През този сезон Софийската опера посвети серия от спектакли на 100 годишнината от рождението на Мария Калас

Божествената Калас е идол за поколения почитатели и изпълнители. Животът й е описан в книги, поставяни са пиеси, снимани са филми. Ярката й личност все още владее сърцата на многолюдни аудитории. Аудио и видео записите й, въпреки недоброто им качество от днешна гледна точка, са изключителна ценност. Родената в Ню Йорк гъркиня с цялата си твърде кратка кариера успя да промени света на операта. Гласът й вълнува, изтръгва сълзи и очарова, дори критикуващите я не остават равнодушни. Софийската опера и балет през този сезон посвети поредица от спектакли на сто годишнината на Мария Калас. Това са все опери, които „Божествената“ е изпълнявала по време на кариерата си.  Идеята на директора на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов да свърже заглавия от репертоара на театъра с името на Калас има своето логично обяснение. Широкият диапазон от творби, изпълнявани от легендарната певица присъстват и се играят в настоящия сезон на театъра. Това са едни от най-обичаните опери като „Севилският бръснар“ на Росини, „Норма“ на Белини, „Кармен“ на Бизе, Травиата“, „Риголето“, „Дон Карлос“ на Верди, „Тоска“, „Турандот“, „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, но и по-рядко представяната „Фиделио“ на Бетовен, както и три от заглавията от Вагнеровия цикъл като „Валкюра“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Елегантният афиш е публикуван в някои авторитетни специализирани издания като италианскотo “l`Opera”. Следващите финални спектакли от този сезона посветени на 100 годишнината на Мария Калас са трите заглавия, които ще се играят на сцената на Софийската опера включени в рамките на Вагнеровия фестивал – „Валкюра“ на 9 юли, „Тристан и Изолда“ на 23 юли и „Парсифал“ на 25 юли. През месец август предстои премиерната постановка от фестивала „Опера на върховете – Белоградчик – „Мадам Бътерфлай“. Но има и още една причина за подобна впечатляваща идея. В различни етапи от своята кариера Мария Калас със сигурност се е срещнала с четирима български оперни певци. Това са Елена Николай и Борис Христов, Николай Гяуров и Райна Кабаиванска. За тези срещи има запазени материали, записи и снимки.

На 2 август 1947 г. е дебютът на Мария Калас на Арена ди Верона в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели. Спектакълът ръководи Антонио Вото. Мария Калас е Джоконда, Елена Николай Лаура, а Ричард Тъкър Енцо. Пътят на двете се пресича отново в Рио Де Жанейро на 13 септември 1951 г., когато отново под диригентството на Антонио Вото е представена „Норма“ на Винченцо Белини. Калас е Норма, Николай е Адалджиза, а към тях се присъединява и Борис Христов като Оровезо, Мирто Пики е Полион, Почти същият състав е за паметния спектакъл в Триест през 1953 г. Само Полион е Франко Корели. На следващата 1954 г. е спектакълът на „Силата на съдбата“ на Верди в Миланската Скала. Съставът е грандиозен – Калас е Леонора, Николай Прециозила, Никола Роси Лемени отец Гуардиано, Карло Талябуе е Дон Карло, а Ричард Тъкър – Дон Алваро. На пулта е Тулио Серафин.

Преди срещата в „Норма“ Мария Калас се представя в „Парсифал“ на Вагнер през 1950 г. под диригентството на Виторио Гуи. Калас е Кундри, Христов е Гурнеманц. Записът, който може да бъде намерен е на италиански. Отново в Рим след година Ерих Клайбер ръководи спектакъл на „Сицилианска вечерня“, като Мария Калас е Елена, а Борис Христов – Джовани да Прочида.Благодарение на двамата велики певци Борис Христов и Мария Калас на 9 юни 1951 г. в „Teatro della Pergola“ във Флоренция е осъществена световната премиера на операта „Душата на философа или „Орфей и Евридика“ на Йозеф Хайдн, написана още през 1791 г. Ерих Клайбер дирижира, Мария Калас е Евридика, Борис Христов – Креон, а Орфей е Тиге Тигенсен.

Стигаме и до „Медея“ от Луиджи Керубини представена на сцената на Римската опера през 1955 г., където Мария Калас е Медея, а Борис Христов – Креон.

Ето я и датата 7 декември 1951 г. Открива се сезонът на Миланската Скала със „Сицилианска вечерня“. Двамата отново са на сцената. Дирижира Виктор Де Сабата. Това е официалният дебют на Мария в първия италиански оперен театър. (Тук не се включва спектакълът на „Аида“, когато на 12 април 1950 г. Калас Заменя Рената Тебалди, а критиците са крайно пестеливи за изявата й. Дори никой от ръководството на театъра не отива да я поздрави).

Отново в „Медея“, но този път на сцената на Миланската Скала през 1961 г. се срещат Мария Калас като Медея и Николай Гяуров като Креон. Дирижира Томас Шипърс. На 3 юни 1962 г. с „Медея“ Калас се сбогува с публиката и с Миланската Скала.

Райна Кабаиванска твърди, че точно гласът на Мария я отвежда в Италия, за да продължи ученето си, а първата опера която тя слуша пристигайки в Милано е „Медея“ с Калас. Двете следват своя творчески път до 1973 г. На 10 април 1973 г. е открит възстановеният театър „Реджо“, Торино опожарен през 1936 г. Заглавието за откриването е „Сицилианска вечерня“, а постановката е решено да бъде поверена на Мария Калас и Джузепе Ди Стефано. Райна Кабаиванска, която вече е обичана певица е поканена, за да изпълни партията на Елена.

През 2019 г. Райна Кабаиванска получи наградата „Мария Калас“ учредена през 2013 г. Така тя е единствената неиталианка, която получава приза, връчван на творци с исторически принос за славата на „Арена Ди Верона“. Тя дебютира на прочутата лятна сцена през 1970 г. в „Манон Леско“. През 1997 г. със спектакъла „Мадам Бътерфлай“ Кабаиванска пее за последен път на Арената. Тя е на 63 години, и по време на финалните аплодисменти вдига ръка към небето и прошепва „Посвещавам го на теб, Мария“.

Снимки: обложки на дългосвиреща плоча със записи на Мария Калас;