Заредени с настроението от поредната репетиция, със сценични костюми и грим, те предстиха сцени от операта на три места – пред фонтана на централния площад, при Рибаря със златната рибка и пред хотел „Черно море“. Не пропуснаха да изпеят и любимата си песничка: „Идва Лиса от града, люти чушки носи тя, Ежко-Бежко, хапвай ти и носа си подлюти!“ Заедно с певците бяха режисьорката Вера Немирова и диригентът Петър Тулешков, който съпровождаше изпълнителите с цигулката си.

Премиерата ще бъде на 7 юли. Това е първото цялостно изпълнение на творбата у нас и е копродукция на международния музикален фестивал „Варненско лято“, „Опера в летния театър“ и „Volkstheater“, Рощок, Германия.

„Хитрата лисичка“ догодина ще стане на сто години, а в България едва сега правим първото й цялостно представление, уточнява маестро Павел Балев. Отсъствието ѝ от българската сцена се дължи, според него, на по-различната структура и интонационна среда в музиката на Яначек, която е не само романтична, тя е търсеща, оригинална, самобитна и естествено поднесена, но не и авангардна. Яначек изгражда един приказен сюжет, в който внася детското възприятие, но „Хитрата лисичка“ не е опера за деца, а философска приказка, която показва връзката на човека с животните, птиците и цялата природа в паралел, поднесен с фина и много изтънчена музикална окраска“, обобщава диригентът.

За Вера Немирова „Хитрата лисичка“ е алегория за несломимото и непреклонимото – лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Автобиографичният характер на творбата е заложен в образа на лесничея, който разпознава в очите на лисичката своята несподелена любов от младини, която му се е изплъзнала точно по същия начин като лисичката. Режисьорката изтъква, че работи с голямо удоволствие както с оперните солисти, така и с възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, които влизат в ролята на деца, превъплъщаващи се в животните от „Хитрата лисичка“. Това е ключът към режисьорската концепция за един училищен клас, който подготвя театрално представление. В постановката в Рощок, единственият спектакъл на живо, допуснат да се играе в Германия, в края на ковид локдауна (2021), не са разрешили участието на деца, така че всъщност сега във Варна предстои истинската премиера на „Хитрата лисичка.“

Припомням, че Вера Немирова е постоянен гост-режисьор на Варненската опера, а Павел Балев – постоянен гост-диригент и това е тяхното второ съвместно представяне след „Дама Пика“ на Чайковски.

Хореографията на Анна Пампулова минава през езика на тялото и общите елементи между човека и животното. Тя не разглежда животното като животно и човека като човек, а търси общото между тях.

Димана Латева, която от години работи за германската сцена, създава сценографията и костюмите за „Хитрата лисичка“ на базата на детски рисунки, които очароват с интуицията, непретенциозността и същевременно умението си да улавят същността на това, което изобразяват.

Преводът на либретото от чешки е направен от Павел Балев и Вера Немирова.

През 1921 Яначек – вече на 70-годишна възраст, открива новелата на Рудолф Теснохлидек „Приключенията на малката лисичка Биструшка“ и чудесните илюстрации. Текстът е публикуван в „Народен вестник“ от 7 април до 23 юни 1920 г., а илюстрациите са дело на Станислав Лолек. Яначек се среща с автора, дори изучава характерите на животните. Композиторът сам пише либретото. Завършва операта през 1923 г. Издателство „Universal“ публикува нотите. Яначек пише, че е композирал „Хитрата лисичка“ „заради гората и тъгата на старостта“. По негово желание на погребението му е изпълнена последната сцена от операта. Премиерата е на 5 ноември 1924 г. в Бърно. Диригент е Франтишек Нойман, режисьор Ота Зитек, сценограф – Едуард Милен.

У нас „Хитрата лисичка“ е играна на 24 февруари 2010 г. в съкратен вариант на малка сцена на Софийската опера. Дирижирал е Мартин Клепетко, който е бил посланик на Чехия у нас, режисьор – Людек Голат, художник Ярослав Малина.

Леош Яначек (1854-1928) завършва школа по интерпретация на орган в Прага. Преподава музика в института за учители в Бърно, където създава школа по орган и филиал наПражката консерватория. Занимава се с изследвания на чешкия фолклор. Основател е на известните Моравски музикални тържества. Композира десет опери, сред които „Шарка“, „Началото на романа“, „Йенуфа“ „Съдба“, „Бурята“, „Пътешествията на пан Браучек“, „Хитрата лисичка“ и др. Става известен извън родината си в последните години на живота си.