„Смъртта на Орфей“ от Стефано Ланди, пасторална трагикомедия в пет действия с либрето на автора.
Посветена е на папа Пол V. Либретото създава сам авторът по „Приказка за Орфеей“ от Анджело Полициано от 1484 г. Представена е в Рим през 1619 г., но другите опери по този сюжет се приемат по-добре и тъй като в творбата на Ланди има комични елементи тя е забравена.
Действащи лица
Орфей, тенор
Тетис, алт
Съдба, бас
Ебро, бас
Аврора, алт
Меркурий, тенор
Аполон, тенър
Бакхус, алт
Ниса, сопран
Ирено, тенор
Ланкастър, алт
Ярост, бас
Калиопа, алт
Филен, бас
Каронте, бас
Евридика, сопранист
Зевс, бас
Фосфоро, алт
Съдържание
След като Орфей не успява да спаси съпругата си Евридика от подземното царство, той се отказва от виното и женската любов. Това обижда бог Бакхус, който призовава своите последователки, Менадите, да убият Орфей. Разярените менади го разкъсват. Боговете искат мъртвият Орфей да се присъедини към тях на Олимп, но Орфей иска да се събере отново с Евридика в Хадес. Едва след като бог Меркурий му показва, че след като е изпила водата на Лета, Евридика вече не помни съпруга си, Орфей се съгласява да се изкачи на Олимп.
Много популярна е операта „Орфей“ на Клаудио Монтеверди от 1607 г. Много по-малко знаят за „Смъртта на Орфей“ на Стефано Ланди, опера, която представя събитията след края на операта на Монтеверди. Това са последващи приключения на Орфей в Подземния свят: разчленяване от онези, които е проклел, втората му среща с Каронте (Хирон лодкаря на Подземния свят) и Евридика, и прераждането му като звезда в небесния свод.
Стафано Ланди е бил известен като капелмайстор в Падуа и Рим, преди да стане певец в Сикстинската капела. Като първата светска опера в римски стил „Смъртта на Орфей“ е призната за значимо произведение.
В рецензия на Ричард Лорънс четем.
„Стефано Ланди получава място в историческите книги със своята опера „Sant’Alessio“, поставена в Рим около 1631 г. „Смъртта на Орфей“ е по-ранна творба, публикувана във Венеция през 1619 г. и вероятно изпълнена същата година в или близо до града. Дотогава Монтеверди вече е утвърден като капелмайстор в базиликата „Св. Марко“. Подходът на Ланди обаче е доста по-различен от този на Монтеверди. „Смъртта на Орфей“ се описва като „пасторална трагикомедия“ и на места има дори непочтителност, която е далеч от по-ранната творба.
А има и други разлики. Когато операта започва, Евридика вече е мъртва и тя играе много малка роля в действието. Доста изненадващо, овдовелият Орфей иска да отпразнува рождения си ден: той кани боговете, но обижда Бакхус, като го изключва от тържеството. Орфей също изключва жените, „чумата на света, отровните цветя”. Всичко това създава проблеми и той е разкъсан на парчета от Менадите. След като сянката му посещава подземния свят, където Евридика не успява да го разпознае, Орфей е издигнат на небесата.
Има много речитатив – не особено интересни и със сигурност без хармоничната нотка, която откриваме при Монтеверди…
Орфей се явява с ария, излята под формата на строфични вариации. Комедията наближава края, където Хирон, изпълнява наздравица, преди да заплаши Орфей с побой, ако някога се върне в подземното царство. Действието е осеяно с инструментални пиеси от други композитори, включително „battalla“ от Андреа Фалкониери, включваща страхотно соло на корнет.“