Картини от една изложба

През юни и юли 1874 г. Модест Мусоргски създава оригиналната клавирна версия на една от най-прочутите си творби „Картини от една изложба“. Вдъхновява се от десет платна на Виктор Хартман, преждевременно починал година преди това приятел. На нотния ръкопис има посвещение „Спомен за Виктор Хартман“ и дата „22 юни 1874 г.“

Организация

Паметната изложба организирана от Владимир Стасов в Императорската художествена академия включвала 400 картини на Хартман. Имало освен това декори и костюми създадени от него за балета „Трилби“ на Юлий Гербер, направени за постановката на Мариус Петипа в Болшой театър през 1870 г., за оперите „Руслан и Людмила“ на Михаил Глинка и „Вража сила“ на Александър Серов за Мариинския театър в Санкт Петербург от 1871 г. Изложбата била организирана в подкрепа на семейството на художника и картините можело да бъдат закупени, затова много от тях не се знае къде са и се предполага, че са в различни частни колекции. Запазени са само пет – Киевската порта, Малките пиленца, Парижките катакомби, Часовник на кокоши крака, Гном. Лично Хартман подарява на своя приятел Мусоргски два портрета на един богат и на един беден евреин, които в музиката се превръщат в „Самуэль Гольденберг и Шмуйле“.

Ноти

Нотите са отпечатани през 1886 г., една година след смъртта на Мусоргски, в редакция на Николай Римски-Корсаков, който внася доста корекции. Целият цикъл е свързан с кратки преходи наречени „Променади“ (Разходки).
„Картини от една изложба“ е вероятно една от най-оркестрираните и преработвани творби. Първият композитор аранжирал пиeсите за оркестър е Михаил Тушмалов – композитор и диригент. В неговата версия от 1891 и редактираната вероятно още през 1886, когато той е ученик на Римски-Корсаков, не са включени всички пиеси, а само седем от тях. Изпълнени са в Санкт Петербург на 30 ноември 1891 г. под диригентството на самия Римски-Корсаков. На този вариант има запис от Мюнхенската филхармония с диригент Марк Андреа. През 1900 г. се появява аранжимент за пиано на четири ръце. През февруари 1903 г. младият пианист Григорий Беклемишев изпълнява цикъла за първи път в Москва. През 1905 г. „Картините“ са изпълнени в Париж на лекция на Мишел-Димитри Калвокореси за Мусоргски.

Следващата оркестрация е на англичанина Хенри Ууд от 1915, която е изпълнена на „Променадните кноцерти“, днес станали един от най-големите английски фестивали. Чест прави на Ууд, че преди да представи своята оркестрация на творбата той я изпълнява в оркестрацията на Тушмалов.
По молба на големия диригент Сергей Кусевицки Морис Равел се заема да оркестрира „Картинит“, а премиерата е на 19 октомври 1922 г. в Париж. Тази оркестрация е най-пищна и най-популярна, въпреки че Равел също премахва някои ог променадите. Първият запис е направен през 1930 от Бостънския симфоничен оркестър под ръководството на Кусевицки.

Цялостен оркестров вариант

Първият цялостен оркестров вариант е на словенеца Лео Фунтек – цигулар и диригент, който прави своята версия съвсем независимо от Равел през 1922 докато работи във Финландия. Фунтек дори не знае, че и Равел работи върху същия сюжет.
Леополд Стоковски дирижира творбата в оркестрацията на Равел през 1929 г. във Филаделфия. Десет години след това той прави своя версия, като преоркестрира някои части. Елгар Хоуарт прави вариант за медни духови специално за ансамбъла „Филип Джонс брас бенд“ през седемдесеттте години. Оркестровите варианти са мвого като няколко от тях включват и солиращо пиано. Сред тях е този на Емил Наумов от 1974 г.
Има версия за китара от Кацушито Ямашита. От 1971 е изданието на прогресив рок групата – трио „Емерсън, Лейк енд Палмър“.
Има още няколко много известни версии като например синтезаторната на Исао Томита от 1975. Има и два хеви метъл варианта на германската група „Меконг Делта” (Mekong Delta) и „Армърд Сейнт” (Armored Saint), които използват Киевската порта като интродукция към „Марш на светеца” (March of the Saint). През 2002 електронният композитор Еймън Товин перифразира „Гном“, за „Завръщане от Космоса” (Back From Space) от албума „Извън за някъде извън” (Out from Out Where). През 2003 китаристът и композитор Тревър Рабин прави адаптация за електрическа китара на Промнадата изпълнена в албума на Йес „Големият генератор” (Big Generator), а после и в своя личен албум „90124”. През 2006 виолончелистът Дидие Пьоти включва картините и по-точно „Киевската порта“ в сюитата си „Wormholes”, която прави заедно с Кемал Зекри, Едуард Перо, Лучиа Речио и Етиен Бултингер. „Киевската порта“ използва и Майкъл Джексън в песента си „История” (History) включена във втория му диск (HIStory).
Има още над двадесет и пет варианта за оркестър освен изброените, сред които има версия на Владимир Ашкенази.
На 14 ноември 2006 в камерна зала „България“ е представен експериментът на „Slav de Hren“. Това са 17 уникални композиции, които сливат пънк, джаз и прогресив. Групата е в пълния си състав: Георги Маринов – китари, Светослав Битраков – перкусия, Петя Данкова – вокал, и Свилен Иванов – бас. а парчето „Пазарът в Лимож“ ще изпълни Гергана Добрева. През лятото на 2007 започват записите на пънк-джаз версия на „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, която е издадена на CD през 2008 година. „Позволили сме си да вложим и малко музика, която не е на Мусоргски – мотивът от „Полюшка-поле“ след темата на “ The Great Gate of Kiev“, например. Още една свобода се случва при „Пазарът в Лимож“ – след като темата е изсвирена само с акустична китара и контрабас в леко суингиран вариант, се преминава в бавен блус (12 тактова схема) с текст по Мусоргски, с гост-вокалистка.“Slav de Hren“ са музиканти, тясно свързани със зараждането на българския музикален underground.
Над 40 са версиите за различни инструменти или са използвани отделни части от цикъла сред които бих цитирала: Акордеонен състав; вокален ансамбъл, контрабас и ударни; саксофонен състав; кларинетен състав; ансамбъл перкусионисти; фанфари и над десет за сега са вариантите на една част за един инструмент, както и една за орган направена от Джон Кейдж, .
„Картините” на Мусоргски вдъхновяват не само музиканти, но и художници.
Василий Кандински прави „Синтез на изкуствата“. Стъпката на Кандински към осъществяването на идеята за „монументалното изкуство“ е постановката на „Картини от изложба“ от Модест Мусоргски „със собствен декор и с герои – светлина, цвят и геометрични форми“. Премиерата на 4 април 1928 г. в Десау и има изключителен успех. Музиката се изпълнявала на пиано. Продукцията беше много тромава, тъй като това означаваше постоянно движещи се декори и промяна на осветлението на залата, за което Кандински прави подробни инструкции.
„Картини от изложба“ на Модест Мусоргски многократно е вдъхновявала художници да създават вълнуваща видео поредица. През 1963 г. балетмайсторът Фьодор Лопухов поставя балета „Картини от изложба“ в Музикалния театър на Станиславски и Немирович-Данченко. В САЩ, Япония, Франция, СССР са създадени талантливи карикатури по темите на „Картини от една изложба“.
„Синтеза на изкуствата“ прави в концертите си френският пианист Михаил Рудий. В известния си проект „Модест Мусоргски/Василий Кандински „Картини от изложба“ той комбинира музиката на руския композитор с абстрактна анимация и видео, базирано на акварели и инструкции на Кандински.
Тук се нареждат и двама българи – Николай Бузов, художник и Александър Нишков,фотограф вдъхновени от пиесата на Мусоргски през 2009 г. направиха съвместна изложба.

Картини от една изложба: (Картинки с выставки)

(Имена на отделните части на български и в оригинал, и бележки ва Стасов към ръкописа на Мусоргски)

  • Разходка (Прогулка)
  • Гном (Гном) – „Рисунка на детска играчка за украса на елхата по време на празникът за Рождество в Академията на изкуствата през 1869 г. Чертежът на Хартман изобразява лешникотрошачка под формата на тромав гном“.
  • Старият замък (Старый замок) – „Средновековен замък: трубадур пее пред него. При Хартман има подобни рисунки от негово пътуване в Италия“.
  • Разходка (Прогулка)
  • Градината на Тюйлери (Тюильрийский сад. Ссора детей после игры) – „В изложбата е описана картина, на която е изобразена алея в прочутата градина на двореца Тюйлери с много разхождащи се деца и бавачки“.
  • Врява на децата след игра (Ссора детей после игры)
  • Бидло (Скот) – „Стасов си спомня, че картината изобразява огромна полска каруца-двуколка, теглена от волове“.
  • Разходка (Прогулка)
  • Балет на неизлюпените пиленца (Балет невылупившихся птенцов) – „Стасов си спомня, че в балета „Трилби“ имало епизод, в който група малки възпитаници на театралното училище облечени в птичи костюми бързо тичали по сцената. За балета Хартман направил седемнадесет ескизи за костюми, от които са запазени само четири“.
  • Богатият и бедния евреин – Самуэль Гольденберг и Шмуйле – „Хартман подарява на Модест две свои рисунки направени в Полша – „Евреин в кожена шапка“ и „Беден евреин“, които не са били включени в изложбата, но Мусоргски ги обединява в тази част, тъй като много харесвал изразителността на рисунъка“.
  • Разходка (Прогулка)
  • Пазарът в Лимож (Лимож. Рынок. Большая новость) – „В каталога на изложбата са включени над седемдесет рисунки от Лимож, където Хартман е живял и е изучавал местната архитектура. Конкретна картина на пазара няма.“
  • Катакомби (Катакомбы. Римская гробница) – Cum mortuis in lingua mortua „На запазената картина Хартман е нарисувал себе си със своя спътник В. А. Кенеля, придружавани от човек, който ги води, осветявайки пътя им с фенер, а наоколо има черепи. Картината е наречена „Парижки катакомби“.
  • Баба Яга (Избушка на курьих ножках) – „Картината на Хартман изобразява часовник във формата на къщичка“.
  • Киевската порта (Богатырские ворота. В стольном городе во Киеве) – „Това е скица на Хартман за градските порти на Киев. На 4 април 1866 г. бил извършен опит за атентат срещу император Александър II успя, който той успял да избегне. В чест на спасението на императора бил обявен конкурс за проект на врата в Киев. По-късно конкурсът е отменен, но е запачен този на Хартман“.