„Бурята“, голяма опера в три действия и пролог от Фроментал Алеви, либрето Йожен Скриб и Пиетро Джаноне по едноименната пиеса на Уилям Шекспир от 1611 г.

Премиератга е на 8 юни 1850 г. в Кралския театър в Лондон, откъдето идва и поръчката. Напълно в традицията от епохата Алеви създава операта на италиански език в превода на Джаноне на френския текст на Скриб. Премиерният състав е звезден. Миранда е прочутата Хенриета Зонтаг, Ариел – Джулия |Гризи, Калибано – Луиджи Лабланш.
Премиерата преминава при огромен успех.
Първата френска постановка е в Париж през 1851 г. Правени са и още няколко представления, но след това творбата изчезва от репертоара за повече от сто и седемдесет години, както повечето от оперите на Алеви. Последното изпълнение е на 7.11.2022 г. на фестивала в Уексфорд.

Действащи лица
Миранда, сопран, дъщеря на херцога на Милано
Алфонсо, баритон, крал на Неапол
Фернандо, тенор, принц, син на краля на Милано
Просперо, бас-баритон, херцог на Милано
Сикораче, мецосопран, майка на Калибано
Антонио, тенор, брат на Просперо
Калибано, баритон, дух на злото
Ариел, сопран, дух на доброто

Сюжетът, който се развива в операта има предшестващо развитие.
Просперо, херцогът на Милано, бяга от преследването на брат си Антонио, предател и узурпатор на властта. Корабът, на който пътува попада на буря и е захвърлен на остров, населен с духове. С него пътува дъщеря му Миранда, която е малка. За няколко години Просперо придобива много сили и управлява Ариел, дух на доброто, и Калибано, дух на злото, когото той прави свой роб. Години по-късно корабът, превозващ краля на Неапол, Алфонсо, и коварния брат на Просперо, Антонио, попада в буря, причинена от Ариел по заповед на Просперо. Те на свой ред са изхвърлени на брега на същия остров заедно с техните моряци.

Съдържание
Пролог
Оркестровото въведение, след това и прологът, пресъздават музикално по много реалистичен начин бурята, довела до корабокрушението и потъването на кораба на краля на Неапол и спасението на екипажа. Хорът на моряците разказва историята на тази драма и се обръща с молитва към боговете. Духът Ариел се появява, разкривайки, че той е отговорен за тази буря.

Първо действие
Вече сме на острова, където Миранда си припомня ужасяващата буря и потъващия кораб. Изразява и притеснението, че баща й го няма и се чуди кой ще върне мира в душата й след тези ужасяващи сцени. Тя се тревожи за неясното бъдеще и възпява красотите на природата в красива и виртуозна каватина (Parmi une voce il murmure). Ето го и баща й Просперо, когото тя моли да успокои вятъра. Но той й казва, че обитателите на кораба са тези, които са причинили нещастията и на двамата преди години и че сегашната му сила му позволява заслужено отмъщение. Но Миранда не познава друго човешко същество освен него и не може да мрази това, което не познава. Просперо си припомня, че робът Калибано не е човешко същество и че е заключил под земята майка си, магьосницата Сикоракс, за да живее на спокойствие. В емоционален романс Просперо възпява красотата и невинността на дъщеря си, сравнявайки я с крехко цвете (Sorge un fiore sopra inospita spiagga).
Той вика Калибано и грубо му нарежда да отиде да донесе дърва. Калибано протестира срещу подобно жестоко отношение. Той си припомня, че Просперо го е откраднал от майка му, за да го направи роб, а преди това той е бил крал на острова. След това Калибано изразява желанието си пленената му майка да може да излезе от леговището, където е затворена и да отвлече дъщерята на Просперо.
Уплашена Миранда моли баща си да държи Калибано далеч от нея, а Просперо заплашва чудовището с по-лоши репресии. Следва терцет, в който Миранда се опитва да успокои яростта на баща си. След това му признава, че се страхува, че цялата тази омраза предвещава лоши случки.
Пристига Ариел, който се радва на щастливото си съществуване и докладва на Просперо, че е предизвикал бурята, че всички са се хвърлили във водата, но той ги е спасил. Просперо е доволен, защото знае, че щастието на Миранда зависи от срещата й с Фернандо, сина на краля. Той знае, че сърцата трябва да бъдат оставени да говорят. Затова духовете на гениите водят Фернандо до Миранда. Ариел се връща в небесата, за да направлява невидим срещата на двамата.
Фернандо се чуди на този глас, който чува и който се опитва да промени съдбата му. Миранда пристига и в дълъг дует двамата млади се опознават и установяват, че все повече копнеят един за друг.
Идилията е прекъсната от изпълнения с омраза срещу Просперо Калибано, който отправя грозни заплахи срещу него. Той призовавайки на помощ майка си, която някога е владяла острова.

Второ действие
Калибано чува гласа на своята невидима майка Сикораче, която отговаря на зова за помощ. Тя иска той да отвлече Миранда, за да види как магическите сили на Просперо изчезват. Освен това трябва да откъсне три цветя от скалата, които ще му позволят да сбъдне мечтите си. Горкият Калибано има право само на три желания, а в ума му идват хиляди и той не знае кое да избере. Майка му го моли първото желание да бъде да я освободи. Но той бърза, защото иска първо да затвори Ариел, който бди над Просперо и Миранда. Калибано използва първата си сила, като премахва духа и го затваря. Така успява да грабне Миранда и да осъществи второто си желание, като й признава, че е страстно влючен в нея. Но тя го отблъсква и призовава баща си, който не я чува, тъй като е отишъл да търси краля и брат си. Ариел също не може да й помогне, тъй като е затворник на Калибано. А Калибано я приспива в дълбок сън, така че тя най-накрая да му принадлежи.
Пристигат моряците корабокрушенци, които под влиянието на Тринколо се отдават на пиянство. При тях идва чудовището Калибано и носи своята жертва. Той им се представя като краля на острова, а младото момиче като негова робиня, и им предлага договор: ако го спазват, той ще им покаже най-красивите богатства на острова. Миранда се събужда и го моли да я пощади, докато моряците дават питие на Калибано, който, скоро пиян, вижда земята да се люлее и дърветата да се въртят в кръг. Миранда се възползва от възможността да грабне третото цвете и проклина всички, преди да избяга.

Трето действие
Алфонсо и Антонио са отчаяни, оплакват се от съдбата си на корабокрушенци. Идва Просперо и се представя за техен съдия, призовава съвестта им и ги разпитва за техните престъпления. След това разбира за проклятието направено на Ариел и го освобождава. Духът възстановява силите си и разказва за случилото се с него и за отвличането на Миранда. Той се заклева, че ще грабне Калибано от ръцете на майка му и ще му върне същността. Всички се молят момичето да бъде пощадено. Ариел обещава на Просперо, че ще върне дъщеря му на крилете си.
През това време Миранда, свободна, си спомня колко много обича Фернандо и мисли само за него по време на изпитанията си. Но тя чува гласа на майката на Калибано, която твърди, че Фернандо е зъл гений, който иска нейната гибел и че тя трябва да го убие, за да спаси баща си. Миранда обещава. Но вижда Фернандо заспал и съмненията й изчезват пред това ангелско лице. Все още под влияние на злата Сиркоракс, тя решава да изпълни нареждането й, грабва нож, за да прониже младежа и така да спаси баща си. Но Фернандо се събужда и й се кълне в любов. Готов е дори да умре от ръката й, ако се наложи. Тя се отказва и се двамата се кълнат във вярност. Просперо, Антонио и Алфонсо пристигат. Баща и син се хвърлят в прегръдките си. Калибано се опитва да изпълни третото си желание, пожелавайки всички да са оковани, но нищо не се получава. Той е осъден да остане прикован към майка си, която е предал, докато радостта и щастието се заселват на острова.