През 1979 г. Парашкев Хаджиев пише мюзикъла „Шумла полка“ по либрето на Иван Генов. Тази постановка беше част от честванията на 120-годишнината на Панчо Владигеров. Тя беше представена на 19 и 20 април 2019 г. в Бургас, а на 24 юни в Шумен.

На въпроса защо творба на Хаджиев е в календара на тези чествания, проф. Павел Герджиков отговаря: „Предполагам защото Шумен е градът на Панчо Владигеров, а там е създаден първият български професионален оркестър от унгареца Михай Шафрани. През 1849 г. е имало група унгарски емигранти след унгарската революция заедно с Лайош Кошут. Сред унгарските емигранти от 1840 г. е и Лайош Кошут. Шафрани бил дамски шивач „френк терзия“, но и музикант, цигулар. Той е създал този първи оркестър. В него се е учил да свири на цигулка младият  Добри Войников, както и Васил Друмев, Сава Доброплодни. Там се създава първата музикална традиция, която дава на нашата страна ред големи музиканти като Панчо Владигеров, Андрей Стоянов, Веселин Стоянов. В мюзикъла става дума за създаването на този оркестър. Тогава Добри Войников прави първите си композиторски опити. Пише една полка и един валс. Освен това Парашкев Хаджиев е един от най-ярките ученици на Владигеров.“

Създаденият оркестър се повдига духът на гостоприемното българско население и се въвежда в обществения живот на града европейски културни традиции. В оркестъра бързо са привлечени будни българи. Не след дълго заниманията на шуменските младежи с музика стават модни, а свиренето на цигулка, китара или флейта – въпрос на престиж. Променя се обликът на Шумен, обществените порядки и нагласите на шумналии към ролята на културата в живота.

През осемдесетте години на миналия век Герджиков поставя „Шумла полка“ в Сливен със студенти. Тогава в спектаклите участват Мариана Пенчева, Камен Чанев, Александър Крунев.
Названието на мюзикъла идва от старото име на Шумен – Шумла.

„Искам да кажа, продължава Герджиков, че името шафрантии идва от названието на младите хора, които са ходели на концертите на Шафрани. В онова консервативно общество всяко нетипично действие е водело да определено име. Днес ние натоварваме този термин с друго съдържание, но тогава това са били младежите, които са ходели и са се забавлявали на тези вечеринки.“

В мюзикъла се разказва историята на Шафрани, който се влюбва в Яна, чийто баща е чорбаджи Танас

„Истина е, продължава разказа си Павел Герджиков, че когато са посрещали новата 1850 г. е имало в унгарското кафене бал, танцували са. Бил е и пашата на Шумла, бил е и вицеконсулът на австроунгарската империя Рьозлер, който идва от Русе, защото там е било консулството. Има и унгарска циганка, която подкупена от австрийците трябва да убие Лайош Кошут. Австрийците обесват баща й, татко Будай, като я лъжат, че унгарците са го убили и тя трябва да отмъсти. Но интригата се разплита, разбира се измамата и краят е щастлив. Накрая се завършва с полката, която е написал Добри Войников като първи композиционен опус.“

Проектът е съвместен –НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и Бургаската опера да представят спектакъла. Солисти ще бъдат студенти от академията, за които това ще бъде дипломна работа, а ще ги съпровожда бургаският оркестър. Постановъчният екип е: диригент Деян Павлов, режисьор Павел Герджиков, художник Иван Токаджиев, хореограф Желка Табакова.
Ето и имената на студентите, които се включват в постановката: Ана Проваду – Яна, Нели Колева – Яна, Божидар Иванов – Шафрани, Денислав Новев – Шафрани, Анжелка Бехам, Борис Добрев, Валъри Марковска, Георги Гроздев, Денис Бояджиев, Димитрина Кечеджиева, Живко Добрев, Иван Христов, Калина Томова, Лъчезара Георгиева, Людмила Павлова, Мария Трошева, Михаел Йорданов, Никола Попов, Николина Иванова, Павлина Петкова, Яна Стефанова, Яна Узунова.

Деян Павлов, диригент: „Когато нашият декан Нико Исаков и Павел Герджиков бяха на певческия конкурс „Панчо Владигеров“ в Шумен възникнала идеята да се възстанови тази пиеса, която е написана по повод 100 годишнината от създаването на първия български оркестър. Възприехме много ентусиазирано идеята, защото имаше в мюзикъла много роли подходящи за студентите ни. Включи се и Бургаската опера, защото повече от половината студенти са в класа на Александър Текелиев по актьорско майсторство. Ще дипломираме двадесет и шест деца по актьорско майсторство и оперно пеене с диригент. Затова аз съм диригент, тъй като им преподавам тази специалност. Някои колеги казаха „Ние сме оперен факултет, защо мюзикъл?“, но той като всичко написано от Парашкев Хаджиев е с чудесни вокални партии, с чудесни музикални и артистични номера. Всяко едно от децата може да се изяви. Те са четвърти и пети курс. Жанрът мюзикъл не им беше близък, но той разширява вижданията им за сценичната музика“.

В представлението участие взеха Бранимир Недков, солист на Държавна опера – Бургас, и Пламен Бейков, солист на Русенската опера, както и режисьорът проф. Павел Герджиков.