Латиноамериканска серенада – албумът обединил тенора Роландо Виясон и арфиста Ксавие дьо Местр.
Роландо Виясон и Ксавие Дьо Местр
В диска са събрани двадесет и една от най-популярните пиеси, които роденият в Мексико Виясон и французинът Ксавие дьо Местр изпълняваха с огромен успех и по време на промоционалното турне на различни фестивали и градове в Прага, Мюнхен, Щутгарт, Фрайбург, Хамбург и Франкфурт.
Самият арфист е направил аранжиментите на песни от Алберто Хинастера, Карлос Густавино, Рубен Фуентес Гасон, Ивет Сувирон, Алберто Непомусено, Ариел Рамирес, Луис Антонио Калво, Едуардо Санчес де Фуентес, Валдир Асеведо, Секиня де Абреу, като е преработил партията на пианото за арфа. С тези записи се отдава почит на репертоар, който отразява двупосочния обмен между селските пространства, където царува народната музика, и салоните и концертните зали на градските райони.
„Латиноамериканската серенада“ е колаж от звуци, в които оживява емоционалната чувственост, дълбокия копнеж, мрачните аспекти на болката, меланхолията вплетена в различните форми на песните от цяла Латинска Америка. Желанието и страданието доминират в богатата цветова палитра на този толкова чувствен запис, но енергичните и танцови парчета ни връщат към жизнеутвърждаващата сила на тази музика“ пише Харисън Парот към ревюто придружаващо записа.
„Това е звуков колаж с нови, интимни аранжименти представящ културното многообразие, в което се срещат местни, европейски и африкански влияния. Латиноамериканските страни имат един от най-богатия песенен репертоар. Разнообразието от ритъм, мелодии и форми разкрити от мексиканския тенор Роландо Виласон и френския арфист Ксавие дьо Местр продължават с възторжените отзиви различни издания. Дискът беше на пазара на 2 октомври 2020 г. За тези три години интересът към него не спира и все още двамата музиканти са посрещани възгоржено на различни сцени. В записа са включени и няколко ефирни солови изпълнения на Ксавие дьо Местр.
„Този албум е колекция от красиви традиционни фолклорни и художествени песни от моята голяма родина. Когато идвате от Латинска Америка, всички латиноамерикански страни ви чувстват като братя и сестри, казва Виясон. Темите му варират от природата до любовта, от скръбта за духовете на мъртвите до радостта да си жив. През цялото време можем да се възхищаваме на изкуството и чувствителността на латиноамериканските композитори, които пият от европейската традиция, за да създават своята музика, но остават вкоренени в почвата на нашата богата, цветна, понякога меланхолична, но винаги устойчива култура“.
„Наистина исках да запиша латино песни с тенор, споделя дьо Местр. Първият човек, за когото се сетих, беше Роландо. Той познава тази музика и винаги търси нови проекти. Когато му се обадих той веднага каза, че това е страхотна идея. Когато разбра какви са възможностите на арфата всичко беше решено“.
Идеята дьо Местр получава от Аурора Натола, вдовицата на Алберто Хинастера, която се свързва с него след като го чува да изпълнява концерта за арфа на съпруга й в Музикферайн. Предлага му да направи за арфа петте народни песни на Хинастера. Запленен и увлечен от тяхната красота в следващите повече от петнадесет години Ксавие обработва почти двадесет и пет от най-известните латиноамерикански песни.
Ксавие дьо Местр е роден в Тулон. Учи при Василия Бриано в консерваторията в родния си град, а след това в Париж с Катрин Мишел и Жаклин Баро, като успоредно учи политически науки и икономика в Лондон. Първия си конкурс печели на 16 години в Париж последвани от още няколко – в Кардиф, Мюнхен, Виена и Йерусалим. През 1998 печели първа награда и две награди за интерпретация в най-престижния конкурс за арфисти в САЩ – Блумингтън. Същата година, вдъхновен от Никанор Цабалета едва 24 годишен той вече е във Виенската филхармония, където остава десет години. Той е първият френски музикант приет в състава на Виенската филхармония. След това решава да направи още повече и за себе си и за своя инструмент и започва самостоятелната сиу кариера. Повече от десетилетие Ксавие дьо Местр е сред легендарните изпълнители – след Лили Ласкин, Ани Шалан, Никанор Цабалета и много други, но той успя да промени отношението към арфата. Днес той е неин най-ярък пропагандатор по четирите краища на света. Големите съвременни композитори като Кшиштоф Пендерецки, Кайя Саариахо му посвещават концерти. Солист е и на най-големите оркестри, свири с най-големите диригенти. През 2016 осъществява световната премиера на концерта за арфа на Пендерецки с оркестъра на Париж. Канен е за концерти и рецитали на най-известните световни фестивали. Влюбен е в камерната музика и затова често си партнира в Диана Дамрау, Магали Мосние, Арабела Щайнбахер, Катлин Батл, Барбара Бони и др. От 2001 г. дьо Местр преподава в музика в Хохшуле в Хамбург и прави редовно майсторски класове в Джулиард скул в Ню Йорк и в университета Тохо в Токио, както и в Тринити колидж в Лондон.
Дискография на Ксавие Дьо Местр:
Записва за Сони от 2008 г. Първият му диск е „Звездна нощ“ посветен на Клод Дебюси и получава „Ехо Класик“ в категорията „Инструменталист на годината“. Следва „Почит за Хайдн“ през 2009 с оркестъра на Виенското радио и Бертран де Били. В дискографията му има още един диск посветен на Испания от 2010 наречен „Аранхуес“. „Венецианска нощ“ посветен на големите барокови творби от Марчело, Албинони и Вивалди записва заедно с ансамбъл „Арте дел Мондо“ и се класира в топ 10 по продажби за класическа музика във Франция и Германия през 2012. На следващата година се появява ДВД с Диана Дамрау, запис на клавирния концерт на Моцарт във фа мажор, както и великолепната до мажорна соната в транскрипция за арфа с оркестъра на Моцартеума в Залцбург под палката на Айвър Болтън. През пролетта на 2015 идва ред и на „Молдау-романтичният солов албум“ е съставен от транскрипции на пиеси от славянски композитори – Сметана, Чайковски, Глинка, Хачатурян, както и Дворжак с неговата „Американска сюита“, но транскрипции на техни творби, защото нито един от тях не е писал за арфа. „Кралицата арфа“ – концерти за арфа от двора на Мария Антоанета – Дьо Местр, ЛезАр флорисан и Уилям Кристи или триумфът на арфата е от 2016. Когато младата Мария Антоанета пристига във Франция през 1770 г. в багажа й имало арфа. Казват, че тя всяка сутрин се упражнявала. От цяла Европа започнали да пристигат композитори във Версай и да й посвещават творби. Всички девойки от благародните семейства започнали да имитират кралицата, появили се и много учители, и разбира се богат репертоар. Изпадналият в упадък инструмент преживява възраждане и вдъхновява много нови творби наравно с прочутите шедьоври на Хайдн – Симфония Кралицата и на Глук.