С гостуването на Симфоничния оркестър на Принстънския университет от 14 март започна 23-тото издание на „Европейски музикален фестивал“ в София. Форумът ще се реализира в пролетен и есенен дял, с общо 15 открояващи се събития с основен фокус класическата музика. По традиция, в планирането на фестивалната рамка е търсен и мултижанровия обхват. Основната програма от симфонични и камерни концерти се допълва от атрактивни проекти с танго, фламенко, джаз, български и европейски фолклор и дори рок музика. Във фестивалния афиш блестят имената на големите български солисти Пламена Мангова, Людмил Ангелов, Мила Георгиева, Димитър Иванов, Георги Черкин и диригентите Росен Гергов, Григор Паликаров, Славил Димитров и др. Гости в програмата са изключителни артисти от Испания, Франция, Италия, Унгария, САЩ. Присъствието на младите музиканти в селекцията през тази година е особено ярко и забележимо – те са водещите изпълнители в почти половината от фестивалните прояви. Двадесет и третото издание на фестивала, организиран от „Кантус Фирмус“, ще се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Столичната община – Календар на културните събития на Столична община.

На концертния подиум на сцената на зала „България“ над сто млади музиканти от САЩ излязоха, за да представят програма от творби на Ал. Бородин, С. Колридж-Тейлър и Густав Холст. На диригентския пулт застана Майкъл Прат, който ръководи състава вече 45-ти сезон.
Творбите са част от златната съкровищница на класическата музика. Концертът започна с популярните „Половецки танци“ из операта „Княз Игор“ от Александър Бородин. Основният акцент на вечерта беше изпълнението на симфоничния цикъл „Планетите“ от Густав Холст. Творбата е завършена през 1917 година и отразява интереса на композитора към астрологията. Партитурата е не просто за стандартен симфоничен оркестър, а предвижда четворен състав на дървените духови инструменти, което съответно създава масивна оркестрова звучност. За изпълнението на последната част, “Нептун”, която е за дамски хор и оркестър, в събитието ще се включат момичета от Младежка хорова капела към НМУ „Любомир Пипков“ в София с диригент Славил Димитров.
Откритие за българската публика беше изпълнението на Балада за оркестър в ла минор, оп. 33 от британския композитор Самюел Колридж-Тейлър (1875–1912), която прозвуча за първи път в България. Авторът е роден в Лондон през 1875 г. Майка му е англичанка, а баща му – от Сиера Леоне. Композиторът е възпитаник на Кралския музикален колеж в Лондон. След завършване на образованието си, Колридж-Тейлър работи като преподавател в Музикалното училище „Crystal Palace“ и дирижира оркестъра на консерваторията в Кройдън. Осъществява няколко турнета в САЩ през първите години на ХХ-ти век, които са много успешни. Става известен с трите си кантати върху епичната поема от 1855 г. „Песен на Хаяуата“ от американския поет Хенри Уодсуърт Лонгфелоу. Тейлър постига такъв успех, че в Ню Йорк бели музиканти с възхищение го наричат „Черния Малер“. Неговата „Балада“ в ла минор е ранна композиция, създадена само година след завършването на Кралския музикален колеж. Тази творба с прекрасни мелодии и пищна оркестрация дължи съществуването си на великия английски композитор Едуард Елгар, който е наставник на младия музикант в колежа. Елгар получава поръчка от „Фестивала на трите хора“ в Глостър през 1898 г. да напише оркестрово произведение, но понеже е твърде зает, той настоятелно моли комисията да предложи поръчката на младия Колридж-Тейлър. „Той все още търси признание и е най-способният човек сред младите композитори“, пише Елгар на организаторите. След като фестивалът се вслушва в молбата му, Колридж-Тейлър написва Баладата, която развива неговия авторски почерк и същевременно запазва най-добрите традиции на късно-романтичния европейски стил.

Оркестърът на Принстънския университет е създаден през февруари 1896 г. с концерт на професионални музиканти. Съвременната история на състава започва с назначаването на настоящия музикален директор на оркестъра, Майкъл Дж. Прат, през 1977 г. През 50-те и 60-те години ансамбълът се свива до едва тридесет студенти от музикалната академия, които нямат много възможности за репетиции и концерти в кампуса. След назначаването на маестро Прат, тази отрицателна тенденция бързо се променя. През 1984 г. домът на оркестъра – „Александър Хол“, е реконструирана от аудитория в професионална концертна зала. Освен това, безпрецедентният интерес към музикалното изпълнение сред студентите, съчетан с разрастването на бакалавърския клас, позволява на оркестъра да се разшири до голям симфоничен ансамбъл от над 100 студенти, какъвто е и до днес.
За студентите, които изразяват желание да продължат музикалното си обучение след Принстън, Майкъл Прат създава през 1990 г. Сертификатната изпълнителска програма на музикалния отдел. Той е основен двигател за интегриране на музикалното изпълнителство в по-широката учебна програма на Принстън. Студентите от бакалавърската степен по музика получават допълнителни уроци и имат възможност да се обучават в Кралския колеж по музика в Лондон, който е една от най-добрите музикални консерватории в света. След създаването на тази програма се отбелязва значително нарастване на кандидатите за Принстънския университет с изключителен музикален талант и интереси в тази област, което от своя страна позволява на състава да се развие в още по-силен ансамбъл, способен да се справи с всякакъв класически репертоар.

Младежка хорова капела към НМУ „Любомир Пипков“ дълги години се ръководи от проф. Лилия Гюлева, а по-късно от Татяна Христова. Понастоящем диригент на хора е маестро Славил Димитров. Съставът участва в ежегодните чествания на Столична община на 24-ти май, както и в редица училищни концерти в Националното музикално училище. Изнасял е съвместни концерти с Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, участва в проекта на Българския хоров съюз „Детският хор на България“, в рамките на който през 2021 г. беше част от концерт в зала 1 на НДК, заедно с повече от 400 хористи от страната.