„Лешникотрошачката“ на Пьотр Илич Чайковски, „Копелия“ на Лео Делиб Делиб, „Крайслериана“ на Роберт Шуман, „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах 

Биография

Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг, Прусия тогава, сега Калининград, Русия. Той е писател, композитор, диригент, музикален критик, художник.

Всъщност Хофман завършва право и работи като държавен чиновник, което му осигурява добри приходи и достатъчно свободно време, за да се занимава с любимите си неща. Например, докато е на работа във Варшава, основава филхармонично общество и симфоничен оркестър. В Дрезден пък за кратко е капелмайстор. Във всички градове, в които е по служба – Бамберг, Берлин, Дрезден и Лайпциг, работи доброволно в театрите на тези места. Пише музикална критика. Създава и свои композиции, но не с това остава в съзнанието на съвременниците си. 

Според днешните разбирания Хофман е един от първите писатели автори на фентъзи и хорър творби. След раздялата на родителите му Ернст остава при майка си и за него се грижи най-вече нейният брат, който въвежда момчето в приказен, фантастичен свят.

Творчество

Още първият му сборник с разкази „Фантастични пиеси в маниера на Кало“ от 1814 вдъхновяват Роберт Шуман да създаде своята Крайслериана. Това са писма на капелмастора Йоханес Крайслер. Вдъхновението идва от епистоларната творба със същото име на Хофман. 

Вагнер създава „Нюрбернските майстори-певци“, вдъхновен от „Майстор Мартин бъчварят и неговите калфи“ от сборника „Серапионовите братя“ от 1819 г. Премиерата е на 21.06.1868 г. в Мюнхен. Самият Вагнер написва либретото на „Летящият Холандец“, също вдъхновен от Хофман.

 През 1817 г. Жак Офенбах създава единствената си опера „Хофманови разкази“, в която се явява сам Хофман и изпълнява прочутата ария за джуджето Цак. Офенбах е вдъхновен от творбата на Хофман “Малкият Цак, наречен Цинобър“ Вдъхновението на Офенбах създава и механичната кукла Олимпия, в която се влюбва Хофман. Либретото пише Жюл Барбие. Премиерата е в парижката „Опера комик“ на 10.02.1881 г.

Отново историята на кукла е в основата на балета „Копелия или момичето с емайловите очи“ на Лео Делиб. Либретистът Шарл Нюитер и хореографът Артюр Сен-Леон използват две новели от сборника „Фантастични пиеси в маниера на Кало“ – „Пясъчният човек“ и „Куклата“. В Парижката гранд опера е премиерата на 25.05.1870 г. 

„Изборът на булката“ – опера от Феручо Бузони по краткия разказ на Хофман с либрето на композитора, е представена на 12 април 1912 г. в Хамбург.

Прочутата опера „Кардилак“ на Паул Хиндемит също е вдъхновена от новела на Хофман – „Госпожица фон Скудери“. На 9.11 1926 г. е световната премиера в Дрезден. Либретото е на Фердинанд Лион. 

И ето стигаме до най-грандиозното музикално превъплъщение на творба на Хофман „Лешникотрошачката“ на Чайковски и нейният първообраз „Лешникотрошачката и мишият цар“ от 1816 г. На 18 декември 1892 г. в Санкт Петербург е премиерата на „Лешникотрошачката“ с музика на Чайковски, либретото е на Иван Всеволожски и Мариус Петипа и хореография на Лев Иванов. 

Александър Дюма-баща взаимства сюжета на своята „Историята на една лешникотрошачка“ от приказката на Хофман.

Николай Каретников създава балета “Малкият Цак, наречен Цинобър“ с либрето на Наталия Касаткина и Владимир Васильов през периода 1964-1967. Представен е за първи път в Хановер през 1971 г. в хореография на Ивона Джорджи.

Въз основа на произведението на Хофман берлинската група „Копелиус“ композира първата в света стиймпънк опера “Малкият Цак, наречен Цинобър“, чиято премиера е на 14 ноември 2015 г. в Musiktheater Gelsenkirchen.