Първо е осъществен запис в Българското национално радио.
Премиерата е в Софийската опера с диригент Недялко Недялков, режисьор Павел Герджиков, художници Радостин и Боянка Чомакови. Първи изпълнители на ролите са Димитър Кюркчиев – Йоан Кукузел, Майката – Стефка Попангелова, Императорът – Павел Герджиков, Елефтерия – Людмила Хаджиева, Отец Хрисанд – Коста Динков, Агапий – Петко Маринов.
Действащи лица
Майката
Йоан Кукузел
Елефтерия, племенница на императора
Императорът
Авгерис
Отец Хрисанд
Агапий
Стражник
Съдържание
Първа картина – родният дом на Йоан в Драч
Изминали са двадесет години откакто малкият Иван е бил отведен в императорския двор в Константинопол, за да бъде обучаван като певец. Майката е безутешна. Внезапно той се появява. Вълнението, което вижда при тази среща го води към решението да стане певец на своя род.
Втора картина – императорският дворец в Константинопол
Елефтерия, племенницата на императора е влюбена в Йоан . Императорът обещава, че щом той се върне ще обяви бракът им. Радостен василевсът посреща завърналият се певец. Двамата млади остават сами и Елефтерия му признава чувствата си и го кани в стаята си. Йоан е смутен. Той не е решил какво да прави – да продължи с досегашните си занимания и щастливите мигове в двореца или да се отправи към неизвестността. Авгерис докладва, че всичко е готово за брачния пир. Елефтерия очаква любимия си, но й съобщават, че той, облечен в дрипи е напуснал двореца. Стрежникът й подава вързоп, в който са красивите му одежди. Императорът заповядва Кукузел да бъде намерен и върнат.
Трета картина – манастирът „Св. Атанасий“
Йоан е намерил подслон в Атонския манастир „Св. Атанасий“. Игуменът отец Хрисанд го е подстригал за монах и му е обещал да запази в тайна, че се крие в манастира.
Четвърта картина – манастир „Св. Атанасий“
От черквата се дочува молитвеното пеене на монасите. Агапий съобщава, че е пристигнал самият император съпроводен от голяма свита, за да търси Кукузел. Той признава, че сам е издал къде се намира певецът.
Напразни са усилията на василевса да убеди Йоан Кукузел да се завърне в двореца.
Пета картина – килията на Кукузел
На колене пред иконата на Богородица Кукузел моли прошка, че в мислите му образът на любимата му Елефтерия се преплита с образа на Божията майка. Елефтерия поставя в ръката му знак, че е простен. Образът на Богородица се връща в иконата.
Влизат Императорът и отец Хрисант. Отецът с учудване забелязва, че третата жълтица от огърлицата на Мадоната блести в ръката на Йоан.
Императорът е осъзнал, че завинаги е загубил любимия си певец и го благославя.
„Песента е небесният език, чрез който людете говорят с вечността“.
Ето и част от интервю на Огнян Ставболиев от 1990 г. с Парашкев Хаджиев публикувано във в-к „Дума“:
– Мисля, че за нашите читатели ще бъде интересно да представите и другото ново заглавие, което вече завършихте – „Йоан Кукузел“.
– Заглавието е работно. Либретото написа режисьорът Васил Мирчовски, който е познат и като автор на добри пиеси (може би си спомняте сполучливата му драма за Левски, която бе показана и от Телевизионния театър?). Та той ми предложи своята интересна пиеса „Певецът с белег на окото“, вече играна от някои театри в страната, за Йоан Кукузел. Знаете от собствен опит, като драматург в операта и либретист колко трудно се намират подходящи сюжети за опера. Прехвърлих много книги, пиеси, различни текстове. Затова много се зарадвах, като я открих. Написах я бързо – за 34 дни!
– А кой ще я постави?
– За моя радост към нея вече прояви интерес Българското национално радио. Реализира се първо един радиовариант, а след него се проектира и един телевизионен. Но това е опера преди всичко за сцена и затова се надявам в скоро време да бъде поставена в някой от седемте ни оперни театри.
– Как определяте „Йоан Кукузел“?
– Като романтична опера-балада. Централната роля е за тенор – не би могла да бъде за друг вид глас, нали? Има и две главни женски партии: Майката – за мецосопран и младата Елефтерия, дъщерята на византийския император – за лиричен сопран. Хорът е само мъжки, задкулисен, а оркестърът не е голям – двоен състав.
– Как представяте героя си?
– Като духовно извисена личност, като истински българин родолюбец, готов на жертви в името на България и голямото изкуство. Както знаем, това е първият български композитор и професионален музикант. Именно той полага основите, базата на нашата художествена музика. Интересното при него е, че именно той успява да пренесе редица елементи от българския фолклор (светски елементи!) във византийската религиозна музика и да създаде наистина оригинални произведения, които се изпълняват до днес. Това е първият класик на българската музикална култура… Ще повторя: страшно ме развълнува неговата изключителна личност, трудната му съдба, която е толкова вълнуваща, че днес звучи като истинска легенда.

Снимка: Св. Йоат Кукузел рисунка от 15 в. от Великата Лавра в Атон.