Сава Стоянов и неговият специален тромпет

От 2002 г. е член на „Ансамбъл Модерн“ в Германия.
„Съставът е създаден през 1980 от Младежка германска филхармония. Младежкият състав си е направил малък ансамбъл за нова музика. Това е било нещо много ново за Германия. Той съществува като вид фирма и музикантите го управляват сами. В момента сме осемнадесет или деветнадесет души. Веднъж в месеца имаме събрание и всичко се решава демократично. Имаме назначен от нас мениджър. Имаме и още хора, които работят за нас, както и хора, които се грижат за всичко. Има и трима избрани от състава на ансамбъла, които работят с мениджъра и представят състава. Градът плаща сградата, където репетираме във Франкфурт. Иначе търсим спонсори, участваме в различни проекти. Има и организации, които ни подпомагат като „Бундес култур щифтунг“, но това е едва около 20 %. Всичко друга трябва ние да изработим“ – споделя Сава Стоянов.
Има ли интерес към съвременната музика?
Да, със сигурност. Имаме около сто концерта в годината.
Как решавате какви да бъдат програмите за концертите?
Много често самите фестивали, които ни канят имат определени програми и неща, които искат от нас. Но не винаги е така. Например преди няколко години свирихме в Букурещ и те нямаха никакви претенции. Мениджърът попита кой иска да направи програмата. Събраха се двама, трима души – казваме му Поп Ъп и така определихме програмата. Всеки, който има интерес да се включи при съставянето на програмите го прави. По принцип за различни събития може да бъде поканен само един човек от ансамбъла, но може да станем и сто. Тогава става „Ансамбъл .Модерн оркестра“. Това се случва веднъж или два пъти в годината. Така сме свирили с Пиер Булез и други големи музиканти. Правят се програми, които един нормален оркестър не би ги направил.
С Пиер Булез какво правихте?
Аз съм свирил два пъти с него. Имаше (Едгар) Варез, негови творби, Матиас Пинчер, млади композитори бяха.
Само съвременна музика ли свирите?
Да, започваме например от Стравински, Хиндемит.
Вие самият или с ваши колеги изнасяте ли самостоятелни концерти извън състава?
Имахме едно трио „СаВаЗа“. Бяхме двама тромпетисти – Сава, Валентин, и валдхорнист Заар, но колегата беше от Аржентина и се върна в къщи. Иначе понякога ме викат в Баварското радио, в радиото във Франкфурт. Случват се и такива неща, но не винаги имам време, тъй като не ми остава много свободно време.
Прочетох, че има посветени и създадени специално за вас творби.
О, това не се случва често. Имам едно дуо с блокфлейта и работих много с една японска композиторка Чикаги Имаи, която го написа за нас. Отделно и за соло тромпет написа една пиеса за мен. Когато свирехме с другия тромпетист двама композитори Михаел Лобс, който е професор във Ваймар и Роланд Фрайзицер създадоха концерти за два тромпета и ансамбъл. Посветени са на нас.
В България къде сте гостували?
На годишнината на ансамбъла Георги Андреев писа за нас и дойдоха с Нели Андреева да ги запишем в Германия, за да ги включим в диска. Свирили сме и в Добрич, но беше отдавна – през 2006.
Началото в музиката?
Не беше нещо специално. Брат ми започна да свири на тромпет и аз след него. Той сега е във филхармонията. В Добрич имаше младежки духов оркестър, в който участвах. Учих първо с Иван Бабев в музикалната школа към духовия оркестър и още на втората година започнах да свиря в оркестъра. Във Варна учих при Иван Илиев, пет много важни години. После тук в Академията с Петър Македонски. Но аз винаги съм свирил в оркестър – бях в Академичния, после във Филхармонията. При работата се учи най-много. След това заминах за Германия. Исках да видя накъде може да се отиде още.
Как стана влизането ви в ансамбъла?
По време на ученето ми в Хамбург професорът ми Матиас Хьоф каза, че има прослушване за „Ансамбъл Модерн“. Аз изобщо не знаех за какво става дума.“Там има много чужденци и със сигурност ще те поканят“. Мястото беше едно, а ние бяхме двама. Имаше пробно време. Беше им трудно да решат, но накрая ни взеха и двамата.
Значи сте били много добри.
Да (смее се) и новите творби, които се пишеха гледаха да са с два тромпета. Имахме и двамата работа, но трябваше всичко да свирим, тъй като ние имаме опроделен минимум, който трябва да свирим. Сега, когато съм сам мога да избирам.
Вие преподавате ли? Тук направихте майсторски клас.
Към ансамбъла имаме академия. Всяка година имаме около петнадесет души. Идват от цял свят. Сега например тромпетистът е от Бразилия. Те си имат техен ансамбъл. На месец има около десет дни, отделно единични уроци при всеки от членовете на ансамбъла. Като свирят камерна музика или ансамблови парчета винаги има някой, който ръководи репетициите им.
Как намирате българските младежи, с които се срещнахте за първи път?
Беше много хубаво. Започваха от 5, 6 клас. Имаше и колеги от оркестрите. Беше доста пълно.
Колко инструмента имате?
Много са, но имам два основни, с които свиря всичко. Единият е много стар инструмент от 1964 г., който купих от възрастен колега, а другият е правен за мен, той си е мой модел.
Какво значи ваш модел?
Работил съм с майстори години наред. Когато отидох в Германия имах само един инструмент. Върху него започнахме да правим промени. Комбинирахме нови, стари части и се получи доста интересна комбинация. Накрая накарах майстора в Хамбург да го направи с нови части изцяло. Получи се и сега свиря основно с него. Майсторът се казва Карл Фридрих Гюнтер, а фирмата е „Грьониц“.
Свиря и на флюгелхорн, който е страхотен инструмент и за съжаление не се ползва толкова, колкото би трябвало според мен. Моят флюгелхорн е доста специален. Той е над сто годишен. Купих го в Париж за 50 евро от специален магазин за стари инструменти. Не ставаше за нищо. Можеше само да го закачиш на стената, но се усещаше, че е хубав и моят майстор му сложи нови машини и се получи уникат. Аз имах съвременен инструмент, позлатен, но го продадох и свиря със стария. Флюгелхорна има много мек и красив звук и може да бъде много виртуозен. Звучи много меко и красиво. Нещо като смес от валдхорна и тромпет.

На 5.12.1996 г. под диригентството на Георги Чапразов със Софийската филхармноия Сава Стоянов е изпълнил първа част от Концерт за тромпет и оркестър в ми мажор на Йохан Непомук Хумел, като част от представянето на млади музиканти. След това на 23.12.2012 г. отново с филхармонията под палката на Любка Биаджони заедно с Мариян Ангелов и свирил в Концерт за два тромпета в до мажор, RV 537 от Антонио Вивалди. Тази година на 2 юли Сава Стоянов беше гост в концерта на Младежка филхармония „Пионер“ във Виена, където изпълни Концерт за тромпет и симфоничен оркестър от Любомир Денев-син под диригентството на автора. През миналата година в рамките на фестивала „Музикартисимо“, Сава Стоянов в партньорство с квинтет „Пилекадоне“ на 19 април изнесоха концерт, на който се състояха премиерни изпълнения на български творби от Албена Петрович-Врачанска, Драгомир Йосифов, Явор Гайдов, както и септет от акад. Васил Казанджиев, създаден за квинтет „Пилекадоне“, тромпетиста Сава Стоянов и цугтромбониста Атанас Карафезлиев.

Снимка: личен архив