През 1916 г. в Лондон изнася първия си концерт Кралският оркестър за забавна музика съставен от 50 инструменталисти. След него се появяват и оркестрите в чайните салони, в които се танцува, в балнеосанаториумите, в трансатлантическите круизни кораби, както и малките състави озвучаващи немите филми. Войната променя тази забавна атмосфера без да унищожава вкуса към тази изобразителна музика. С възстановяването на мира идва ред да бъде заситен глада на радиото от всякакъв вид лека инструментална музика. През 50 те години на миналия век Би Би Си разполагал за тази цел с осем състава, като всеки един подготвял по няколко програми на седмица. За всички тези нови забавления имало необходимост от нова музика, която не закъсняла да се появи благодарение на цяло поколение млади композитори.

Ерик Коутс Eric Coates (27.08.1886 – 21.12.1957)

Завършва Кралската музикална академия в Лондон и свири като соло виолист в оркестъра на Куинс хол, а след това изцяло се посвещава на композирането на оркестрови пиеси. През 1930 г. създава краткия валс серенада „Край спящата долина“, който първоначално е приет съвсем хладно, но след 1940 г. става световен хит. По същото време една от частите на неговата Лондонска сюита – Марш на рицарския мост е избрана за сигнал на новата радиоемисия „Тази нощ в града“ станала изключително популярна. Веднага след началото на предаването в Би Би Си се получават 20 хиляди писма с молба да бъде дадена повече информация за сигналната музика. Разбира се този интерес води до многобройни аранжименти за всякакъв тип формации. След войната пак Ерик Коутс пише музика към филма „Рушачите на диги“. Първата част от неговата сюита „Трите Елизабет“ е използвана като тема на популярния телевизиенен сериал на Би Би Си „Форсайтови“. Пиесата е композирана в началото на четиридесетте години на миналия век. Изпълнена е и по време на коронацията на Елизабет II.

Фредерик Курсон Frederic Curzon (4.09.1899-6.12.1973)

От шестнадесетгодишен работи като професионален пианист в лондонските театри. На двадесет вече дирижира собствен състав и започва дългата му кориера като филмов композитор. През 1937 излиза „Робин Худ“, от който най-известен е Марш на стрелците. Той ръководи отдела за забевна музика на издателство „Boosey and Hawkes“.

Алберт Кетелби Albert Ketèlbey (9.08.1875-261.11.1959)

Младият органист на църквата „Св. Джон“ се отказва да бъде класически музикант когато го канят за директор на театър „Водевил“. Творбите му, които са достигнали до нас са като сюити към неми филми или като развлечения в чайните. Пиесата „Камбаните от центъра“ е датирани от 1921, но още от 1915 г. „В градините на манастира“ правят Кетелби популярен. Съчетаването на звуците на природата с пеещите Кирие монаси съпровождани от орган прави огромно впечатление на слушатели. „На персийския пазар“ пресъздава ориенталската атмосфера, керваните с камили, виковете на просяците, явяването на една принцеса, шествието на халифа и тяхното отпътуване“ – описва творбата си авторът. Друга негова популярна творба е „Мистичната земя на Египет“.
Източник: http://www.albertketelbey.org.uk/

Вивиен Елис Vivien Ellis (29.12.1903-19.06.1996)

Още от най-ранна възраст пише песни за ревютата в театрите на Уест енд, а малко след това композира и цели музикални ревюта. За дългата си почти половинвековна кариера той създава музика за около седемдесет шоу програми.
През 1984 г. става президент на „Асоциациета за изпълнителски права“, която всяка година връчва „Награда Вивиен Елис“ ., с която окуражават млади композитори и текстописци за пишат мюзикъл. Съветът, който Елис дава на всички е : “ Опитай и нека във всеки създаден от теб мюзикъл да има поне една хитова песен“.
По време на едно пътуване до провинцията през 1938 г. с парния влак създава „Коронационен скот“ избрана за сигнал от Би Би Си.

Робърт Фарнън Robert Farnon (24.07.1917-22.04.2005)

Перкусионист и тромпетист, той постъпва в състава на оркестъра на Канадското радио на 19 години. Същевременно пише и аранжименти, които се приемат много добре, както и симфонии. Войната го отвежда в Англия, където остава като диригент и аранжор към звукозаписната компония „DECCA“, за която прави много записи. През 1956 написва „Устминстърски валс“, най-известната му композиция, за която получава „При новело“ за забавна музика.
Заедно със своя оркестър партнира на много прочути музиканти като Дизи Гилеспи, Франк Синатра, Тони Бенет, Сара Воун. Забележителни са и музикалните партитури, които създава за различни филми, сред които телевизионния сериал „Затворникът“.

Тревър Дънкан Trevor Duncan (27.02.1924-17.12.2005)

Маршът от неговата „Малка сюита“ е използван като сигнал на един изключително популярен в обединеното кралство телевизионен сериал „Случаят на д-р Финли“.
Научава де сам да свири на пиано. След това учи в „Тринити колидж“ цигулка, хармония и контрапункт. Още на деветнадесет постъпва като асистент в Би Би Си. След войната отново се завръща в радиото като инженер и звукорежисьор. Отново сам навлиза в компоциторското майсторство изучавайки партитурите, които записва. Друга негова много популярна пиеса и „Момичето от Корсика“, както и „Високи токчета“.

Роналд Бинг Ronald Binge (15.07.1910-6.09.1979)

Работи първо като органист в локално кино, което освен това има и свой оркестър. Тук той открива различните стилове, оркестровата композиция и възможностите, които предоставят аранжиментите. През 1935 среща Мантовани и от тогава прави всички аранжименти за неговия прочут оркестър. „Плавайки край брега“ дълго е използван като сигнал на Би Би Си. „Серенада за Елизабет“ е изпълнена за първи път от оркестъра на Мантовани през 1951 и става една от най-прочутите забавни пиеси. „Тя е близка на английската публика, защото разкрива атмосферата от началото на царуването на кралица ЕлизабетII“, смятат критиците.

Артър Бенджамин Arthur Benjamin (18.09.1893-10.04.1960)

Роден е в Сидни, Австралия, но прекарва по-голямата част от живота си в Англия. Учи пиано и композиция в кралския музикален колеж в Лондон, където по-късно преподава пиано. Писал е опери, концертино за пиано, камерна музика, както и пиеси за соло пиано. Но цялото това творчество е затъмнено от една единствена негова пиеса от 1938 г. и това „Ямайка румба“. Написана първоначално като пиеса за две пиана, тя в най-различни преработки получава такава популярност, че всяка година до края на живота си Бенджамин получавал барел ром годишно като благодарност от властите на Ямайка.
Много известна е и музиката от „Канта на буреносните облаци“ включена във филма на Алфред Хичкок „Човекът, който знаеше твърде много“.
Създава балетът „Сребърната сватба на Орландо“, „Гробът на Равел“ за кларинет и пиано, два струнни квартета, квинтет за духови инструменти. Бенджамин е запален почитател на творчеството на Морис Равел.

Ернест Томлинсън Ernest Tomlinson (19.09.1924-12.06.2015)
Учи орган, пиано, композиция и кларинет в Кралския музикален колеж в Манчестър. Служи във Франция, откъдето се завръща през 1945. Започва да пише за телевизията и радиото, а след 1955 г. създава и оркестърът на Ернст Томлинсън, с който изпълнява много пиеси – увертюри, сюити, рапсодии и малки, елегантни творби, сред които „Малка серенада“ е най-ярък пример.
През 1984 г. Томлринсън установява, че Би Би Си използва съвсем свободно архива със записи на лека популярна музика и затова основава „Библиотеката за лека оркестрова музика“, която разполага в семейната къща в Ланкашир. Тя съдържа над питдисит хшляди пиеси, някои от които могат да бъдат открити само там. Много популярни са пиесите му написани в симфонично джазов стил.

Едуард Уайт Edward White (21.08.1910-1994)

Учи цигулка, саксофон и кларинет и с тези инструменти свири в различни оркестри в Уест Енд, където попада и в идеална среда, за да развие уменията си на аранжор и комопозитор. След войната Теди Уайт се връща в Бристол и ръководи свой оркестър за бални танци. Композицията започва да заема голямо място в биографията му след като получава многобройни поръчки от Би Би Си. Една от най-известните пиеси е „Пъфин Били“, която става сигнал на сутрешното съботно детско предаване “Любимците на децата” на Би Би Си. Същата пиеса се използва и като сигнал на дългогодишното предаване на американската телевизия Си Би Ес „Капитан Кенгуру“.

Едуард Джърмeйн Edward German (17.02.1862-11.11.1936)

Учи орган, цигулка и композиция в Кралската академия. След успеха на музиката му за пиесата „Хенри VІІІ“ той изцяло се отдава на композирането, като създава много оркестрови творби и опери. „Том Джонс“ е представена в Лондон през 1908, а валсът от тази опера е много известен.
Пише още театрална музика, песни, соло пиеси за пиано, за цигулка, за духови инструменти, за орган, както и симфонична музика.

Антъни Колинс Anthony Collins (3.09.1893-11.12.1963)

Учи цигулка и композиция в Кралския музикален колеж, където негов преподавател е Гестав Холст. Виолист е в Лондонския СО и в оркестъра на Кралската опера „Ковънт гардън“, а след 1936 г. се захваща с дирижиране. Премества се в Калифорния и основно композира филмова музика. След това се завръща в Англия, като продължава успешната си кариера на диригент и композитор. Между 1952 и 1955 той записва седемте симфонвии на Жан Сибелиус и за времето това е вторият интеграл правен от един диригент.
Най-извествната му пиеса е „Панаир на суетата“ от 1952 г.

Били Майерл William Mayerl (31.05.1902-25.03.1959)

Брилянтен възпитаник на музикалния колеж „Тринити“. През 1921 участва в „Савой Хавана Бенд“ и изпълнява рагтайм, джаз и синкопираните пиано ритми, като налага този стил.
На 28 октомври 1925 Майерл е солет на Лондонската премиера на Рапсодия в Синьо на Гершуин. Най-известната му пиеса е „Мариголд“ написана две години след Рапсодия в синьо на Гершиун и става бестселър. След войната работи в Би Би Си в отдела за забавна музика не само като музикант, но и като администратор.

Хайдн Ууд (25.03.1882-11.03.1959)

Виртуозен цигулар, той около осем години участва в концертните турнета на прочутата певица мадам Албани. След това започва да пише чисто класически пиеси. Срещата със сопраното Дороти Кърт, за която по-късно се жени го насочва към забавната песен и баладата. Двамата често изнасят концерти. „Скечът на Денди“ е очарователно описание на утринната среща на лондонски денди с красивата му приятелка, техните закачки и раздяла, тъй характерни за 1890 г. Друга негова обичана пиеса е „Розите на Пикадили“ създаден през 1915, която изцяло засенчва всичко написано преди това и се превръща в абсолютен хит, донесъл добро състояние на автора си.
През кариерата си Уудс саздава над двеста песни и седем песенни цикъла. Пише още сюити, увертюри, интермеци, рапсодии, концерт за пиано, концерт за цигурлка, вариации за виолончело и оркестър, солови пиеси за различни инструменти, както и три музикални комедии.

Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ragtime_composers