1900
14.01.1900 – „Тоска“ на Джакомо Пучини – опера в три действия. Премиерата е в театър „Костанци“, Рим, с либрето на Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду „Тоска“, написана през 1887, в която играе Сара Бернар. Днес пиесата на Сарду е позабравена, но „Тоска“ на Пучини владее световните сцени с непрекъснат успех. Неизброими са постановките, неизброими са изпълнителите. Първата изпълнителка е легендарната Хериклеа Даркле, Каварадоси – Емилио Де Марки, Скарпия – Еудженио Джиралдони.
2.02.1900 – „Луиза“ на Гюстав Шарпантие. Това е първата опера на Шарпантие и с нея той остава в историята на операта. Премиерата е в „Опера комик“ Париж. Дирижира Андре Месаже. Либретото създава сам Шарпантие, използвайки сцени от живота на парижки работници и нарича операта „музикален роман“. Тази опера става трамплин към славата за Мери Гардън. На 30 април 1900 директорът на операта Албер Каре предоставя около 400 билети на парижки работници.
15.03.1900 – „Виола“ от Бедржих Сметана – едноактна, недовършена опера, изпълнена концертно в Прага. Либретото е на Елишка Красногорска по „Дванайста нощ“ на Шекспир. Като оперна постановка е играна отново в Прага на 12 май 1924 г. по случай 100-годишнината от рождението на Сметана и 40 години от смъртта му.
21.10.1900 – „Приказка за цар Салтан“ на Николай Римски-Корсаков по едноименната творба на Александър Пушкин с либрето от Владимир Бельски. Премиерата е на сцената на частната опера в Москва под диригентството на Михаил Иполитов-Иванов.
10.11.1900 – „Заза“ на Руджеро Леонкавало по едноименната пиеса на Пиер Бертон. Премиерата е в Театро лирико, Милано, под диригентството на Артуро Тосканини. Разказва за любовта на Заза, която се влюбва в женения Милио.
1901
17.01.1901 – „Маските“ на Пиетро Маскани. На тази дата операта е представена едновременно в театър „Ла Фениче“ – Венеция, театър Филармонико във Верона, в театър „Карло Феличе“ в Генуа, Миланската Скала, театър „Костанци“ в Рим под диригентството на автора и театър „Реджо“ в Торино – едновременно в шест опери – нещо нечувано в историята на операта. Само след два дни е представена и в „Сан Карло – Неапол. И представете си никъде, никакъв успех, като единствено в Рим публиката е реагирала по-благосклонно. В Генуа публиката не дочакала края, а в другите театри била освиркана. Либретото е на Луиджи Илика. Тази опера е написана в памет на Росини.
31.01.1901 – „Русалка“ на Антонин Дворжак. Либретото е на Ярослав Квапил по чешка приказка на Карел Ербен. Премиерата е в Народния театър в Прага.
1902
30.04.1902 – „Палеас и Мелизанда“ на Клод Дебюси – опера в пет действия и 13 картини по пиесата на Морис Метерлинк. Премиерата е в „Опера комик“- Париж, под диригенството на Андре Месаже. Мери Гардън е била първата Мелизанда, а Жан Перие – първият Пелеас. Единствената опера на Дебюси е смятана за един от символите на 20 век.
6.11.1902 – „Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа с премиера в „Театро лирико“ – Милано. Артуро Колаути използва драмата със същото име на Йожен Скриб, за да напише либретото. Историята разказва живота на действителната актриса Адриана Лекуврьор живяла между 1692 и 1730 г. Първите изпълнители са били – Енрико Карузо – Маурицио, Джузепе Де Лука – Мишоне, и Анджелика Пандолфини – Адриана.
28.11.1902 – „Саул и Давид“ от Карл Нилсен. Премиерата е в Кралския театър в Копенхаген под диригентстово на автора. Либретото е написано по библейската история от Ейнар Кристиансен. Това е първата опера написана от Нилсен
12.12.1902 – „Кашчей Безсмъртния“ от Николай Римски-Корсаков – едноактна есенна приказка в три картини, които следват без прекъсване. Премиерата е в Частния московски театър под диригентството на Михаил Иполитов-Иванов. Либретото пише сам авторът с участието на дъщеря му София.
1903
6.01.1903 – „В долната“ от Ойген Д`Албер музикална драма в пролог и три действия. Премиерата е в новия немски театър в Прага. Либретото е на Рудолф Лотар по пиесата на каталонеца Анхел Гимера.
1905
9.12.1905 – „Саломе“ на Рихард Щраус. Едноактна опера по едноименната драма на Оскар Уайлд с немски превод от Хедвига Лахман и либрето на композитора. Премиерата е в Дрезден. През годините в мнгократните постановки сред паметните изпълнителки са и Люба Велич, Анна Томова-Синтова, Александрина Пендачанска.
1906
11.01.1906 – „Франческа да Римини“ от Сергей Рахманинов – с пролог, едно действие с две картини и епилог с либрето по „Божествена комедия“ на Данте – пета песен от „Ад“. Премиерата е в Болшой театър – Москва, заедно със „Скъперникът рицар“ по пиесата на Александър Пушкин.
19.03.1906 – „Четиримата грубияни“ на Ермано Волф-Ферари – музикална комедия в три действия. Премиерата е в Мюнхен на немски език, а италианската премиера е на 6 юни същата година в Миланската Скала. Либретото е на Луиджи Сугана и Джузепе Пицолато по комедията „Грубияните“ на Карло Голдони.
1907
7.02.1907 – „Сказание за невидимия град Китеж и девицата Феврония“ от Николай Римски Корсаков – опера в четири действия, шест картини. Либретото е по мотиви от древноруски сказания и легенди от 18 в. Премиерата е в Мариинския театър – Санкт Петербург. Либретото е от Владимир Белски.
1909
25.01.1909 – „Електра“ от Рихард Щраус, либрето на Хуго фон Хофманстал по едноименната му трагедия, която свободно интерпретира древногръцки предания възпроизведени в трагедията на Софокъл със същото име. Премиерата е в Дрезден, а ролята на Клитемнестра е била изпълнена от прочутата Ернестина Шуман-Хенк.
7.10.1909 – „Златното петле“ на Николай Римски-Корсаков – оперна небивалица в пролог, три действия и епилог. Либретото е на Владимир Белски по „Приказка за златното петле“ на Александър Пушкин. Премиерата е в Москва в театъра на Солодовников. Дирижирал е Емил Купер. След месец е постановката в Болшой театър – на 6 ноември, като Шемаханската царица там е легендарната Антонина Нежданова.
4.12.1909 – „Тайната на Сузана“ от Ермано Волф-Ферари – едноактна интермедия. Либретото е на Енрико Голишани. Премиерата е в Мюнхен на немски, а на 14 март 1911 е премиерата на италиански език в Метрополитън опера, Ню Йорк. Ако сте забравили каква е тайната на Сузана – тя пушела, но това става ясно на финала след куп перипетии.
1911

26.01.1911 – „Кавалерът на розата“ на Рихард Щраус – музикална комедия в три действия по либрето на Хуго фон Хофманстал, който прави свободна трактовка на новелата на Луве дьо Кувре „Любовните авантюра на рицарят Фобла“ и комедията на Молиер „Господин дьо Пурсоняк“. Премиерата е в Дрезден в постановка на Макс Райнхард.
4.03.1911 – „Борислав“ на Маестро Георги Атанасов – опера в четири действия с либрето на композитора в сътрудничество с Никола Попов по едноименната драма на Иван Вазов, като самият Вазов отказва да работи с композитора по либретото. Премиерата е в София от Българската опера дружба. Това е първата опера на Маестрото. Постановката е била на Драгомир Казаков и с участието на първите – тогава опери сили на оперната дружба – Желю Минчев, Златка Куртева, Иван Вульпе, Стефан Македонски, Анна Тодорова. 114 години след тази дата на 1 ноември операта отново беше изпълнена на сцената на Софийската опера в режисурата на Пламен Карталов и диригентството на Жорж Димитров.
19.05.1911 – „Испанският час“ на Морис Равел – едноактна музикална комедия по едноименната пиеса на Франк Ноен – псевдоним на Морис Льогран. Премиерата е в Опера комик – Париж, заедно с музикалната драма „Тереза“ на Жюл Масне.
06.1911 – „Изабо“ на Пиетро Маскани – драматична легенда в три действия по либрето на Луиджи Илика по английската поема на лорд Алфред Тенисън „Лейди Годива“. Премиерата е в театър „Колон“, Буенос Айрес под диригентството на автора. В Италия се поставя едновременно на 20.01.1911 в Миланската Скала и в театър „Ла Фениче“, Венеция.
23.12.1911 – „Украшението на Мадоната“ от Ермано Волф-Ферари – опера в три действия по либрето на Карло Дзангарини и Енрико Голишани. Премиерата е в Берлин на немски, на италиански се поставя в Чикаго на 16.01.1912 г., а в Италия е представена в Римската опера едва на 26.12.1953 г.
1912
16.09.1912 – „Цигани“ от Руджеро Леонкавало – опера в две действия. Либретото е от Енрико Каваколи и Гулиелмо Емануел свободно прерабитено по едноименната поема на Александър Пушкин. Премиерата е в Лондон под диригентството на автора. През ноември същата година е премиерата в Италия, в Милано. Алеко на Пушкин при Леонкавало е румънски княз Раду.
25.10.1912 – „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус – едноактна опера по либрето на Хуго фон Хофманстал. Премиерата е в Щутгарт в постановка на Макс Райнхард. Създадена е като интермедия в комедията на Молиер „Буржоата благородник“. Интермедията обаче се оказала дълга 90 минути и заедно с пиесата представлението ставало повече от шест часа. Като самостоятелна опера с пролог е представена на 4.10.1916 г. във Виена и това е версията, която обикновено се играе днес.
1913
8.10.1913 – „Сорочински панаир“ на Модест Мусоргски – опера в три действия, четири картини. Написана е през 1874-1881, но не е завършена. Либретото е по едноименната повест на Николай Гогол. Над завършването й са работили Лядов, Каратигин и Римски-Корсаков. Техните материали използвал за своята редакция Сахновски, който дописал текста и оркестрацията. На 13.10.1917 г. в Санкт Петербург е представен вариантът на Цезар Кюи, на 17.03.1923 в Монте Карло на френски е редакцията на Николай Черепнин, на 10.01.1925 в Болшой театър е нова редакция на Николай Голованов, на 21.12.1931 в Малий театър – Ленинград, – версията на Висарион Шебалин, а на 12.01.1932 в Москва в театъра на Немирович-Данченко версията на Лам и Шебалин.
1.04.1912 – „Кратък живот“ на Мануел Де Файя – опера в две действия, четири картини. Написана е през 1905 по либрето на Карлос Фернандес Шау. Използван е андалузки диалект. Премиерата е на френски в казиното на Ница. На премиерата присъства Клод Дебюси, който помага на Де Файя да редактира операта и в новия вид е представена в парижката Опера комик на 30.12.1913 г. На 14.11.1914 г се играе в Театъра на сарсуелата в Мадрид.
1914
19.02.1914 – „Франческа да Римини“ от Рикардо Дзандонай – опера в четири действия, пет картини. Либретото е на Тито Рикорди по едноименната трагедия на Габриеле Д`Анунцио. Премиерата е в театър Реджо Торино под диригентството на Еторе Паница.
1.04.1914 – „Нотр Дам“ на Шмид – романтична опера в три действия, пет картини по романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“. Либретото е на автора. Първото представяне е във Виена. Творбата била завършена още през 1904 г. Оркестровата сюита, наречена „Интермедия от незавършена романтична опера“, е представена във Виена още на 6.12.1903 г., но до сценичната реализицая трябва да минат цели 11 г.
26.05.1914 – „Славеят“ на Игор Стравински – опера-приказка в три действия по едноименната приказка на Ханс Кристиян Андерсен. Либретото е на автора и Степан Митусов. Премиерата е в Париж в Пале Гарние от трупата на Дягилев под диригентството на Пиер Монтьо. Руската премиера е на 30.05.1918 в Мариинския театър на Петроград (дн. Санкт Петербург).
1916
28.01.1916 – „Гойескас“ на Енрике Гранадос – едноактна опера в три картини. Либретото е на Фернандо Перикет и Суаснабар. Премиерата е в Метрополитън опера, Ню Йорк заедна с „Палячи“ на Леонкавало, а Фернандо е бил Джовани Мартинели, Пакиро – Джузепе Де Лука. Операта била предназначена за Париж, но поради войната постановката била отложена и осъществена едва на 17.12.1919 на френски език. В родината на композитора се играе едва през лятото на 1940 г. в театър „Лисео“, Барселона. Музиката е развита от едноименния клавирен цикъл на Гранадос написан през 1911 и вдъхновен от картините на Гойя.
1917
30.01.1917 – „Флорентинска трагедия“ на Александър фон Цемлински – едноактна опера по едноименната пиеса на Оскар Уайлд в немски превод на Макс Майерфелд. Премиерата е в Щутгарт. На 27.04 същата година е представена и във Виена
27.03.1917 – „Лястовичката“ на Джакомо Пучини – комична опера в три действия. Написана по либрето на Джузепе Адами, който преработва немски текст, предназначен за оперета. Премиерата е в Монте Карло с участието на Джилда Далла Рица, Тито Скипа и Франческо Доминичи. В Италия се играе в театър Комунале, Болоня, на 15.06.1917 г. с Тоти Дал Монте и Аурелиано Пертиле.
30.04.1917 – „Лодолета“ – опера в три действия от Пиетро Маскани. Либретото е на Джовакино Форцано по повестта на Мари Луиз дьо ла Раме „Дървените обувки“. Лодолета е името на цветарката с дървените обувки. Премиерата е в театър Костанци, Рим, под диригентството на автора, а на 12.01.1918 г. в Метрополитън опера пеят Джералдин Фарар и Енрико Карузо.
11.05.1917 – „Турандот“ от Феручо Бузони – китайска приказка в две действия, 8 картини. Либретото е от самия композитор по едноименната приказка на Карло Гоци. Бузони пише музика за пиеса, поставена през 1911 г. в Берлин от Макс Райнхард. После създава и операта, представена за първи път в Цюрих. В Италия е изпълнена за първи път в радиовариант на 29.11.1936 в Торино.
12.06.1917 – „Палестрина“ на Ханс Пфицнер – музикална легенда в три действия. Либретото е на композитора. Премиерата е в Мюнхен под диригентството на Бруно Валтер. Разказва живота на Джовани Палестрина.
24.10.1917 – „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов – опера в три действия, четири картини по поемата на Петко Славейков „Изворът на белоногата“. Либретото е на Любомир Бобевски. Премиерата е поставена от Оперната дружба под диригентството на автора и режисурата на Кръстьо Сарафов.
1918
24.05.1918 – „Замъкът на херцога Синята брада“ от Бела Барток – едноактна опера по едноименната балада на Бела Балач – поет и приятел на композитора, с мотиви от приказката на Шарл Перо и с добавки от пиесата на Метерлинк „Ариадна и Синята брада“. Премиерата в операта на Будапеща.
14.12.1918 – Триптихът на Джакомо Пучини и представен на в Метрополитън опера, Ню Йорк. В Италия се поставя в театър Костанци, Рим, на 11.01.1919 г. „Мантията“ е с либрето на Джузепе Адами, първата Джорджета е била Клаудиа Муцио, „Сестра Анжелика“ е по либрето от Джоакино Форцано. Първата сестра Анжелика е Джералдин Фарар. Това е любимата опера на Пучини. „Джани Скики“ – либрето на Джовакино Форцано по „Ад“ на Данте. Скики е бил Джузепе Де Лук. Джакомо Пучини искал трите едноактни опери да бъдат играни в една вечер.
1921
11.07.1921 – „Цар Давид“ на Артур Онегер – драматичен псалм в две части. Премиерата е в Мезие до Лозана, Швейцария.
23.11.1921 – „Катя Кабанова“ от Леош Яначек – опера в три действия, 6 картини. Либретото е на композитора по „Буря“ на Александър Островски. Премиерата е в Народния театър на Бърно.
30.12.1921 – „Любовта към трите портокала“ на Сергей Прокофиев – опера в пролог, четири действия и 10 картини. Либретото е на Прокофиев по едноименната пиеса на Карло Гоци. Премиерата е в Чикаго на френски език под диригентството на автора. На 18.02.1926 г. е премиерата в Кировския театър на Ленинград.
1922
3.06.1922 – „Мавра“ на Игор Стравински – едноактна комична опера с либрето по повестта на Александър Пушкин „Къщичка в Коломна“. Премиерата е по френския превод на Лермонтов в театъра на Дягилев в Париж, заедно с балетната пантомима „Байка“. На руски е играна като ученически спектакъл в Ленинградската консерватория през пролетта на 1928 г. На 8.12.1973 е сценичната премиера на творбата в московския музикален театър на Станиславски и Немирович-Данченко.
1923
31.03.1923 – „Запустялата воденица“ от Маестро Георги Атанасов по либрето на Александър Морфов – опера в две действия с премиера в София под режисурата на Драгомир Казаков с участието на Иван Вульпе и Вася Марченкова.
1924
6.06.1924 – „Очакване“ от Арнолд Шьонберг – едноактна монодрама в четири сцени. Либретото е на Мария Папенхайм. Премиерата е в Прага в рамките на Втория фестивал на международното общество за съвременна музика. Това е първата опера за един солист.
6.11.1924 – „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек – опера в три действия по либрето на автора – приказната повест на Рудолф Теснохлидек. Премиерата е в Народния театър в Бърно.
1925
31.10.1925 – „Цвета“ от Маестро Георги Атанасов – опера в три действия, четири картини по драмата на Войдан Чернодрински „Македонска кървава сватба“, който е и автор на либретото. Като оратория е представена във Военния клуб в София на 24.10.1924 г. Под това заглавие е и премиерата в София в Кооперативния театър. Като „Цвета“ се играе на 18.03.1929 в Софийската народна опера след известни поправки под диригентството на Венедикт Бобчевски.
14.12.1925 – „Воцек“ на Албан Берг – опера в три действия, 15 сцени. Първата опера на Берг. Либретото е на композитора по едноименната драма на Георг Бюхнер. Първо са изпълнени концертно откъси във Франкфурт на Майн на фестивала на общонемския музикален съюз на 11.06.1924 г. На сцената е представена в Берлинската държавна опера с диригент Ерих Клайбер.
1926
25.04.1926 – „Турандот“ на Джакомо Пучини – незавършена опера в три действия, пет картини. По останали след смъртат на композитора ескизи последните сцени на 3 действие дописва Франко Алфано. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименния текст на Карло Голдони. Премиерата е в Миланската Скала под диригентството на Артуро Тосканини, който спира действието точно на мястото, където е спрял и Пучини. Едва на втория спектакъл е изпълнен завършеният вариант. Първата Турандот е Роза Райза, Калаф – Мигел Флета, Лиу – Мария Дзамбони.
19.06.1926 – „Крал Рогер“ на Карол Шимановски – опера в три действия. Либретото създава сам Шимановски в сътрудничество с Ярослав Ивашкевич. Сценичната премиера е в театър „Виелки“ Варшава, като Роксана е сестрата на композитора – Станислава Корвин-Шимановска.
1927
305.1927 – „Едип цар“ на Игор Стравински – опера оратория в две части с либрето на Жан Кокто по Софокъл. Премиерата е концертна в театър „Сара Бернар“, Париж. Сценично е представена на 2.02.1928 г. във Виенската държавна опера, а два дни по-късно и в Берлин.
17.07.1927 – „Възход и падение на град Махагони“ от Курт Вайл – едноактен зингшпил по текст на Бертолд Брехт. Премиерата е на 17 юли 1927 г. в градския театър Баден-Баден в рамките на фестивала на камерната музика заедно с три други опери „Похищението на Европа“ на Дариус Мийо, „Натам и обратно“ на Хиндемит и „Принцесата върху граховото зърно“ от Тоха.
7.10.1927 – „Чудото на Хелиане“ от Ерих Мария Корнголд – опера в три действия, свободно предаваща мистерията на Калтнекер. Премиерата е в градския театър на Хамбург. На 29.10 същата година е и премиерата във Виенската държавна опера. В световната звукозаписна премиера участва Анна Томова-Синтова.
1928
6.06.1928 – „Египетската Елена“ на Рихард Щраус – опера в две действие. Хуго фон Хофманстал пише либрето като използва свободно мотиви от древногръцката литература – „Одисей“ на Омир, „Елена“ на Еврипид, „Лизистрат“ на Аристофан, „История“ на Херодот. Премиерата е в Дрезден, а след пет дни – на 11 юни същата година, е представена и във Виенската държавна опера.
 „Огненият ангел“ на Сергей Прокофиев по новелата на Валери Брюсов. Бруно Bалтер предлага да постави операта през 1926 г. в Берлин, но композиторът зaкъснява и премиерата е отложена. Операта е завършена още през 1928 г., и Сергей Кусевицки представя част от второ действие пред публика, която приема хладно творбата. През 1930 Прокофиев получава предложение и от Метрополитън опера, Ню Йорк, но и това не се осъществява. Премиерата е на 15.09.1955  г. във венецианския театър „Ла Фениче“, а в Русия – на 29.12.1991 в Мариинския театър, Санкт Петербург.
31.08.1928 – „Опера за три гроша“ от Курт Вайл – музикална пиеса в пролог и осем картини по Бертолд Брехт. Преработена е прочутата английска твора на Джон Гай в немски превод на Елизабет Хауптман на музикалната комедия на Пепуш от 1728 г. „Просешка опера“. Използвани са балади на Франсоа Вийон и на Ръдиър Киплинг. Премиерата е в Шифбауердам в Берлин. В София – през 1929 г. постановка на режисьора Николай Фол, художник Дечко Узунов, диригент Димитър Костов.
1929
29.04.1929 – „Играчът“ на Сергей Прокофиев – опера в четири действия, шест картини. Либретото е на композитора по едноименния роман на Достоевски. Премиерата е в театър“ Ла Моне“, Брюксел, на френски език. На руски в концертно изпълнение се представя на 7.12.1963 в Колонната зала в Дома на съюзите в Москва – 10 години и 9 месеца след смъртта на Прокофиeв. На 7.04.1973 е премиерата в Бoлшой театър Москва.
20.11.1929 – „Косара“ от Mаестро Георги Атанасов – музикална драма в две действия, пет картини. Либретото е на Боян Дановски по драмата му „Йоан Владимир“. Премиерата е в Народната опера в София под диригенството на Венедикт Бобчевски. Елисавета Йовович е в ролята на Косара, Любен Минчев е княз Владислав.
1930
18.01.1930 – „Нос“ на Дмитрий Шостакович – комична опера в три действия, 10 картини по едноименната повест на Гогол. Използвани са и други текстове на писателя – „Мъртви души“, „Женитба“, „Тарас Булба“, „Нощ пред рождество“, „Сорочински панаир“. Включена е песен и от „Братя Карамазови“ на Достоевски. Премиерата е в Малий театър, Ленинград.
15.09.1930 – „Алцек“ от Маестро Георги Атанасов – опера в четири картини по либрето на Петър Карапетров.
1931
4.12.1931 – „Крали Марко“ от Иван Кавалджиев – опера легенда в три действия с пролог и епилог. Либретото е на Константин Сагаев по народни песни и хроники. Премиерата е в Coфия с диригент Тодор Хаджиев, режисьор Христо Попов и с Цветан Каролев, Мари Милкова-Золотович, Диана Герганова, Гиорги Хинчев, Михаил Люцканов, Павел Елмазов
1932
19.09.1932 – „Иванко“ от Натан Князев – опера в три действия, осем картини. Либретото е на Никола Попов по драмата на Васил Друмев – Иванко, убиецът на Асеня“. Премиерата е в София под диригентството на Асан Найденов, с участието на Любен Минчев, Павел Елмазов, Петър Золотович, Михаил Попов, Цветан Каролев, Георги Минчев.
1933
1.07.1933 – „Арабела“ на Рихард Щраус – музикална комедия в три действия като Хуго фон Хофманстал създава либрето по своята пиеса „Лусиндор – персонажи от ненаписана комедия“. Премиерата е в Дрезден.
18.09.1933 – „Страхил войвода“ на Петко Наумов – опера в пролог и три действия по лирето на Тихомир павлов. Премиерата е в Народната опера, София, под диригентството на Асен Димитрова, режисьор Христо Попов и с Любен Минчев, Цветана Табакова, Катя Спиридонова, Иван петров, Диана Герганова.
1934
22.01.1934 – „Леди Макбет от Мценска околия“ на Дмитрий Шостакович – опера в четири действия, девет картини. Либретото е на Александър Прейс и композитора по едноименната повест на Николай Лесков. Премиерата е в Малий театър, Ленинград, с диригент Самуил Самосуд и Агрипина Соколова като Катерина. След два дена е играна и в московския театър на Станиславски и Немирович-Данченко под името „Катерина Измайлова“. У нас е поставена през 1965 г. в Русе, диригент е Ромео Райчев. През 1936 операта е забранена и не се играе в Съветския съюз почти 30 години. Представена е в Москва на 26.12.1962 г.
23.01.1934 – „Пламъкът“ на Оторино Респиги – опера в три действия, четири картини по либрето на Клаудио Гуастала по драмата „Магьосницата“ – английска преработка на норвежката драма на Ханс Виерс-Йенсен „Ана, дъщерята на Педер“ – Ана е обвинена във вещерство и изгорена на кладата през 1590 г. Респиги премества действие в 7 в. в Равена. Премиерата е в Кралския оперен театър на Рим. Дирижира сам Респиги, а баритонът е Карло Талябуе – Базилио.
15.02-1934 – „Чечилия“ на Джакомо Орефиче – духовна мистерия в три епизода, четири картини. Либретото е по легендата за Св. Чечилия и драмата на Риетро Коса. Премиерата е в Кралския театър в рим
2.06.1934 – „Лулу“ на Албан Берг – опера в две действия и два фрегмента от трето, незавършено действие. Либретото е на Брег по драматичната дуалигия на Ведекинд „Духът на Земята“ и „Кутията на Пандора“. На 30.11.1934 в Берлин е изпълнена „Симфония Лулу“ в пет части, като трета и пета част съдържат и вокални партии, които са от операта. Незавършената опера е представена в Цюрих. В Австрия е изпълнена в радиовариант във Виена през 1949, концертно – през 1960, сценично през 1962 в театър Ан дер Вин. Едва на 24.02.1979 в Парижката опера е представена Лулу в три действия, като третото действие е завършено от Фридрих Церха по чернови и записки на Берг.
1935
5.04.1935 – „Женско царство“ от Веселин Стоянов – комична опера в две действия, три картини по едноименната комедия на Ст. Л. Костов, който е и автор на либретото. Това е първата българска комична опера.
1936
20.04.1936 – „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров – опера в три действия по либрето на Николай Лилиев и Фани Попова-Мутафова. Диригент е Асен Найденов с участието на Събчо Събев, Цветана Табакова, Петър Райчев, Любен Минчев, Георги Хинчев. Това е една от малкото български опери, играни в чужбина – през 1937 г. в Братислава и Любляна.
1937
19.09.1937 – „Янините девет братя“ на Любомир Пипков – народно музикална драма в 4 действия по либрето на Никола Веселинов, представена за първи път в София под диригентството на Асен Найденов. Първите сили на театъра са в премиерния състав – Христо Бръмбаров, Любен Минчев, Елисавета Йовович, Диана Герганова, Анна Тодорова.
1938
12.05.1938 – „Жана Д`Арк на кладата“ на Артур Онегер – драматична оратория-мистерия в 11 части. Изпълнена е концертно в театъра в Базел. Във Франция е представена ва 6 май 1939 г. в Орлеан. Като опера в италиански превод е играна на 4.04.1947 г. в Миланската Скала, а в Париж пак на сцената на 18.12.1956 г. У нас е поставена по време на фестивала Софийски музикални седмици на 2.06.1984 г. под диригентството на Добрин Петков.
28.05.1938 – „Матис художникът“ от Паул Хиндемит с либрето на автора – премиерата е в Цюрих. Посветена е на Матиас Грюневалд, един от творците от ренесанса живял около в края на 15 и началото на 16 в. Операта е в седем картини. Преди да завърши операта Хиндемит създава и едноименна симфония, която е изпълнена на 12 майрт 1934 г. под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер. Симфонията е от три части – Ангелски концерт, Полагане в гроба, Изкушението на св. Антоний
15.10.1938 – „Дафне“ на Рихард Щраус – буколическа трагедия в едно действие с либрето, което е свободна преработка на древногръцкия мит. Премиерата е в Дрезден.

Снимка: Афиш на Адолф Хохенщайн за премиерата на операта „Тоска“ създаден на 1 януари 1899