Балети от български композитори

Това е представителна извадка на най-популярните заглавия. Съвременните балетни постановки, осъществявани от балет „Арабеск“ не са включени в този списък.
За разлика от българската опера, нашите композитори се обръщат към балета доста късно – едва през 1937 г.
11.06.1937 – „Змей и Яна“ от Христо Манолов – балет в три действия с пролог и епилог. Либретото е на Стефан Савов – драматичен артист, хореографията е на Анастас Петров. Премиерата в Народната опера в София е дирижирана от Асен Найденов. Христо Манолов е син на Емануил Манолов – авторът на първата българска опера „Сиромахкиня“. Либретото е сбор от различни легенди за змейове. Разказва за любовната история между Яна и Босилко. Змеят открадва красавицата, а младият герой я спасява. На края всичко се оказва сън. Ролята на Змея изпълнява самият Анастас Петров, който е и иницитиаторът за създаване на тази първа български пиеса. Надя Винарова е първата Яна.
След тази първа постановка трябва да изминат още двадесет години, за да се стигне до 30.11.1958 г. (5.12), когато в Софийската опера под диригентството на Емил Караманов е представена новата версия на „Змей и Яна“. Тя се появява след като Здравко Манолов, син на Христо Манолов, отново събира либретиста Стефан Савов и хореографа Анастас Петров. След известни корекции в либретото и основна музикална преработка на музиката от Здравко Манолов, на сцената са представят Антон Стойнов – Змеят, Маргарита Траянова – Яна, както и Ичко Лазаров – Босилко и Калина Богоева – Змеица робиня. За повече постановки не намерих информация.
4.01.1942 – „Нестинарка“ от Марин Големинов – танцова драма в девет картини и епилог. Хореограф на първата постановка е Мария Димова, диригент Асен Найденов. Първите изпълнители са Нина Кираджиева – Демна, Лилия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, както Лили Берон, и самата Мария Димова като Демна в някои спектакли. До края на сезона се играе тридесет път. Веднага след войната „Нестинарка“ открива сезона на 18 септември 1946 г. с диригент Атанас Маргаритов и Анастас Петров – който възстановява постановката. Солистите са същити. В Софийската опера нови премиери има още през 1956 година на 6 октомври като хореограф е Нина Кираджиева, а диригент Атанас Маргаритов и през 1968 г. на 17 ноември – отново постановката е на Нина Кираджиева, а на пулта е Марин Големинов. През 1978 г. Маргарита Арнаудова прави премиера за балет „Арабеск“, а на 18 октомври 1986 пак тя, отново поставя балета в Софийската опера, диригент е Камен Големинов. В Пловдив екипът, който създава първата постановка на 10 февруари 1968 г. е хореографът Петър Луканов и диригентът Цанко Делибозов. В Стара Загора Нина Кираджиева прави хореографията, а диригент е Веселин Ненов, художници Нева и Никола Тузсузови. Премиерата е на 9 март 1967 г. Следващата премиера там е на 20.09.2005 г., хореография, постановка и режисура Петър Луканов, художник Иван Савов. На 23.05.2018 г. отново в Стара Загора „Нестинарка“ се играе в хореографията на Маргарита Арнаудова. Постановката е на Олеся Пантикина, асистент-хореограф Силвия Томова, сценография Иван Токаджиев по идея на Мария Трендафилова, костюми- Ана-Мария Токаджиева по оригиналните костюми на Мария Трендафилова. В главните роли се представят Анелия Димитрова, Веса Тонова, Фиорди Лоха, Станко Танев и Ивайло Янев. Във Варна балетът е поставен на 8 юли 1976 г., хореограф е Асен Гаврилов, диригент Влади Атанасов. В Русе балетът е поставян два пъти все от Петър Луканов, дирижира Камен Големинов. Датите са 11 декември 1978 г. и 10 април 1998 г. В Бургас екипът е Павлина Иванова хореограф, диригент Красимира Костова, а премиерата е през 1984 г. В Плевен на 17 април 1979 г. балетът с представен в хореографията на Николай Николов, но спектакълът е със записана музика.
След завръщането си от Франция Марин Големинов търси сюжет за балет и попада на разказа “Нестинарка“ от Константин Петканов публикуван в сборника „Омайно биле“. Докато създава музиката посещава и странджанското село Българи, за да присъства на нестинарските игри. Завършва музиката през 1940 г., но Асен Найденов, който е директор на операта го разубеждава да изчакат по-добър момент. Следващият директор Петко Стайнов включва творбата в репертоара на операта. Успехът на балета е нестихващ и до днес. Действието се развива в рамките на една година – от празника на св. Константин и Елена до сладващия празник. В този период пламва и угасва любовта между Демна и Найден. На едната дата той отвлича красивата нестинарка смятайки, че я спасява от варварския обичай в нейното село. Но младата жена не е щастлива в другото село. Клюките, ревността и неразбирането охлаждат любовта й към Найден и отново на празника на Константин и Елена тя почти обезумяла изгаря в пламъците на огнището у дома. Не я надживява много и Найден, който непрекъснато вижда красивата си съпруга. От балета е направена и сюита, която се изпълнява като самостоятелна пиеса на концертния подиум.
13.02.1953 – „Хайдушка песен“ от Александър Райчев. Либретото е на писателя Александър Хаджихристов, диригент на Софийската премиера е Атанас Маргаритов, а хореографи са Николай Холфин, Нина Кираджиева и Анастас Петров. В София се поставя отново на 25 април 1973 г. като диригент е сам авторът, хореографията е на Нина Кираджиева, а художник е Цанко Лавренов. „Хайдушка песен“ е героичен балет в три действия, седем картини и епилог, който свободно използва поемата „Хайдути“ на Христо Ботев. Главните роли се изпълняват от Асен Гаврилов – Чавдар, Люба Колчакова, Нина Кираджиева. В следващите години балетът е поставян и от Асен Гаврилов, Петър Луканов, Богдан Ковачев. Във Варна премиерата е на 21 май 1976 г с хореографията на Галина и Стефан Йорданови. В Русе „Хайдушка песен“ има три постановки – 7 април 1968, 10 ноември 1969 и 23 март 1976. Хореографи съответно са Асен Манолов, Асен Гаврилов и Петър Луканов, а диригенти Димитър Манолов и Ромео Райчев. И в Пловдив първата постановка е през 1976 г. на 2 март с хореографията на Асен Гаврилов и под палката на Иван Ангелов.
Отново любов и дълг се преплитат в историята на този балет. Наред с любовната драма на Румяна и Чавдар се разкриват и отношенията с поробителите и с чорбаджиите-предатели. Хайдутите успяват да победят турците, а на финала настъпва и тъй жадуваното освобождение.
20 (27).05.1959 – „Кърджалии“ от Иван Димов Либретото е на Виолета Консулова, Теодорина Стойчева и Васил Попов. Първи хореограф е Теодорина Стойчева, диригент Димитър Димитров. Балетът е поставен в Стара Загора. Използвани са мотиви от драмата „Хан Татар“ на Никола Икономов, по която пише своята опера „Луд гидия“ и Парашкев Хаджиев. Първата Калина е Снежана Дескова, а Ян Татар Васил Димитров.
Брат и сестра са разделени. Янкул е отведен като еничарин. Преди да умре майка им заклева Калина да търси брат си – той ще има същата муска като нейната, освен това раната, която получава при отвличането му ще остане като страшен белег. Години по-късно Янкул се връща в селото като Ян Татар – предводител на кърджалиите и се влюбва в Калина. Двамата вдигат сватба и заживяват щастливо. Случайно Калина вижда муската на съпруга си и открива страшния белег на рамото му. С ужас разбира, че е жена на своя брат. Решително изважда камата му и се самоубева, като преди това успява да му разкрие жестоката истина. Финалът представя Янкул като водач на хайдутите, който повежда дружината в бой с турците.
20.03.1962 – „Сребърните пантофки“ от Парашкев Хаджиев. Либретото е на Банчо Банов, който използва прочутата приказка за принцесата, която отивала да танцува и изтривала пантофките си. Хореографи са Галина и Стефан Йорданови. Премиерата във Варна дирижира Недялко Недялков. Същата година на 6 юли се поставя в Музикалния театър с хореографията на Георги Абрашев и под диригентството на Виктор Райчев. На 24 ноември 1977 отново в музикалния театър Богдан Ковачев и отново Виктор Райчев правят нова премиера на балета. На 29 декември 1972 г. Кръстю Марев дирижира първата постановка в Пловдив, която осъществява отново Богдан Ковачев. Първи изпълнители на ролите във Варна са Наташа Кирева – Принцесата, Здравко Халачев – Главчо, Екатерина Илиева – Милена.
Балетът е в три действия, шест картини. Както е в приказката цар Татунчо много иска да научи къде дъщеря му всяка вечер къса пантофките си. На бляскав бал той обещава ръката на дъщеря си, на този, който разкрие тайната. Трима принца губят живота си. В трудната задача се заема уличният кукловод Главчо, който обаче е влюбен в прислужницата на принцесата Милена и така смята, че ще забогатее. С помощта на любимата си той успява да проследи принцесата до двореца на Черния вълшебник. Благодарение на шапка невидимка, която взема от трима глупави братя успява да проникне в двореца. Благодарение на това, че е невидим той успява да изплаши всички и дори се сдобива с бисерна огърлица, чаша с жива вода и вълшебен жезъл. Той разкрива пред всички каква е тайната на Принцесата. Тя много иска вълшебния жезъл и веднага се съгласява на брак с глупавия наглед момък, но той отказва, вкаменява всички. Събужда с целувка Милена и двамата щастливи напускат двореца.
11.11.1962 – „Легенда за езерото“ от Панчо Владигеров Премиерата е в София. Първи изпълнители са Вера Кирова – Вида, Асен Гаврилов – Влад, Иван Трифонов – Караман и Пенка Гаврилова – Гура. Диригент е Александър Владигеров. Балетът се играе няколко сезона. Представян е и в чужбина по време на турнета в Испания, Германия, Монте Карло, Румъния. Либретото е на Нина Анисимова и Иван Генов. Македонският писател Андон Панов предлага на Владигеров либрето за балет – легенда за Дойранското езеро. През 1943 той обикаля местата, където се развива действието – от Баландово до Пирава. Дори присъства на русалийските игри. Първоначално заглавието било „Пленницата на езерото“, но през 1946, когато музиката вече е написана той променя заглавието. Докато чака постановката в Софиия той прави сюита, която е изпълнена на фестивала Пражка пролет през 1948 г. под диригентството на Саша Попов. През 50-те години на 20 в. композиторът и драматургът Иван Генов преработват либретото, променят мястото на действието и слагат по-логичен финал. Когато е решено творбата да се постави Нина Анисимова, която се заема с хореографията също внася поправки в либретото. Така се стиго до втората версия, която е премиерната за „Легенда за езерото“.
Действието се развива в крепост край Дунав. Вида и Влад се обичат. В деня на пролетното пълноводие, в крепостта ще има напревара на младите войни. Победител е Влад, а Вида моли баща си да одобри женитбата им. Във вражеския стан чакат сигнал, че съгледвачът им е проникнал в крепостта. Войните са готови да нападат. Правят го в деня на сватбата на Вида и Влад. Съгледвачът е самият Караман, който убива Войводата. Вида успява да отхлупи плочата, която задържа речните води и да убие Караман, но стихията я отнася заедно с нападателите. Долината, където е била крепостта вече е езеро. Във вечерния мрак Влад стои край езерото. Идват русалки и сред тях той вижде своята Вида. Тя сякаш отново е в прегръдките му и го упътва къде да построи нов град и по-сигурна крепост.
28.05.1964 – „Мадарският конник“ от Димитър Сагаев – балет в три действия, седем картини. Либретото е на Васил Попов по “Мадарска легенда“ на Ангел Каралийчев. Музиката е завършена през 1960 г. Премиерата на балета е в една и съща година в два театъра – Русе и София. В Русе премиерата е на 28 май 1964 г. Хореограф е Асен Манолов, диригент Ромео Райчев. Това е първата българска балетна премиера в този театър. На софийска сцена с премиерата са ангажирани чешкият хореограф Иржи Немечек, а диригент е Недялко Недялков. Първите изпълнители са Красимира Колдамова – Еслица, Ичко Лазарова – Палвир, Асен Гаврилов – Онегован, Стоил Неделчев – Омуртаг. Премиерата е на 20 ноември 1964 г.
Съдържанието на балета разказва за създаването на Мадарския конник. Няколко интриги се преплитат. Любовта между Еслица – дъщерята на хан Омуртаг и майсторът каменоделец Палвир, преследването на християните, войните, които води хана с външни врагове, ревността на пълководеца Онегован. Хан Омуртаг поръчва да бъде изграден паметник на славния му баща хан Крум. Когато паметникът е завършен ханът иска да награди майстора. А той иска ръката на ханската дъщеря, но пълководецът, който също е влюбен в девойката издава, че майсторът е християнин, а Еслица носи кръст. Ханът е много ядосан. В настъпилата суматоха войнът убива своя съперник. Влюбената девойка не може да понесе загубата и се хвърля от скалата, на която е издялан конникът. Блесналата светкавица разцепва скалата с релефа.
30.01.1969 – „Папеса Йоана“ от Веселин Стоянов – балетна хроника-сатира в единадесет картини. Либретото пише сам авторът, след като прочита романа „Папеса Йоана“ от Емануил Роидис. Партитурата е завършена през 1966 г. Преди сценичната премиера Веселин Стоянов и Добрин Петков съставят сюита, която е изпълнена на концерт със Софийската филхармония. Хореограф на премиерата в София е полският хореограф Витолд Борковски, който е главен балетмайстор на театър „Виелки“ в Лодз. Вера Кирова е Йоана, Антон Стойков – Фрументиос, Константин Дамянов – Флорос. Веселин Стоянов вече е много болен и няколко месеца след премиерата умира.
История за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол е позната на мнозина. Останала сираче Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго – красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят й Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа няма кой да й се противопостави. Разбира се страстта и разгулния предишен живот отново ѝ изиграват лоша шега. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
20.04.1969 – „Панаир в София“ от Жул Леви – комичен балет в две части, четири картини и пролог. Лиретото е на Богдан Ковачев, който е и хореограф на първата постановка в Музикалния театър в София. Диригент е сам авторът. Първите изпълнители са Росица Илиева – госпожа Майката, Федя Лобанов – господин Бащата, Мария Маркова – Катето, Димо Врубел – господин Годеника. Балетът е представян в Румъния. В следващите години има постановки в Пловдив, като името се променя „Панаир в Пловдив“ – 12 октомври 1969 г., диригент е Жул Леви, хореограф Богдан Ковачев. В Русе премиерата на 16 януари 1975 г., като на пулта застава Иван Филев, а хореографията отново е на Богдан Ковачев. Последно творбата е играна в Плевен на 19 февруари 1990 г. с хореографията на Николай Николов и под диригентството на Славей Тинчев.
Историята е свързана с куп недоразумения, а панаирът в София е само фон. Катето и Боян се обичат, но родителите са решили да я омъжат за богат човек. В Годеника, обаче е влюбена сестрата на Катето – Цецето. След многобройни перипетии и забавни недоразумения, бащата и майката приемат да благословят сватбата на Цецето с господин Годеника, и на Катето с Боян.
23.12.1973 – „Дъщерята на Калояна“ от Марин Големинов – танцова драма в девет картини, пролог и епилог. Балетният критик и историк Виолета Консулова и Петър Луканов предлагат на Големинов да прочете романа на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калояна“. Те дори имат готово либрето, което много се харесва на Големинов и той веднага решава да напише балета. Първата изпълнителка на партията на Мария е Калина Богоева, участват и Емилия Драгостинова, Недко Бошнаков, Иван Майдачевски, Бойко Неделчев.
Действието се развива през 13 в. Мария – дъщерята на цар Калоян е принудена да приеме брак с император Ерик Фландърски. Принудена е да приеме, въпреки ненавистта си към виновника за смъртта на Калоян Борил и любовта си към богомила Радул. В либретото е вмъкната и историята на борбата срещу богомилите и гоненията, на които те са подложени. Мария е предадена от всички, дори и от хората, на които е вярвала. След сватбата тя постепенно се влюбва в умния и красив император, но успява да превъзмогне чувствата си и му дава да изпие отровното питие. Така тя осигурява победата на въстаналия български народ срещу узурпиралия трона Борил.
16.02.1978 – „Изворът на Белоногата“ от Александър Райчев – балет в две части, пет картини. Поемата „Изворът на белоногата“ на Петко Славейков е вдъхновение за българските композитори. Операта „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов е първата творба в която е третиран сюжетът. С либретото на балета се заема Панчо Панчев, като акцентира върху мистиката – тъмните сили, които пречат на любовта на Гергана и Никола. Красимира Колдамова е Гергана, Петър Колдамов – Никола, Вера Кирова – Веда, Недко Бошнаков – Владетелят. Диригент е Михаил Ангелов, хореографията е на Богдан Ковачев. Премиерата в София е много успешна. Направена е и сюита от балета, която се изпълнява на концерти. На 19 март 1982 г. е премиерата във Варна в постановка на Галина и Стефан Йорданови, и под палката на Влади Атанасов.
Водещи действието са Веда и Вещицата, които с всякакви средства се мъчат да попречат на любовта. Опитват се да отвлекат Гергана, провалят годежа им, довеждат Владетеля, който се влюбва в красивата девойка. След като чистата любов на двамата млади трогва и неговото сърце, те принуждават майсторите на селската чешма да вградят сянката на Гергана. На финала след смъртта на двамата, само сенките им на лунна светлина пазят спомена за голямата им любов.
12.02.1983 – „Козият рог“ от Красимир Кюркчийски – балетна драма в две действия – осем картини. Още през 1978 г. Кюркчийски решава да пише балет по филма „Козият рог“ на Методи Андонов. Първите опити за създаване на либрето с Асен Гаврилов не стигат доникъде. Следва нова среща този път с оперния певец Милен Паунов, който се съобразява с вижданията на композитора. Хореографията поема Петър Луканов, а премиерата дирижира Димитър Манолов. Бисер Деянов е Караиван, Мариана Денева – Мария, Ясен Вълчанов – Лазар, Петър Колдамов – Дели Мустафа, Георги Сяров – Мемиш ага, Виталий Владикин – Хюсни. Творбата е приета с възхищение и от Николай Хайтов, авторът на разказа „Козият рог“. Премиера в Русе е на 26 март 1997 г. в хореографията на Петър Луканов и под диригентството на Цанко Делибозов. На 23.10.2022 г. отново Петър Луканов възстановява спектакъла в Русе. Сценографията е на Габриела Кърджилова, а главните роли изпълняват Кара Иван – Масаки Такада, Елина – Станислава Караджова – Пенчева, Мария – Цветелина Катрин Иванова, Лазар – Джузепе Сорентино, Хюсни – Тиаго Виктор, Мемиш ага – Алесио Кавалера, Дели Мустафа – Деан Добрев
Мисля, че няма българин, който да не знае съдържанието на „Козият рог“. Има и разлики. Например Лазар се опитва да се намеси, когато турците нахлуват в църквата и търсят убиеца с козия рог. Той е арестуван, а Мария и Караиван го спасяват. На селското хоро след като се брани от нападението на Саранджата козият рог, който той е скрил пада и всички разбират кой е търсеният убиец. На финала има среща между бащата и дъщерята в къщата на Лазар. Мария в яда си тръгва да убие Караиван, но на финала пронизва себе си.
17.05.1984 – „Сянката“ от Александър Текелиев – в две действия, четири картини и пролог. Автор на либретото е Маргарита Арнаудова, която прави и хореографията. Премиерата в Софийската опера дирижира Михаил Ангелов, а главните роли изпълняват Румен Рашев – Учения, Бисер Деянов – Сянката, Павлина Гелева – Анунциата, Евгения Кръстева – Принцесата, Иван Цанов – Човекоядеца. За либретото Маргарита Арнаудова използва приказката на Ханс Кристиан Андерсен и пиесата на руския драматург Евгений Шварц. Балетът е завършен през 1979 г. Композиторът прави две сюити със същото име, които са изпълнени в следващите години на прегледите Нова българска музика. Когато Маргарита Арнаудова поема поста балетмайстор на Софийската опера тя поставя балета.
Балетът пресъздава идеите за любовта, властта, илюзиите и верността през интригата между Учения и неговата Сянка, която в един момент решава, че може да има свой живот. Разбира се на финала истинската любов и верността побеждават, като неин изразител е Анунциата, която непрекъснато доказва чувствата си към Учения. Много са и допълнителните интриги, които се вплетени в действието чрез Принцесата, Детективите, Министрите, придворните.
30.06.1985 – „Парижка балада“ от Петър Ступел – едноактен балет с четири картини. Премиерата е в Софийската опера. Либретото е на Веселин Ханчев, като композиторът е вдъхновен от стихотворението „Парижкият дъжд възпят от една шарманка“. Смъртта на Ханчев спира работата и много години по-късно балетмайсторът Асен Гаврилов отново връща желанието на Петър Ступел за работа. Гаврилов променя вече готовото либрето и поставя хореографията. Първите изпълнители са Бисер Деянов – Художника, Красимира Колдамова – Момичето, Виталий Владикин – Сутеньора.
Клошарите и Художникът сънуват и мечтаят под мстовете на Париж. За жалост жестокият живот ги връща в реалността. Художникът рисува сцените, които вижда по брега на Сена. Така внезапно се появява Момичето с най-красивите сини очи и най-нежните руси коси. Любовта пламва мигновено. Художникът спасява любимата си от преследвачите, но щастието им е кратко. В ателието си той прави портрет на своята любима, който оживява. Отново щастието е кратко, тъй като Сутеньора му отнема и рисунката. Отново край Сена с останалите три тебешира – златен, син и червен влюбеният рисува момиче със сини очи, златни коси и червени устни. Танцът и щастието им е прекъснато от внезапно плисналия дъжд, който отнася любимия образ. Художникът пак е сам.
1986 – „Юранд от Спихов“ („Кръстоносци“) от Александър Йосифов балет по романа на Хенри Сенкевич.с либрето на Банчо Банов. Премиерата е в Гданск, Полша. През 2003 г. е премиерата в Софийската опера. Хореограф е Хикмет Мехмедов, дирижира Борис Спасов, сценография Радостин Чомаков, костюми Адриана Даскалова. В ролите Ясен Вълчанов (Юранд), Веса Тонова-Кръстанова и Диляна Никифорова (Дануша), Дарина Бедева и Сара-Нора Кръстева (Черният рицар), Силвия Томова и Екатерина Станимирова (Монахинята), Трифон Митев и Кирил Иванов (Збишко).
Подзаглавието, което поставят у нас е „Любов и меч“. На фона на бурните събития и битката с черните рицари, се разкрива любовната история на Збишко и Дануша, за бащината грижа на Юранд.
20.05.1988 – Зелената игра от Румен Бальозов Премиерата е в НДК, хореограф е Мария Градечлиева, либретото е по стихове на Иван Радоев.
26.10.1997 – „451 по Фаренхайт“ от Георги Минчев по едноименния роман на Рей Бредбъри. Постановката в Софийската опера дирижира Милен Начев. Либретото, хореографията и режисурата са на Даниел Визнер от Чехия. Сценографията е на Радостин Чомаков, костюмите на Евгения Раева, а в ролите участват – Монтаг – Росен Канев, Клариса – Калина Калчева, Милдред – Дарина Бедева, Бити – Бойко Соколов, Старата дама – Жана Сярова.
История на Рей Бредбъри ни отвежда в далечното бъдеще, когато книгите са изгаряни, а техните притежатели и читатели преследвани. Пожапникарят Ги Монтаг е примерен гражданин и съвестен служител. Той участва в акциите по унищожаване на книги. Случайна среща с Клариса обърква добре подредения му живот с Милдред, в който работата и телевизионните програми са основното запимание. Запленен от любовта на Клариса той преживява духовната победа, която го отвежда към света на словото, мисълта и светлината.
15.03.2015 – „Омагьосаният“ от Божидар Спасов – танц-театър, мадригална комедия. Фабулата на спектакъла е заимствана от романа „Д-р Фауст“ на Томас Ман. Премиерата е в Пловдив. След това е представен в Русе на „Мартенски музикални дни“ на 27 март и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора на 25 ноември същата година. Първоначален вариант на творбата съществува още от 1975 г. Като студент в Московската консерватория Спасов я създава като своя дипломна работа. Изпълнена е в постановка на Евгений Харитонов – водеща фигура в тогавашния руски авангард. Скандалът, който предизвиква произведението е огромен. Божидар Спасов се дипломира на следващата година с друга творба.
Източници:
„Първите: В зората на българския балет. Създаване на национален балетен репертоар“; „Тълкувания на български сюжети“ от Анелия Янева;
„Български музикален театър 1890-1997“ от Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова;
„Български музикален театър 1890-2001“ от Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова;
„Български музикален театър 1890-2005 Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл“ от Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева
„Български музикален театър: 1890-2010Опера, балет, оперета, мюзикъл“ от Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева, Емилия Жунич
„Книга за балета“ от Любомир Сагаев

Снимка: Старозагорска опера – премиера на 23.05.2018