„Всемирният потоп“ е трагично свещенодействие от Гаетано Доницети с италианско либрето написано от Доменико Джилардони по „Небе и Земя“ на лорд Байрон и трагедията „Потопът“ на Франческо Рингери от 1788 г.

Премиерата е на 6 март 1830 г. в театър „Сан Карло“ в Неапол, а успехът е незабавен. Първият изпълнител на ролята на Ной е прочутият бас Луиджи Лабланш.
Известно е, че за да се постави тази първа продукция, е било необходимо одобрение от църковната цензура и творбата е представена под формата на оратория, тъй като премиерната дата съвпадала с периода на Великия пост. Разрешението е получено само защото сюжетът е библейски.
За постановката в театър „Сан Карло Феличе“ в Генуа Доницети прави редакция и операта е изпълнена на 17 януари 1834 г. През 1837 г. има още една продукция в Париж и след това операта изчезва от сцената за 147 години. През 1985 г. е направена нова постановка в Генуа. Следващата среща на публиката с тази творба е през 2006 г. в Сент Гален, Швейцария, на открито през Катедралата на 4 юли. Има и още едно връщане на сцената през 2010 г. на фестивала Сент Гален. На фестивала, посветен на Доницети в родния му град Бреша, е поставена през 2023 г.

Действащи лица
Ной, бас
Яфет, баритон
Сем, тенор
Кам, бас
Тесбите, сопран
Асфене, сопран
Абре, мецосопран
Кадъм, тенор
Села, майка на Азаел, сопран
Ада, приятелка на Села, сопран
Арто, тенор
Азаел, дете

Съдържание
Ной и семейството му, знаещи, че Бог е напът да изпрати потопа, подготвят ковчега точно пред град Сенаар, обречен на унищожение заедно с грешните му жители. Ной се обръща към Села, съпругата на Кадъм, владетелят на града. Села признава на Ной, че съпругът й я презира заради вярата й и публично е обидил Бог, като го е предизвикал да го накаже. Привържениците на Кадъм пристигат и искат да изгорят ковчега, Ной се опитва да ги спре и Села решава да се върне при съпруга си, за да го убеди да се откаже. В този момент на сцената се появява Ада, довереница на Села, но всъщност влюбена в Кадъм. Ада го кара да вярва, че Села е близка с Ной не по религиозни причини, а защото е влюбена в първородния син на пророка, Яфет. За голямо удовлетворение на Ада, Кадъм се отрича от жена си и нарежда смъртната присъда на Ной, децата му, а също и на Села, която е намерила убежище при тях. Ной увещава Кадъм да не се противопоставя на божествения гняв и му предсказва близкото бъдещо наводнение, докато природата е отприщена с гръмотевици и светкавици. Кадъм пристига при ковчега с намерението да го унищожи, докато Ной, Яфет и Села са арестувани.

Кадъм обещава на Ада да се ожени за нея, след като смъртната присъда на жена му бъде изпълнена. В драматична конфронтация между Кадъм и Села, тя отказва да признае предателство, което не е извършила, но приема наказанието и само иска да може да прегърне отново сина си за последен път. Кадъм й отказва и се зарича да разкрие вината на майката пред сина й, както и решението си да се ожени за Ада. Предадена от приятеля си, отхвърлена от съпруга си и прокълната от сина си, Села призовава божествена милост. Междувременно Ной е затворник в ковчега. Села пристига, за да му съобщи новината, че Кадъм е решил да ги убие всички. Тогава Ной предсказва предстоящия потоп. Докато Кадъм и дворът му празнуват предстоящата си сватба, Села пристига. Кадъм е готов да я приеме обратно, стига тя да се отрече от Бога на Ной и да го прокълне. За да си върне сина, Села приема, но докато произнася отказа си, тя пада на земята ударена от гръм. Вселенският потоп започва внезапно и яростно. Настъпва суматоха. Всеки се опитва да се спаси, но напразно. Когато бурята утихва, малцината оцелели могат да се видят събрани по върховете на планините, докато Ноевият ковчег се носи невредим, запазил Ной и семейството му.