Героиня от древногръцката митология Медея е жрица на Хеката, най-чудовищната и ужасяваща богиня, с три тела и три глави, с ужасна свита от стигийски кучета. Влиянието и върху хората се изразява в това, че изпраща ужаси и тежки сънища на земята. Но към тези, които я почитат, тя е милостива и ги спасява от други злонамерени магии.
Колкото до произхода на Медея има различни версии, но със сигурност е замесен царят на Колхида Еет и океанидата Идия или самата богиня Хеката.
Медея присъства в мита за Язон и Аргонавтите точно с помощта, която му оказва, за да получи златното руно. А историята е разказана от Аполоний Родоски през ІІІ век пр. Хр.
Повечето от музикалните творби се обръщат към събитията, описани в трагедията на Еврипид „Медея“. А тези събития са след като Медея напуска Колхида, следвайки Язон. От връзката си с него тя има две деца. След като Язон я изоставя, за да се ожени за дъщерята на Креон, за да отмъсти на неверния любим, тя убива съперницата си и двете си деца.
Тези драматични истории вълнуват композиторите от 18 век, които създават по тях оперни творби, най-известна от които е „Медея“ на Керубини.
„Медея“ от Марк Антоан Шарпантие е трагедия в пет действия и пролог с френско либрето от Тома Корней. Премиерата й е в Кралския театър в Париж на 4 декември 1693 г. „Медея“ е единствената опера, написана от Шарпантие за Кралската музикална академия. Операта била добре оценена от съвременни критици и коментатори, включително от Себастиен дьо Бросар и Еврард Титон дю Тилет, както и от Луи XIV, чийто брат присъствал на няколко представления, както и синът му. Въпреки това операта се изпълнява само до 15 март 1694 г.
Операта е посветена на крал Луи XIV.
Действащи лица
Медея, принцеса на Колхида
Нерин, довереница на Медея
Язон, принц на Тесалия
Арка, довереник на Язон
Креон, крал на Коринт
Оронте, принц от Аргос
Крьоз, дъщеря на Креон
Клеон, довереница на Крьоз
„Медея“ от бохемския композитор Георг Бенда е мелодрама в едно действие с пет сцени с немско либрето от Фридрих Вилхелм Готер. Произведението е представено за първи път в Лайпциг на 1 май 1775 г.
Действащи лица
Медея
Язон – говорна роля
Техният син – говорна роля
Креуза – говорна роля
Домоуправител – говорна роля
„Медея“ се смята за едно от най-добрите произведения на Бенда и композицията оказва значително влияние върху други композитори от края на 18 век, като популяризира нововъзникващия жанр мелодрама. Сред вдъхновените от творбата са Карл Филип Емануел Бах и Волфганг Амадеус Моцарт. Въображението на Моцарт е силно разпалено от новото средство за драматично изразяване и в писмо до баща си от 12 ноември 1778 г. пише с най-голям ентусиазъм за проект за композиране на дуодрама по модела на „Ариадна на Наксос“ и „Медея“ на Бенда: „Произведението, което видях, беше „Медея“ на Бенда. Той е композирал друго, „Ариадна на Наксос“, и двете са наистина отлични. Знаете, че от всички лютерански капелмайстори Бенда винаги ми е бил любим и харесвам тези две негови творби толкова много, че ги нося със себе си.“ Въпреки че Моцарт никога не е написал пълна мелодрама, той създава миниатюрна мелодрама в своята недовършена оперета, „Заида“(1780), което силно напомня на стила на „Медея“ на Бенда.
„Медея в Колхида“ от Йохан Готлиб Науман е с текст на италиански. Написана е по време на престоя му в двора на крал Фридрих Вилхелм II Пруски. Смята се, че е представител на неаполитанската школа. Има много хорове и балетни номера. Премиерата е в Берлин на 16 октомври 1778 г. по повод рождения ден на монарха.
Днес творбата се играе рядко, като в репертоара на някои оркестри са включени определени откъси най-вече увертюрата с аранжимент от 1790 г. за клавесин и цигулка и един фрагмент от трето действие, използван за балет.
„Медея“ от Луиджи Керубини – опера по либрето на Франсоа-Беноа Хофман (Никола Етиен Фрамери) по трагедията на Еврипид за Медея и пиесата на Пиер Корней „Медея“. Действието се развива в древния Коринт. Премиерата на операта е на 13 март 1797 г. в Париж, театър „Фейдо“. Премиерата е посрещната хладно и след това не е играна. През двадесети век тя обикновено се изпълнява в италиански превод, като говорните диалози са заменени с речитативи, които не са разрешени от композитора. Съвсем наскоро оперните компании се върнаха към оригиналната версия на Керубини.
Отдавна изгубената финална ария, която Керубини изглежда е скрил от оригиналния си ръкопис, е открита от изследователи от университета в Манчестър и Станфордския университет, чрез използване на рентгенови техники, за да разкрият почернените участъци от ръкописа на Керубини.
Действащи лица
Медея, магьосница
Язон, предводител на аргонавтите
Креон, цар на Коринт
Дирсе (в други версии Глауче), дъщеря на Креон
Нерис, робиня на Медея
Две прислужници на Дирсе
Двете деца на Медея – роли без пеене
Изпълнения и версии:
Няколко версии на операта са произведени и поставени на италиански и немски език:
1800: Немският превод от Карл Александър Херклотс е представен премиерно в Берлин на 17 февруари.
1802: Друг немски превод от Георг Фридрих Трейчке е премиерно представен във Виена на 6 ноември.
1809: Съкратената версия на превода на Трейчке е играна във Виена, като Керубини създава версия, в която пропуска около 500 такта музика
1855: Немската версия на Франц Лахнер е представена във Франкфурт. Тя се основава на съкратената виенска версия, но с речитативи, композирани от Лахнер, които заменят диалозите.
1865: Премиерата в Обединеното кралство е изнесена на италиански език в Театъра на Нейно Величество на 6 юни с речитативи на Луиджи Ардити и Терез Тиетженс в главната роля. Сред публиката били синът и внукът на Керубини. Това изпълнение получава много възторжен отзив в The Times.
1909: Италианският превод на версията на Лахнер от Карло Дзангарини е подготвен за италианската си премиера в Миланската Скала на 30 декември 1909 г. с участието на Естер Мацолени. Именно тази хибридна версия е възродена през 1953 г. за Мария Калас.
„Медея“ от Алиберт Рейман по пиесата на Франц Грилпарцер е представена премиерно във Виенската държавна опера на 28 февруари 2010 г. в постановка на Марко Артуро Марели, диригент Михаел Бодер, с Марлис Петерсен в главната роля. Немската премиера е във Франкфуртската опера през август 2010 г.
Действащи лица
Медея, колоратурен сопран
Креуза, мецосопран
Гора, контраалт
Креон, тенор
Язон, баритон
Вестоносец, контратенор