На 25 септември 2022 в зала „България“ като солист на Софийската филхармония се представи пианистът Фидоси Керчев. Под диригентството на Константин Илиевски той изпълни вторият клавирен концерт на Йоханес МБрамс, а няколко дни по-късно, на 13 октомври под палката на Константин Добройков в Плевен с Плевенската филхармония той представи концерта за пиано на Роберт Шуман.
Роденият през 1998 г. в Разград Фидоси Керчев е изключително активен в концертните си изяви у нас. Още преди завършване на Софийското музикално училище той активно концертира като солист на Симфониета Шумен, Симфониета Видин, Разградската филхармония и СО на БНР. Под диригенството на Свилен Симеонов, Станислав Ушев, Георги Патриков, Левон Манукян, Петър Димитров и Росен Гергов, като изпълнява втория концерт на Брамс, концертите на Чайковски и на Шуман. Интересни са и съвместните концертни изяви с проф. Жени Захариева, по време на които всеки един от тях изпълнява по един концерт, както и рециталът им на фестивала „Варненско лято“. Освен това Фидоси Керчев изнася и няколко самостоятелни рецитала в рамките на Новогодишния музикален фестивал в София, в Русе и в музея „Земята и хората“ в София.
Разговаряме в края на септември 2022 г.

Интересно име Фидоси.
Кръстен съм на баба, която се казва Фиданка. Тя е помогнала за избиране на името, което наистина е доста оритинално и до момента не съм срещал друго такова. Родителите ми много са го харесали. Освен това смятаме, че е и артистично, защото е различно и не се срещат други хора с него.

Тръгвате от Разград и докъде ли не стигате. Имаше Разградска филхармония. Ходехте ли на концертите? Беше забележителен оркестър.
Оркестърът все още съществува. В момента има проблем. Искат да съкращават част от оркекстъра, но има петиция в града, в която аз и моето семейство също сме се подписали за запазване на оркестъра. Смятам, че този оркестър трябва да се запази. Тази година е 100 години от създаването на състава. Безумно е да го дакриеш на неговата сто годишнина. Надявам се много хора да подкрепят тази кауза и оркестърът да продължи да съществува. През годините имах много пъти възможността да свиря с Разградска филхармония и с монго други български оркестри. Учих в Разград до 7 клас. Там бях и в детска музикална школа. Започнах да свиря на седемгодишна възраст. Продължих в музикалното училище в София. След като завърших продължих почти две години в консерваторията в Париж. И тази година завърших магистратурата си, а преди това бакалавър в Кралската консерватория в Брюксел.

Как стигнахте до пианото?
Инструментът и изключително мащабен. Има много големи възможности. Дори често в интервюта на големи пианисти и преподаватели съм срещал също така, че физиката също е от значение за звука. В никой случай не казвам, че женската физика не може да се справи и най-чистият пример е Марта Аргерич, най-добрата пианистка, която по абсолютно нищо не отстъпва на мъжете.
Историата за започването ми и за желанието ми да свиря на пиано е много интересна. Дълги години пианото е традиция в нашата фамилия. Родителите ми са лекари, но всеки един от тях е свирил между пет и десет години. Имат понятие от инструменти, могат все още да свирят за обща култура. В един по-късен етап аз реших да се занимавам по-професионално. Започнах да изнасям концерти, явявах се на конкурси и спечелих немалко награди до тринадесет годишна възраст. Така получих пълната подкрепа на родителите ми да продължа в тази посока.

А учителите? Всеки един е допринесъл за изграждането ви с нещо.
Ще спомена всички. Първата ми преподавателка в Разград е Галина Героева. Тя постави началото, научи ме от съвсем ранна възраст как да си държа ръката на пианото. В музикалното училище преподавател ми беше Любов Шишева. Малко по-късно работих с проф. Жени Захариева, която преподаваше в нашата консерватория, но работех частно с нея и свирехме доста усилено. Сегашният ми преподават е Йохан Шмид, който е белгиец с немски корени. Той е изключителен музикант. Тези преподаватели са допринесли много за моето развитие. През двете години в Париж преподавател ми беше Били Айди, но с него нямахме мвного време да работим. Затова смених учителя, тъй като този, при който съм в момента намирам много повече общи неща.

Погледнах в биографията ви, която е качена на страницата на Софийската филхармония и видях, че много майсторски класове сте посещавали. Как избирате на кой майсторски клас да отидете? Те са толкова много.
Харесва ми много да ходя на майсторски класове. Колкото до избора съветвам се с преподавателите ми. Също така слушам записи на този, при когото искам да отида, интересувам се от биографиите им, от техните постижения, кой какво може да ми даде в съответния майсторски клас. По този начин отсявам тези, с които искам да работя.

Какво най-важно вземате от всеки майсторски клас?Всеки преподавател дава различни съвети и различни насоки. Важно е да не се объркаш, да се отсее това, което е близо до моята лична интерпретация и моето виждане за съответното произведение и като цяло за свиренето на инструмента.
За двата концерта, с които гостувате сега в София и Плевен как избрахте какво да изпълните?
В Плевен за концерта на 13 октомври избрах концерта на Шуман с маестро Найден Тодоров. За концерта в зала „България“ избрах Брамс, защото вторият е любимият ми концерт за пиано и оркестър, а Брамс е сред любимите ми композитори. Творбата е грандиозна, с епичен размах. Може да се нарече концерт на контрастите, който е харесван и винаги добре възприеман от публиката още от самото си създаване през 1881 г., и на самата премиера, на която сам Брамс свири. До ден днешен публиката обожава този концерт.

Как се разбирате с диригентите? Все още сте много млад, но имате ясна представа какво искате.
Случвало се е да имаме конфликти, тъй като всеки отстоява своето виждане, но смятам, че като се свири концерт за пиано и оркестър в крайна сметка солистът и диригентът трябва да достигнат до консенсус, тъй като ще свирят заедно и трябва да се вземат идеите и от двете страни. Много пъти съм свирил с оркестър и не съм имал такива проблеми, нещата са били много добре, слушаме се един друг и още от самото начало се разбираме.

Смятата ли че два дена за репетиции са достатъчни?
Да, достатъчни са – две репетиции плюс генерална. За повечето концерти се прави дори една, плюс генерална, но тъй като Брамс е малко по-дълъг от петдесет минути изисква малко повече работа.

Само в пианото ли сте концентриран в момента или си мислите и за преподаване напримир или за дирижиране?
В момента се занимавам само с пианото и мисля така да продължа, защото това е моята страст. Това е нещо, което обичам да правя. Разбира се в един момент бих искал да преподавам, защото имах възможността да работя с много преподаватели от всички краища на света и бих искал да предам в един определен момент занията, които имам на едно следващо поколение. Концентриран съм в живота си на изпълнител и това ме прави щастлив.

Виждам, че имате планирани следващи събития. Подготвяте творбите, които трябва да изпълните на тези концерти. Но все пак намирате ли време да разучавате нови неща просто от любопитство или да ги опитате, да ги разчетете?
Това трябва да се прави и не трябва никога да се спира, да се свирят един определен брой произведения. Аз освен подготовката за определеното събитие винаги намирам време да подготвям нов материал, много на брой произведения, защото това е едно от най-важните неща – да разширяваме програмата си, за да можем да свирим различни произведения пред публика.

Може ли да кажете, които композитори ви интересуват най-много?
Смятам, че всеки музикант трябва да премине през различните епохи, да се запознае с всеки един композитор, да е свирил много и различни произведения, за да може да намери себе си. Всеки човек има композитори, които най-много му подхождат, чисто емоционално и на темперамента, и той трябва да ги намери.
Аз съм на етап, в който опитвам от всичко и дори вече съм намерил композиторите, които най-много ми подхождат. Естествено това са Брамс и Шуман. Тези двама съвременници много обичам да свиря. Също така от руската музика Чайковски, Скрябин, Рахманинов. А от класиците често свиря Бетовен. От съвременните бих споменал Прокофиев, един композитор, когото много харесвам и който много помага за развитието.

Какво е за вас българската музика? Свирите ли я, изпълнявате ли дори само като бис някоя пиеса на български композитор. Ето като бис на своя концерт Емануел Чекнаворян изпълни една пиеса от Комитас.
Българските композитори трябва да бъдат част от нашата програма. Вярно е, че не се свирят много често, но има изключително красиви произведения. Тъй като съм от Разград, а там е роден Димитър Ненов съм свирил много негови произведения, както и на други български комопозитори. Това, което казвате е една прекрасна идея. Чужденците не я познават, но като я чуят на концерт много я харесват. В мои програми съм включвал например „Токата“ и Тема с вариации на Ненов.

Говорим си само за симфоничната музика. Харесват ли ви камерните изяви, както и рециталите, което е трета страна от живота на музиканта?
Много харесвам тази музика и през годините имах възможността да свиря с различни състави от дуо до квинтет, още в Софийското музикално училище, а след това в Париж и Брюксел. Камерната музика много помага и в развитието на соло кариерата, защото когато се свири с различни инструменти, започваш да чуваш всеки един поотделно и когато свириш на пиано можеш да си представиш в съответния регистър всяка една мелодия като различен инструмент, което помага за слуха, за преливането на темите, изграждането на фразите и баланса между мелодия и акомпанимент.
Колкото до рециталите правил съм много и имам богат репертоар. Това е доста по-различно от свиренето с оркестъра, но е също така много важно. Обичам да представям тематични концерти.

За 2023 Фидоси Керчев има планирани серия от концерти с оркестър в Брюксел и в други белгийски градове. Записал е и допълнителна магистратура отново в Кралската консерватория в Брюксел, която ще му позволи да работи още повече с преподавателя си, за да има време да се подготвя за всички тези изяви, както и за други конкурси.

Фидоси Керчев е правил записи на различни места в Белгия. Записал е творби от Лудвиг ван Бетовен и Ференц Лист за Българското национално радио. Сега иска да избере най-подходящите от тях, за да бъде издаден неговият първи диск.
Роден е на 26 май 1998 г.

Фидоси Керчев е лауреат на много конкурси у нас и в чужбина:
Първа награда от конкурса „Breughel“ – Брюксел (2019), Първа награда от IX Международен конкурс „Алберт Русел“ – София,
Първа награда от VI Международен конкурс „Йохан Себастиан Бах“ – Япония,
Голямата награда от XXIV Международен конкурс „Музиката и Земята“ – София, (2016)
Голямата награда от II Международен конкурс „Музиката и Земята“ – Париж. (2017)
Още през 2016 г. е номиниран за „Кристална лира“ в категория „Млад изпълнител“.
Освен с изброените в интервюто преподаватели той е работил в майсторските класове на Наталия Трул, Мари Жозеф Жуд, Жени Захариева, Паскал Годар, Роланд Понтинен, Шантал Стилиани и др.
През февруари 2020 г. е избран да представи Кралската консерватория, Брюксел на концерт пред Белгийската кралица Матилде д’Удекем д’Акоз