През 1921 Яначек – вече на 70-годишна възраст, открива новелата на Рудолф Теснохлидек „Приключенията на малката лисичка Биструшка“ и чудесните илюстрации. Текстът е публикуван в „Народен вестник“ от 7 април до 23 юни 1920 г., а илюстрациите са дело на Станислав Лолек. Яначек се среща с автора, дори изучава характерите на животните. Композиторът сам пише либретото. Завършва операта през 1923 г. и издателство „Universal“ публикува нотите.
Яначек пише, че е композирал „Хитрата лисичка“ „заради гората и тъгата на старостта“. По негово желание на погребението му е изпълнена последната сцена от операта. Премиерата е на 5 ноември 1924 г. в Бърно. Диригент е Франтишек Нойман, режисьор Ота Зитек, сценограф – Едуард Милен. Благодарение на немската адаптация на Макс Брод от 1927 г. в Майнц, Германия операта „Das schlaue Füchslein“ (Хитрата малка лисичка) става известна и в Европа. Но тази версия е далеч от оригинала. Следващият по-близък до оригинала вариант създава през 1956 г. Валтер Фелзенщайн за берлинската „Комише опер“. През 1965 г. той прави филм за немската телевизия с Ирмгард Арнолд. По-нататък историята на постановките на операта на Яначек продължава в Миланската Скала през 1958 г. с Мариела Адани в главната роля. В Англия Джун Бронхил се превъплъщава в ролята на Лисичката в „Английската национална опера“ тогава „Sadler’s Wells Opera Company“. Диригент е сър Колин Дейвис, режисьор Колин Греъм, художник Бари Кей. Следват постановки на Шотландската опера, представена на Единбургския фестивал през 1980 г., на Уелската опера през 1981 и отново на Английската национална опера през 1988 г. Сър Майкъл Тилсън-Томас дебютира в Нюйоркската опера през 1981 г. с английската версия на операта на Яначек. В новия век операта продължава да се радва на успех.
През 2011 оперното студио към Академията „Санта Чечилия“ в Рим с диригент Марко Анджиус, хормайстор Хосе Мария Шюто, режисьор Чезаре Скартън, сценография на Дженаро Валифуоко, костюми Тициана Канавачуоло представя операта, а ролята на Горския изпълнява Иво Йорданов. През 2012 е поставена на Глайндбърнския фестивал под диригентството на Якуб Хруша. Франц Велзер Мьост поставя творбата през 2014 г. с оркестъра на Кливланд.

В България „Хитрата лисичка“ е с премиера на 24 февруари 2010 г. в съкратен вариант на малка сцена на Софийската опера. Диригент е Мартин Клепетко, който е бил посланик на Чехия у нас, режисьор е Людек Голат, художник Ярослав Малина. Централната роля изпълнява Антония Иванова, участват певците Ива Бизева, Мария Найденова, Емил Угринов, Иванка Нинова, Румяна Петрова, Анна Гавраилова, Росица Павлова-Инджева, Благовеста Мекки-Цветкова, Ирина Стоянова, Надя Колева, Красимир Кожухаров, Николай Иванов, Александър Георгиев, Венцислава Асенова, Доринка Бояджиева, Мая Йорданова.

На 7 юли 2023 г. на Летния театър във Варна е първото цялостно представяне на операта у нас. Диригент е Павел Балев, режисьор Вера Немирова, сценограф Димана Латева. Ролите изпълняват Илина Михайлова, Лилия Илиева, Мария Павлова, Димитринка Райчева, Иво Йорданов, Силвия Ангелова, Пламен Райков, Велин Михайлов, Лев Караван, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Ханс Грьонинг, Венцеслав Анастасов, Галина Великова, Артьом Арутюнов, Радинела Василева, Надежда Радкова, Калина Жекова, Лев Караван, Тиана Георгиева.

Хитрата лисичка, The Cunning Little Vixen, Příhody lišky Bystroušky

Хитрата лисичка, сопран
Златната ивица, лисугер, мецосопран
Горският, баритон
Учител, тенор
Хараща, търговец на птици, бас
Съпругата на Горския, контралт
Лапак, куче, мецосопран
Чочолка, кокошка, сопран
Петел, сопран
Пепик, внук на Горския, сопран
Франтик, приятел на Пепик, сопран
Пасек, ханджия, тенор
Г-жа Паскова, съпруга на Пасек, сопран
Малката Хитра лисичка, дете сопран
Щурец, дете сопран
Млада жаба, дете сопран
Скакалец, дете сопран
Сойка, сопран
Бухал, контралт
Кълвач, контралт
Комар, тенор
Язовец, бас
Кокошки, гласове на горски създания, лисичета
(самият Леош Яначек изисква отбелязаните роли да се изпълняват от момичета на около петнадесет години)

В гората цари веселие. Идва Горският и ляга под едно дърво да подремне. Любопитно малко лисиче преследва жаба, която скача в скута на Горския. Той улавя лисичето и го отвежда у дома като домашен любимец. След известно време отново виждаме лисичката вече пораснала. Вързана е заедно с кучето на семейството (дакел). Тя не може повече да понася съдбата си, прегризва въжето, напада Петела и Кокошката, убива още няколко пилета, прескача оградата и се спасява от плен.

Лисицата изгонва Язовеца от дома му и се настанява там. В селския хан свещеникът, Горският и Учителят се черпят и говорят за циганката Теринка, която и тримата харесват. Пияният учител си тръгва, но се спира пред слънчогледа, зад който се крие Лисицата и започва да му изповядва любовта си. Горският, който също е поел път към дома, вижда Лисицата и стреля по нея. Тя побягва. В следващата картина отново сме в гората. Лисицата вече има своя Лисугер, забременява и за да успокоят горските клюки, сключват брак.

Бракониерът Хараща е сгоден за Теринка. Той отива на лов в гората. Поставя капан за лисици, а многобройните лисичета му се подиграват. Хараща, стреля и убива Лисицата, а малките се разбягват. На сватбата Горският вижда лисичата кожа, която младоженецът подаравя на булката и притеснен побягва. Скръбен, той отива в гората на мястото, където е срещнал за първи път Лисицата. В този момент отново, както в началото на операта, една жабка скача в скута му. Природният кръговрат започва отново.

Първите записи на цялата опера са направени през 1957, 1972, 1980 г. (Чешки оркестри за Supraphon) и 1981 (Виенска филхармония, за Decca). Британските продукции на операта са от 1961 г. (ENO) и три през 1980 г. (Шотландска опера, Уелска национална опера и Английска национална опера). Валтер Фелзенщайн режисира филмирана версия на немски (Das schlaue Füchslein, 1965), а BBC продуцира анимирана версия през 2003 г.

Нюйоркската опера създава английска версия с проекти на Морис Сендак през 1981 г. Въпреки значителния успех с други опери на Яначек през последните няколко десетилетия, Операта на Сан Франциско я поставя за първи път едва през юни 2004 г. в продукция, която произхожда от
Брегенц, Австрия. Последните продукции включват фестивала в Глайндбърн (2012, възроден през 2016), Кливландския оркестър (2016),
Глимерглас фестивал (2016) и в Бърно (2019 – 2020).

1957 – Вацлав Нойман с хора и оркестъра на пражкия национален театър и Хана Бьохмова. Получават награди през 2009 като исторически запис и „Диапазон д`ор“.
1970 – Операта е записана от солисти, хора и оркестъра на Пражката опера под диригентството на Бохумил Грегор за „Супрафон“ с Хелена Татермушова.
1980 – „Супрафон“ с Вацлав Нойман с хор и оркестър на Чешкото радио и участието на Габриела Бенячкона издава операта.
1991 – „Чандос“ издават записа на сър Саймън Ратл с Кралската опера Ковънт Гардън. Лилиан Уатсън е в ролята на Лисичката , а Томас Алън – Горският. Ратл прави и запис от концерт отново през 2020 г. с Лондонския симфоничен оркестър.
1981 – сър Чарлз Маккерас прави запис за „Дека“ с хора на Виенската държавна опера и Виенската филхармония със солисти Лучия Поп, Ева Рандова и Далибор Йедличка.
1995 – видеозапис на сър Чарлз Маккерас с Парижкия оркестър

Има няколко оркестрови сюити, направени от Вацлав Талих още през 1937 г. Същото прави и Вацлав Сметачек през 1965 г. Франтишек Жилек създава аранжимент на антрактната музика на операта, както и избрани моменти от операта за брас квинтет. За един анимационен филм от 2003 г. Кент Нагано прави съкратена версия на операта с английски текст на Джоф Дънбар и дирижира изпълнението на солисти и немски симфоничен оркестър Берлин.
Новелата на Рудолф Теснохлидек вдъхновява създаването на детския роман „Бринзабела“ на Ерсула Дубосарски, която прехвърля действието в австралийския буш, а главното действащо лице е кенгуру.

Елементи от живота на самия Яначек (3 юли 1854 – 12 август 1928) оказват влияние върху либретото: през 1917 г. композиторът се влюбва в Камила Стослова, омъжена жена, която е тридесет и седем години по-млада от него. Камила става муза за много от красивите му късни творби. Яначек вижда себе си в ролята на Горския, а Камила Стослова като Лисицата и циганката Теринка. В допълнение той влага много от личната си история и в образите на Катя в „Катя Кабанова“ (1921), Емилия Марти в „Делото Макропулос“ (1926), „Дневникът на един изчезнал“ (1920), „Глаголическа Меса“ (1926), Симфониета (1926).