Вилде Франг гордостта на Норвегия

Срещата с младата и красива цигуларка Вилде Франг се състоя в зала „България“ преди концерта й със Софийската филхармония на 21.11.2021 г. На пулта застана Юлиан Рахлин, а в програмата бяха включени Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор оп.61 и Симфония №7 в ла мажор, оп. 92.

Родената в Осло Вилде Франг на 19.08.1986 г. започва да свири на цигулка на четири години. Завършва музикалния институт „Barratt Due“, а след това неин преподавател във висшето музикално училище в Хамбург е Коля Блахер, а в Академията Кронберг работи с Ана Чумаченко. Представена е на Ане Софи Мутер, която подкрепя развитието на детето, като го включва в своята фондацията „Anne-Sophie Mutter Freundeskreis Stiftung”. Започват и концертите големи оркестри. На десет години е солист на оркестъра на Норвежкото радио, На дванадесет по покана на Марис Янсонс свири с филхармонията на Осло. През 2012 г. като артист на „Креди Сюис“ прави дебюта си на фестивала в Люцерн с Виенската филхармония под диригентството на Бернард Хайтннк.
Определят ви като дете чудо.
Не зная какво е това, защото не знаех, че съм вундеркинд. Мисля че хората бяха много горди, да ме определят като дете-чудо в Норвегия, която е малка страна. За разлика от всички толкова талантливи деца аз имах много хубаво и щастливо детство.
Познавате се е Ане Софи Мутер, от която всички се възхищаваха от най-ранна възраст.
Да, ето това е истинско дете-чудо. Срещата с нея беше изключителна. Тя за мен е ключова фигура в моето развитие. За първи път ме чу да изпълнявам нещо, когато бях на единадесет години. След това постоянно ме окуражаваше да изпращам още и още записи. Включе ме във фондацията си. Даде ми цигулка и лък. Свирили сме заедно. Но най-важното от нашето познаство е, че тя ме окуражаваше винаги да следвам сърцето си и да следвам инстинкта си, вместо да ми казва „Това трябва да го направиш така“.
Споменахте че Мутер ви е дала цигулка. Тази на която свирите сега каква е?
Свиря на Гуарнери дел Джезу от 1734 от Кремона и когато свиря на нея се чувствам като кралица, чувствам се като човек облечен в хермелин. Инструментът е много зрял, като тъмно старо вино. Казва се „Род“ и е кръстен на цигулков виртуоз. Свиря тук концерта на Бетовен и според мен най-вероятно Пиер Род е изпълнявал на тази цигулка някои бетовенови сонати.
Звездата на младата цигуларка изгрява и тя е призната за един от най-успешните млади солисти на Скандинавия. Свири с най-големите диригенти и на най-престижните сцени в Европа и Америка. Редовно е канена и на престижни фестивала – в Люцерн, Залцбург, Прага, Букурещ, на Би Би Си Промс.

Дебютният й запис като млад изпълнител на годината през 2010 е признат за най-добро издание на норвежките награди „Грами“. Сред останалите отличия се нареждат Classic BRIT, „Diapason d’Or“ на списание „Diapason“, „Grand Prix du Disque“ на Академията „Шарл Крос“, ECHO Klassik на немската критика, както и наградата на „Грамофон“ в раздел „Концерт“ за записа на концертите за цигулка и оркестър на Корнголд и Бритън. В нейно изпълнение са издадени още концертите на Сибелиус, Нилсен, Чайковски, Моцарт, Прокофиев. Освен цигулкови концерти Вилде Франг е записала и няколко камерни албума с пианистите Михаил Лифиц и Хосе Гаярдо.
Записите, които сте направили са спечелили много награди. Има ли планове за други творби?
Записах концерта на Бетовен по време на Корона изолацията. След това трябваше да направим и концерта на Стравински. През 2021 беше година на Бетовен, а на Стравински 2022, но по обясними причини не успяхме да го направим. Затова сега ще го запиша и се надявам да се случи. А след това да излезе и диска. Мисля си за концерта на Едуард Елгар.
В края на 2022 г. дискът най-накрая е издаден. Записите са осъществени с Камерната филхармония на Бремен, а на пулта е Пека Куусисто. Това е първият запис, в който прочутият цигулар дирижира. Според Ерика Жил „В концерта на Бетовен няма нищо трудно за нейното свирене, но лекотата на докосване и неизменно сладкия тон са средството за ззабележително широкомащабна интерпретация. В Стравински тази сладост става наперена и целеустремена към целта, като разкрива нещо тъмно и дълбоко усетено в бавното движение. Но тя не е сама в това. Другият цигулар е Пека Куусисто, който с готовност признава, че се е присмивал на инструменталистите, които са смятали, че могат да станат диригенти „просто така“. Само за няколко години, след нараняване на ръката, той спира да свири и развива процъфтяваща паралелна кариера на подиума“.
А норвежките композитори къде са в изпълненията ви?
О, винаги когато хората научат, че съм от Норвегия възторжено възкликват „О, значи ще свирите Григ“. За мое голямо щастие Григ не е писал цигулкови концерти. Така става с Лейф Ове Анснес, който непрекъснато трябва да свири Григ. Така съм и аз със сонатите на Григ. Изпитвам възхищение към концертите на Сибелиус и на Нилсен, които са финландец и датчанин, но все пак от Скандинавия. Не искам да бъда поставяна в кутия, не искам да бъда ограничавана. Връзката ми с Григ не е по-различна от тази с Габриел Форе, Паул Хиндемит, с Рихард Щраус или с всеки друг композитор. Може би с течение на времето като порасна, като се променя ще се обърна към родните композитори, към скандинавската музика. Трябва да съм горда с наследството на моята родина.