Премиерата е на 2 юли 1823 г. в театър „Сан Карло“, Неапол.
Това е първият опит на Доницети, който използва сюжет от английската история.
Действащи лица
Алфред, тенор крал на Англия
Амалия, сопран негова съпруга
Едуард, бас генерал от английската армия
Аткинс, бас генерал от датската армия
Енрикета, мецосопран селско момиче
Маргерита, сопран селска момиче
Вилхелм, тенор пастор
Двеста години след премиерата на операта тя ще бъде представена за първи в модерните времена. Това е творбата, с която композиторът дебютира в кралския театър в Неапол.
Либретистът Тoтoла е признат автор за кралските театри и най-вече с работата си с Росини. По същия сюжет пет години преди това Бартоломео Мерели пише либрето за Симоне Мейр, обичният учител на Гаетано, което води до известен конфликт между двамата.
На премиерата участват прочутият певец от Бергамо Андреа Надзари, опора на неаполитанската компания, свикнал с най-екстремните партии на Росини. Останалите певци са сопранът Елизабет Ферон, мецосопранът Тереза Чекони и басите Бартоломео Ботичели и Микеле Бенедети.
Въпреки изключително представителния изпълнителски състав операта няма никакъв успех най-вече заради либретото. „Да става каквото ще, но аз не мога да направя нищо повече“ ще напише преди премиерата Доницети на своя преподавател Мейр.
Съдържание
Първо действие
Намираме се на остров Ателни, в Англия от девети век, по време на датското нашествие. Кралица Амалия, преоблечена като селянка и придружена от генерал Едуард, отчаяно търси съпруга си, крал Алфред, който се е скрил в провинцията, за да избяга от нашествениците, които го преследват. Пастирът Вилхелм им предлага гостоприемство, но не знае, че двамата бегълци са следени отблизо от датския генерал Аткинс. В скромната колиба на Вилхелм Амалия намира Алфред, но ликуването им не трае дълго. Аткинс ги е проследил, намерил е скривалището и се е представя пред Алфред, преоблечен като англичанин, за да го предупреди, че датчаните са открили скривалището му. След това Вилхелм кара гостите си да избягат през таен проход, който двамата преминават лазейки, но обратно в откритата природа Алфред и Амалия са изненадани и заловени от Аткинс и датчаните. Междувременно обаче Едуард е събрал английските армии, докато Вилхелм се притича на помощ с група овчари и въоръжени селяни. Двете войски се събират срещу нашествениците, които ги превъзхождат числено. Така Алфред е освободен, но не желае да се възползва от превъзходството си. Той освобождава Аткинс и хората му, като им назначава среща на бойното поле.
Второ действие
Огромна английска армия се е събрала за предстоящата битка. В колибата на Уилям, Алфред заедно с Амелия му благодарят за геройството. Енрикета и Маргарита, две селски момичета, също очакват с нетърпение следващата победа и мира, който ще последва. Битката всъщност е спечелена от войниците на Алфред, подкрепяни от въоръжените цивилни на Вилхелм. И все пак перипетиите на героя не са приключили: бягайки след поражението на разпуснатата датска армия, Аткинс и приятелите му се натъкват на кралица Амалия, придружена от Енрикета, и ги вземат в плен. Амалия е готова да се намушка с кама, вместо да последва похитителя си. Но в този момент Едуард и Вилхелм, нахлуват, изпратени от Алфред, за да търсят жена му. Британците атакуват датския отряд, разпръскват го, освобождават Амалия и вземат Аткинс в плен. Така произведението завършва с всеобщо ликуване: Алфред и Амалия се събират отново, нахлуващите датчани са отблъснати и хората приветстват краля освободител на страната.