„Радвам се, че съм тук. Контактът ми с диригента и оркестъра са прекрасни. Изпълнявам една от най-прочутите композиции за туба – концерта на Рейф Воун Уилямс. Била е изпълнена за първи път в средата на петдесетте години (1957) и тя разкрива всички възможности и багри, които има в тубата. Инструментът много се разви в последните години. В средата на минали век само няколко изпълнители са можели да свирят тази пиеса. Дори са я наричали „неизпълнимата“.

Чували ли сте нещо за България преди това гостуване, познавате ли български музиканти?
Да, във връзка съм с болгарския тубист Ивайло Димов, който ми помогна да осъществим този контакт. Той дори беше организирал аз да изпълня творба на български композитор. Дори този млад композитор пише специално за мен друга пиеса. Казва се Любомир Денев син. Но това е първият път, в който свиря в България.
Роден сте в Тимишоара. Подържате ли контакти, свирите ли в родината си?
Да, роден съм в Тимишоара, но израснах в Германия. Родителите ми са от германската общност в Банат, в Западна Румъния. Канен съм за няколко концерта в Тимишоара с „Филхармоника Банатул“ и през 2015 имах концерт с филхармонията „Джордже Енеску“ в Букурещ. Бил съм още в Търгуу Муреш и в Бакъу. Имам много добри контаркти в Румъния и съм там през ваканциите.
Има много пиеси за туба – соло, с оркестър, както и камерни написани от едни от най-големите съвременни композитори – Губайдулина, Хиндемит, Уилямс. Самият вие работите ли с някои композитори и правите ли поръчки за творби, които вие да изпълните?
Не са много композиторите, които пишат за туба, защото те нямат познания за инструмента. Но аз имам приятел, Вили Мерц, който е от Мюнхен, който пише много за мен и през последните пет години. Така имам произведения за туба и оркестър, има и за соло туба, соло арфа и оркестър. Него изпълних заедно със съпругата ми, която е арфистка. Често свирим двамата. Направихме и запис, който излезе на диск. Нарекохме го „Калейдоскоп“. Имам и още един диск. Нарича се „Безсмъртният“ и на него са записани само оригинални произведения за туба, за пиано, туба и арфа. В него са включени композиции от Аржентина, Япония, САЩ, Унгария, Румъния.
Участвате и в трио.
Да, това е моя идея, защото често свиря със съпругата ми, но ни се искаше да имаме още едни цветен звук. Така пианото замества оркестъра. Специално в аржентинската пиеса то не само акомпанира, а си е хубава камерна творба.

Първоначално сте започнали да свирите на тромпет. Защо решихте да смените инструмента?
Беше ми трудно да свиря на тромпет. Започнах на осем години, но на дванадесет преминах на туба, защото в духовия оркестъра в града, където живеех нямаше туба. Така че ме помолиха аз да започна да свиря на туба. Но още от първия миг бях възхитен и ми стана ясно, че ще бъда тубист.

Какъв е вашия инструмент? Има ли необходимост от промени, за да бъде по-виртуозен?
Нито един изпълнител на туба няма само един инструмент. Имаме различни ключове. Това в момента е туба във фа. Свирим още на туба в си бемол, туба в до и в ми бемол. Това са четири основни съществуващи туби. В германската традиция е да свирим на туба във фа и в си бемол.
Всеки тубист иска от механика да промени нещо специално за него. Никой не свири на стандартен инструмент. Можем, но се чувстваме по-комфортно, когато се направят подобрения за лявата, за дясната ръка, за устните. Аз имам много добър контакт с прочута фирма „Бюфе-Крампон“, а марката на инструмента е „Мелтон Мейнл Уестон“. Артист съм на „Мелтон“ и промотирам този бранд.

Във всеки оркестър има тубисти. Но за да бъдеш солист са необходими какви качества.
Трудно ми е да отговоря. За соло кариера освен да си учил и да си подготвен трябва да имаш и правилните контакти. В Германия е почти невъзможно да бъде включен концерт за туба в програмата на някой оркестър. Те предпочитат концертите за цигулка, за пиано и те са поне по пет, шест през сезона. Много от мениджърите не могат да си представят, че тубата може да бъде солиращ инструмент.

Тогава вие как успявате?
Работя много здраво и познавам някой, който познава някой. Това е най-важното. (смее се)
Да ни кажете още няколко големи творби за туба и оркестър, които вие изпълнявате.
Има много, но те не се свирят често. Много обичам концерта на Воун Уилямс, „Пейзаж“ за туба и струнни от шведския композитор Иван Лунквист. Свирих я през 2021 в Музикферайн във Виена. Има концерт за туба и оркестър на Джон Уилямс. Концерт за туба е написал и Алексей Лебедев, който често се изпълнява само с пиано.

На 2.06.2022 гост на Софийската филхармония беше Зигфрид Юнг, а на пулта застана Томас Рьоснер.
В програмата на концерта бяха включени Вариации „Енигма“ за симфоничен оркестър, оп.36 от Едуард Елгар, Академичната увертюра оп.80 на Йоханес Брамс и Рейф Воун Уилямс – Концерт за туба и оркестър.

Зигфрид Юнг е роден в Тимишоара. Учи туба във Висшето училище за музика „Ференц Лист“ във Ваймар при Валтер Хилгерс. Става солист на оркестъра на националния театър във Ваймар. Едновременно с работата в оркестъра и солистичмната си кариера той преподава в консерваториите във Франкфурт на Майн и в Манхайм. От 2028 г. е член Вагнеровия фестивал в Байройт.
Дискографията му включва за сега три диска. Дебютният е наречен „Пейзаж“ и е записан с оркестъра на Националния театър в Манхайм с диригент Валтер Хилгерс е издаден през 2017 г. През 2019 излиза албумът „Безсмъртният“ по едноименното танго за туба, арфа и пиано на аржентинеца Херардо Гарделин. Участници са Зигфрид Юнг – туба, Йохана Юнг – арфа и Ясуко Каген – пиано. Записани са и творби от композитори от различни други държави. Има и още един наречен „Калейдоскоп“ и на него има композиции на Вили Мерц, отново записани със същите солисти, но и с участието на оркестъра на Националния театър в Манхайм с диригент Валтер Хилгерс.