Премиерата е на 22 ноември 1898 г. в Рим. Дирижира сам авторът, а първата изпълнителка на ролята на Ирис е легендарната Хериклеа Даркле. Партията на Осака отново е поверена на прочут певец – Фернандо де Лучия. Действието се развива в Япония. Композиторът е вдъхновен от легенда, която открива във френската антология „Нефритената книга“. Либретистът изгражда сюжета, използвайки картина в картината или театър в театъра. Трагичната съдба на героинята сякаш е предрешена още в първо действие в спектакъла на пътуващата трупа.
В сътрудничеството двамата създават още две опери – „Маските“ от 1901 и „Изабо“ от 1911 г.
„Ирис“ се играе до средата на 20 век. В различни постановки участват Енрико Карузо. Розета Пампанини и Магда Оливеро.
Едни от най-запомнящите се номера в операта са серенадата на тенора („Apri la tua finestra“) и Химнът на слънцето („Inno al Sole“), както и арията на Ирис („Un dì, ero piccina“).
Действащи лица
Ирис, сопран
Осака, тенор
Киото, баритон
Слепият, бас
Гейша, сопран
Боклукчия, тенор
Съдържание
Първо действие
Операта започва с невидим хор, който пее „Химн на слънцето“.
Сутрин е и Ирис си спомня ужасен кошмар, който е преживяла през нощта – две чудовища отнасят болната й кукла. Красивата Ирис се грижи за баща си, Слепия, когато пристига група комици, включваща Осака, богат млад мъж, който е забелязал Ирис, и Киото, който е сводник. Младото момиче с интерес следи спектакъла, който предизвиква млада гейша, продадена от баща си, след това спасена от Джор, синът на слънцето, който я отвежда във вечното кралство. Осака е този, който интерпретира ролята на Джор и изпълнява серенада „Apri la tua finestra“. Киото успява да отвлече Ирис. Той хвърля няколко монети на прага на бащината й къща, придружени с писмо, което съобщава за заминаването на Ирис. Слепият проклина дъщеря си, мислейки, че го е изоставила.
Второ действие
В Йошивара, където според либретото слънцето никога не прониква, Ирис се събужда с илюзията, че е умряла и е отишла в рая. Осака пристига и се опитва да я съблазни, но не успява да я убеди да се подчини на ухажванията му. Уморен и раздразнен от нейните простота и невинност, той казва на Киото да се отърве от нея. Вместо това Киото, надявайки се да спечели от Ирис, я облича като гейша и я излага пред тълпите от балкона на къщата. Слепият предполага, че Ирис е отишла по свое желание в къщата на гейшите и я проклина, като многократно хвърля кал в лицето й. Тя е обзета от внезапна лудост от неразбираемите действия на баща си и преди някой, включително разкаялият се Осака, който се е завърнал, да успее да я спре, Ирис се втурва обратно в къщата и се хвърля в шахта, водеща до канализация.
Трето действие
На следващата сутрин в канализацията, боклукчии започват да крадат копринените дрехи на Ирис. Тя се съживява, но изпада в делириум и си въобразява, че чува гласовете на тримата мъже, първо Осака, след това Киото и накрая Слепия, всеки от които й се подиграва. Тя се радва, когато усеща топлите лъчи на изгряващото слънце, придружено от завръщане на „Химна на слънцето“, и умира. Филизи на цветя отнасят душата на Ирис в царството на вечното блаженство.
Най-известната и изпълнявана опера на Пиетро Маскани е „Селска чест“ – неговата първа опера. Но сред другите общо петнадесет творби трябва да се отбележи „Приятелят Фриц“ с премиера през 1891 г.
В средата на деветнадесети век много европейци „откриват“ Япония и се вдъхновяват от екзотиката, специфичните отношения и култура на тази страна. Създават се разкази, театрални пиеси и опери. Така се раждат „Мадам Хризантема“ на Андре Месаже (1893) и „Мадам Бътерфлай“ на Пучини (1904).