Интервю на Снежина Здравкова
Поредната ми много приятна среща е с един световноизвестен певец, а през последните 15 години и диригент – италианския тенор Джузепе Сабатини. Поводът е посветената на него вечер от поредицата „Великите гласове на Миланската Скала“, която се проведе на 16 февруари 2022 в Ла Скала в Милано.
Певците са представени най-често от критици. В случая срещата е по идея на Джанкарло Ландини, музиколог и музикален критик, и от редактора на списание „Опера Ентернасионал“ Сабино Леночи, с участието на известния оперен директор в Болоня и Парма Карло Фонтана и госпожа Адуа Верони-Павароти. Става дума за ежемесечни срещи, които операта организира от седем години. Те се случват веднъж или два пъти месечно и дават възможност публиката да се срещне със значими певци, които по някакъв начин са белязали Ла Скала. „Вероятно са ме сметнали за значим певец, щом ми посвещават една такава вечер“ – смее се Сабатини.
Разкажи ни как започна любовта ти към музиката?
Започна когато бях дете. Когато бях на седем години всяка неделя ходехме на църковна служба да пеем в хора. Точно по това време църковната служба постепенно минаваше от латински на италиански и се композираха текстове на италиански. Идваха певци, които пееха на италиански, не само на латински. Аз също пеех. И ми казаха, че ако искам да пея редовно, трябва да се явя да ме чуе ръководителят на хора, който беше, разбира се, свещеник. В Италия в продължение на много години имахме хорове, които подготвяха децата по музика. Огромна заслуга за това имаха църквите. Това за съжаление приключи, когато на мода излязоха китарите и някои други ужасни неща. Хор имаше във всяка църква. Поканиха ме да ме прослушат за участие в хора. Във Ватикана имахме два хора – този на Сикстинската капела и вторият – на папската капела „Санта Джулия“. Падре Гатена, който подготвяше малките певци за Сикстинския хор, имаше и свой собствен детски хор, в който са пели много известни музиканти. В него влязох след прослушване. Подготвяха ме една година и отидох в хора на големите, но все пак детски хор. Той беше изцяло от момчета. Нито едно момиче. Две-три години по-късно влязоха две или три момичета. Бях солист, сопран. После, когато моят глас мутира, аз вече бях започнал да уча да свиря на бас китара. Нали знаете, онази китари с по-дебели струни. Не свирех мелодията, а басовите акорди. Бях на четиринадесет, когато ми подариха първата електрическа бас китара. След това получих и други, докато ми подариха най-добрата за онова време. Тогава не само свирех, но и започнах да композирам. По това време вече имаше прогресивен рок, излязоха „Дженезис“, „Джентъл джайънт“, „Супъртремп“ и други… Роди се и джаз рок фюжън. Чък Кърия, Стенли Кларк и т.н… И всички басисти, и най-вече Стенли Кларк, един фантастичен черен музикант, който все още свири.
И от електрическа бас китара минах към контрабас, но не за да свиря джаз, а мислех, че заради класическата музика с лъка се постига по-добро музициране, пицикато и т.н. Започнах да уча сериозно, но не заради класическата музика, а за да правя фюжън. Напуснах групата, продължих да уча и първата година, докато учех контрабас в „Санта Чечилия“, свирех и на електрическа бас китара, и на контрабас, което моят преподавател не знаеше, разбира се, защото това беше абсолютно забранено. Смятаха, че е много опасно, за елита музика беше класическата музика, а и не можеше да се свири онази „другата“ музика – естрада, рок и други глупости. И малко по малко се влюбих в класическата музика. В този период в консерваторията добих опит и с полифоничната музика. Пеех Монтеверди, Палестрина, ди Лассо и други. Хендел не, защото пеехме само „а капела“. Участвах в група, последните години, когато учех в Консерваторията, правихме много концерти с нашия квинтет, ръководен от невероятния Куинцио Петроки. С него разбрах, че може би имам глас. Но това не ме интересуваше. Имах си групата, пеех и свирех на бас китара. Това е моят път. Като бях дете започнах като солист сопран, след като гласът ми мутира, в рок група, после влязох да уча полифонична музика и контрабас в Консерваторията. Когато завърших, отидох в Арена ди Верона, където бях първи контрабас. И там чух за пръв път Гена Димитрова.
Спомням си, че когато работехме върху Вертер, ти ми разказа един анекдот с нея.
Когато тя излезе на сцената, зад оркестъра, който не е на сцената, и запя Абигаиле, леле какъв глас избухна! И всички възкликнахме „Ей, какъв е този голям глас?!“ Тя подлуди публиката, а аз за пръв път гледах „Турандот“ с нея и Карерас, не, с Мартинучи на Арената.
И аз полудях по нея. Просто я обожавах. Тя беше глас с изключителна, невероятна мощ. Това е първата българска певица, с която пях. Вторият ми опит беше с Райна Кабаиванска. Третият с Николай Гяуров. Ето, пял съм с най-великите! Липсваше ми само Борис Христов! И друг опит. Знаеш, че в „Кавалерът на розата“ Италианският певец не се засича на сцената с Маршалката. В продукцията на Виенската Щатсопера в централната роля беше Анна Томова-Синтова. Дебютирах през 1988 г. във Виена. Тя вече беше утвърдена. Не пях с нея, даже да я поздравя не можех, обаче на афиша с нейното име там някъде долу пишеше Джузепе Сабатини! После пях с Дарина Такова, с Мариана Пенчева, с Красимира Стоянова, с Владимир Стоянов, с Александрина Пендачанска пяхме в „Роберто Деверьо“, Надя Кръстева… Както виждаш, с толкова много български певци!
Можем да кажем, че си чуждестранният тенор с най-много български партньори!
Веднъж се опитах да направя списък и останах безмълвен! С Орлин Анастасов пяхме в Лондон „Бенвенуто Челини“ на Берлиоз. Пял съм с много певци от Изток.
Как се реши да пееш?
Винаги съм мечтал да дирижирам оркестър! Но не знаех как да го постигна. Естествено, трябва да се учи! Всичко, което трябваше да се учи, аз съм го учил – композиция, музициране, хармония… Но си казах, че трябва да намеря начин да стана известен на директорите, на агентите, за да мога после да кажа „Ето, показах ви, че съм музикант, а сега ми дайте възможност да дирижирам.“ Тогава не знаех, че Доминго вече прави и двете неща. Ако не се лъжа, Доминго дебютира още през 1978 г. като диригент. Аз мислех как да започна кариера. И реших какво да правя. Казваха ми „Ама защо не пееш? Виж само какъв глас имаш!“ И аз отговарях „Приятели, аз пея! „Тоска“, всичко!“ Но, разбира се, само ариите. Мислех си, казах си, ще направя този конкурс, може би ще успея да получа договор някъде като диригент. Агентът ми ще ми помогне. Напротив, за мое съжаление, агентът ми ми помогна, когато вече имах зад гърба си 20-годишна кариера, бях известен навсякъде като певец, но не стана както каза Сабрино. Не съм спрял изведнъж да пея и да започна да дирижирам. Станах певец, за да мога да дирижирам. Ако имах възможност да стана направо диригент, нямаше да стана певец. Само че не се получи. Нямах подкрепа.
Затова ли казаха, че си труден тенор?
Да, защото винаги казвам нещата направо. С една дума, за да стана диригент си казах: „Ще направя 20 години кариера като певец, ще стана известен, и после ще спестя достатъчно пари, че да не ми се налагам да се моля на някого „Дай ми работа, моля те!“ Ако нещо не върви, отказвам се. Дирижирах доста. Но после нещата не се получиха, както очаквах. А и тук в Италия искат всички да са млади, красиви, мили, и са казах „Стига толкова“.
Сега с какво се занимаваш?
Сега преподавам, директор по учебната част съм на музикалната академия Сънтори Хол в Токио и ръководя младежкия хор „Кантория“ към операта. В него има деца, има и по-големи, тези, на които е мутирал гласът. Работим с младежи от 16 до 24-25 години. Даваме им възможност да влязат в света на оперната музика, в хор, да се реализират на професионална сцена.
В какъв репертоар?
Направихме Реквиема на Моцарт, Глория на Вивалди, Малка тържествена меса на Росини.
Има ли музиканти в семейството ти?
Съпругата ми е балерина. Големият ми син, който е син на великата Даниела Десѝ, има невероятно красив глас. Въпреки това, може би защото мама и татко винаги са били много заети и отсъстващи, и може би затова той се ориентира към рока – пише и изпълнява песни. Но и той видя, че в нашите среди, даже и в попмузиката, не е лесно. И каза „Не, не искам това“. Затова се занимава със съвсем други неща. А дъщеря ми обича животните и се занимава с езда. Когато беше малка, играеше футбол. Важното е да правят каквото им харесва. Като малки ги „тероризирах“. Казах им „Каквото и да правите, първо ще учите! Когато пораснете, ще се занимавате с каквото ви харесва. Но докато сте малки, правилата определям аз. Имате дом, имате какво да ядете, само трябва да учите.
На 7.12.2012 г. в Софийската опера се състоя премиерата на операта „Вертер“ на Жюл Масне, копродукция на Софийската опера, театър „Ла Моне“ в Брюксел, Нов Български университет, фонд „Райна Кабаиванска“ и Френският културен институт. Режисьор беше Ги Йостен, а на пулта застана Джузепе Сабатини, който е смятан за един от най-добрите интерпретатори на Вертер. Бяха подготвени два състава. В единия бяха солисти на националната опера, а в другия ученици на Райна Кабаиванска. Централните партии изпълниха Георги Султанов и Алдо Капуто – Вертер, Олга Михайлова-Динова, Цвета Сарамбелиева и Вероника Симеони – Шарлота, Милена Гюрова и Елиза Мафи – Софи, Атанас Младенов и Антон Марков – Албер.
След това Джузепе Сабатини имаше майсторски класове и веднъж дирижира Коледния концерт, организиран от българо-италианската търговско-промишлена палата.
През 2021 година излезе и един много специален диск, в който участва прочутият тенор – „Le basse stagioni“.
„Тези четирима господа са четирима контрабасисти, мои скъпи приятели, които се казват Андреа Пиги, Антонио Шанкалепоре, Амедео Бенарди и Алберто Бочини.
Андреа е първи контрабас на оркестъра на академията „Санта Чечилия“, това е може би най-големият италиански контрабасист, който имаме днес. Точно той направи аранжиментите на всички “парчета “в диска. Той направи всички миксове… Ще ти покажа… Ето тук са написани четирите сезона … Пролет, Лято, Есен, Зима, обаче вземайки „Пролетното тайнство“ на Стравински и други произведения като “Пролет“-та“ от Четирите годишни времена на Вивалди, „Проклетата пролет“ на Лорета Годжи…(тананика мелодиите) Та всичко, което говори за Пролетта, той го е сложил тук, миксирал го е и се появяват много теми. Напълно откачено е. Същото правят и на тема Лято: „Summer time“…, както и „Лято“-то от Четирите годишни времена на Вивалди. После е добавил много композитори, бас и контрабас с едно особено парче, както и „Lady marmalade“ на Пати Лабел, музиката от филма с Марчело Мастрояни и София Лорен, има „I’m just a Gigolo“, пея го аз. Интересно е, защото всичко се свири от контрабаси. Всички тези аранжименти ги направи Андреа.
Аз участвам като специален гост, но сме приятели от консерваторията, учихме заедно и се познаваме от 1975 г., тоест от 47 години! Разбира се не можеше да минем и без прочутата „Abbasso il contrabbasso“ на Ренато Карузоне“.
Но това не е първата подобна музикална закачка, в която участва Сабатини. През 2006 г. в Япония заедно с диригента Никола Луизоти представят интересни изпълнения. Сабатини се включва като контрабасист в интерпретацията на Слона от „Карнавал на животните“, а след това под диригентството на Джузепе Сабатини Никола Луизоти изпълнява арията на Керубино от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт.
Джузепе Сабатини има славна кариера. От 2003 г. той е Камерзенгер на Виенската държавна опера. Носител е на наградата на италианската критика „Франко Абиати“ (1991). В различни години е спечелил награди от конкурси на името на свои прочути предшественици като „Юси Бьорлинг“ (1987), „Енрико Карузо“ (1990), „Джакомо Лаури-Волпи“ (1990), „Тито Скипа“ (1996).
Участвал е във филмирането на няколко оперни заглавия – „Роберто Деверьо“ на Гаетано Доницети от театър „Сан Карло“ в Неапол с диригент Ален Гингал с Илдико Комлоши и Александрина Пендачанска от 1997, „Проклятието на Фауст“ на Ектор Берлиоз с диригент Сейджи Озава и със Сюзан Греъм и Жозе ван Дам от 1999, „Травиата“ с диригент Карло Рици и с Дарина Такова и Виторио Вители от 2001, „Откритата Европа“ на Антонио Салиери от Миланската Скала с диригент Рикардо Мути с Диана Дамрау от 2004. Освен това има и още няколко интересни филмирани опери – „Бохеми“ от 1988, запис от Бари с диригент Франческо Корти и с Кармела Аполонио; „Дъщерята на полка“ от 1994 от Турино с диригент Бруно Кампанела с Ева Мей; Три записа от Токио: „Бохеми“ от 1993 с Даниела Деси; „Травиата“ от 1994 отново с Даниела Деси и „Фаворитката“ от 1997 с диригент Малко Боеми и с Мариана Пенчева.
Репертоарът на Сабатини е богат и разнообразен – „Идоменей“, „Митридат, цар на Понт“, „Дон Жуан“, „Линда ди Шамуни“, „Фаворитката“, „Любовен еликсир“, „Анна Болейн“, „Мария Стюард“, „Роберто Деверьо“, „Лукреция Борджия“, „Дом Себастиан“, „Пуритани“, „Риголето“, „Травиата“, „Фалстаф“, „Бохеми“, „Евгений Онегин“, „Фра Дяволо“, „Вертер“, „Манон“, „Таис“, „Проклятието на Фауст“, „Бенвенуто Челини“, „Хофманови разкази“, „Ловци на бисери“, „Фауст“, „Орфей в ада“.
Дискография:
Освен изброените по-горе филмирани опери има и няколко забележителни аудио записа:
„Фауст“ с Николай Гяуров и Александрина Пендачанска, „Маските“ на Маскани, „Пуритани“ на Белини, „Сакрални песни“, „Малка тържествена меса“ и „Стабат матер“ на Росини, „Таис“ на Масне, Реквием на Берлиоз, „Магьосницата Цирцея“ от Анфози.
Роден е на 11.05.1957 в Рим.