Името му откриваме в програмата на Метрополитън, на Виенската опера и къде ли не. За първи път пристигна в България по покана на директора на Старозагорската опера Огнян Драганов за постановка на „Тоска“ на Античния форум „Августа Траяна“ през лятото на 2021 г., малко след като светът плахо започна да се отваря след пандемичните забрани. На следващата година отново пристигна у нас, този път за да участва в „Отело“ на Верди. Отново Верди доведе световния певец у нас това лято. Публиката в Стара Загора го аплодира като граф Ди Луна от „Трубадур“.

Снежина Здравкова се срещна с него през 2021 и през 2023 г.

2021 г.

Имам невероятното удоволствие и привилегия да разговарям с г-н Желко Лучич, който е в България за пръв път, нали?

Да.

За пръв път пеете в България, но не за пръв път с български певци.

Точно така. Имал съм удоволствието да пея със Соня Йончева, с Красимира Стоянова, с моя добър приятел Орлин Анастасов и с Камен Чанев, с Цветелина Василева, с която не за пръв път пеем заедно. Познавах я и преди сегашната постановка. Това са имената, които мога да спомена сега. Ние знаем, аз също знам, че българската певческа школа е много добра, тя се връща към онези златни години на операта, към прочутия италиански начин на пеене, което за голямо съжаление в наши дни постепенно изчезва. Но ако ние, певците от балканския регион, продължаваме да пеем по този начин, може би ще успеем да променим нещо.

Споменахте Камен Чанев.

О, да. Моят скъп приятел Камен, който за нещастие ни напусна преди няколко месеца при трагични обстоятелства заради Ковид. Мисля, че сме се срещали на сцената няколко пъти. Познавах го лично. Но ми става драго, че мога да спомена Камен като прекрасен приятел и творец.

В началото на Вашата кариера, с кой български певец се срещнахте най-напред?

Мисля, че с Красимира. Пяхме в Мюнхен в „Луиза Милер“ преди… двайсетина години. И оттогава, а и в момента, пеем заедно в няколко продукции. Съвсем скоро направихме „Отело“ в Барселона, което наистина беше фантастично!

Бисерка Цвеич е много известна сръбска певица, позната в България и която е гостувала тук. Разкажете ни за нея.

Разбира се! Тя беше моята учителка! Всичко, което съм направил, всичко, което чувате днес, идва от нея, защото тя беше единствена! Не съм сменял вокални педагози. Имах ѝ огромно доверие и от самото начало, когато тя ме пое, преди тридесет и няколко години, започнах обучението си с нея и ѝ останах предан. За съжаление тя почина преди няколко месеца и остави огромна празнина в душата ми, в живота ми, защото за мен тя беше като трети родител. Тя беше най-известният сръбски, а преди това югославски, мецосопран. Пяла е в златната ера на операта – през 50-те и 60-те години! Пяла е с големите певци на онова време, които ние днес слушаме и смятаме за нашите герои. Можете да си представите какво беше да се работи с нея! Тя действително се опитваше да предаде своите умения, своето знание, опита, който е натрупала през цялата си кариера. Защото е пяла с Франко Корели, с Рената Тебалди, с Чезаре Сиепи, Пиеро Капучили, Джузепе Тадеи, и много други – с цялото това поколение. Тя наистина беше истински къс злато! Затова съм ѝ много благодарен и признателен.

Вие самият връщате ли се в Сърбия да пеете понякога?

Да, във всеки момент, когато мога. Знаете, че положението не само в Сърбия, но и в целия Балкански регион, да се планира нещо толкова напред, е изключително трудно, почти невъзможно. Не знам защо, но такова е положението. Та в тези кратки срокове, когато успяваме да организираме нещо, е добре. От време-навреме, поне веднъж в годината, се връщам да пея в Белград. Сега очаквам концерт през октомври, мисля. За откриването на сезона в театър „Мадленианум“ в Белград. След това плановете ми са свързани със симфоничния оркестър на радиото, защото предвиждаме да запишем диск с арии. Както казах, в момента е немислимо да се планира каквото и да е тук поради ситуацията, финансовите и всякакви такива проблеми. Но когато ми е възможно, съм там.

Понеже стана въпрос за диск, какъв репертоар смятате да запишете?

Само Верди, защото това, което пея, е Верди. Да, снощи пях Тоска, пея и други композитори – Чайковски, Доницети, Белини, Росини и други, но Джузепе Верди е моят любимец, за мен той е №1! Изпял съм почти всички опери на Верди, всички! Е, може би ми липсват една или две, които не съм. Това ми е мечта – да завърша този цикъл. Но ще видим. Все още имам време да го осъществя. Ще бъдат дискове предимно с арии на Верди. Може би с няколко арии от веризма, като например Андре Шение, Палячи, а защо не Пучини с „Мантията“ от Триптиха, прекрасната ария на Микеле. Това всичко са проекти, но ще ги завършим скоро.

Понеже говорим за планове, има ли пред Вас нови предизвикателства за следващия сезон?

Знаете, че всичко, за съжаление, зависи не от нас. Нито от мен. Аз съм готов, на разположение съм, но се намираме в тази толкова сложна ситуация, с това корона нещо си. Наричам го „нещо си“, защото ми омръзна от този вирус. Защото 18 месеца бях без работа, без нищо. Моето физическо съществуване беше застрашено. И се питах това наистина ли е възможно през 21 век! Технологиите, начинът на живот, всичко е на най-високо ниво, откакто човек съществува. И сега имаме това малко нещо, наречено вирус, който влезе сред нас и съсипа всичко. Абсолютно всичко! Та не мога да планирам нищо постоянно, защото всичко зависи от ситуацията в дадения момент. Оперните театри сега се борят да влязат отново в релси. Както всички знаем, Метрополитън затвори врати за целия сезон. А това е най-добрата опера в света. Та налага ли се да добавя още нещо? За щастие може би с много късмет ще имам какво да правя, защото според плановете ми имам много за правене, но никога не се знае. Всичко е несигурно.

Как Ви се стори като идея, че Метрополитън посвети много от своето време да излъчва онлайн спектакли, записи. Дали това може да попречи на публиката, има ли опасност театърът да изгуби публика?

Точно в това е проблемът. Тази идея беше добра като идея, но от друга страна не толкова, защото хората отиват на кино, за да видят цялото представление, дори ще виждат по-добре отколкото от мястото, на което седят в оперния театър, и за това плащат 10 долара. Един билет, за да влязат в Метрополитън струва 250, 350, 400 долара. Разликата е голяма. И ако продължат с този бизнес, а сега те трябва да продължат, защото няма друг начин, ще изгубят публиката. Това е опасността – огромната опасност днес! И не само Метрополитън, всички театри. Виенската щатсопера прави същото, Мюнхен, Лондон, Париж, Цюрих. Всички те се включиха в този бизнес. Те излъчват, но не е като с публика в залата. Ще видим как ще завърши всичко това. Аз не знам.

И все пак – предизвикателства за репертоар, нови роли?

Не, о, не! Направих онова, което исках да направя. Нямам какво повече да желая. Всичко, което ми харесваше, съм го направил. И ще остана там. Наистина не ми е цел да имам 200 опери в репертоара си или да направя тази или онази роля. Не, не! Тук съм с репертоара си, а знаете, че с времето той ще намалява. Мисля, че в края на кариерата си ще пея две-три опери – Риголето, Макбет, може би Симон Боканегра. Ако утре реша да не работя повече, да не пея, то ще бъде без никакво съжаление.

А има ли роли, които са Ви много по-любими от други?

Не! Няма! Може би предпочитам няколко, като Симон Боканегра, Риголето, обожавам Маркиз Поза в „Дон Карлос“ и също така Макбет, защото в тези роли аз намирам себе си. Ако мога да се изразя така, чувствам се като у дома си. Няма нищо непознато там, знам точно какво правя, как трябва да пея. А онова, което най-много ми харесва, е начинът, по който е композирано произведението, написаното преди почти всяка фраза. Фразè, пиано, пианисимо понякога, ако си спомняте при Яго например, и това е една от любимите ми, има една фраза с пет „P“! Хайде опитайте се да изпеете пет пъти пиано, ако можете! Но на мен ми харесва!

Това, което видяхме в Скарпия, лично аз мисля, че тази роля можете да добавите към любимите партии, колкото и самият образ да е противен, Вие го представяте така артистично, че дори и хора, които не разбират от опера, ще почувстват силата на този герой и защо трябва да го намразят.

Да! Всъщност вчера чух историята, разказана от самия Пучини, който казал: „Искам всеки зрител, всеки слушател на моята опера да намрази музиката ми в края на второ действие.“ И той го е постигнал най-вероятно, защото в края на действието се питам „Публиката ме аплодира, викат „Браво! Браво!“, но в действителност не ме ли мразят! Те наистина ме мразят!“ Защото да, такава е ролята – Пучини е създал Скарпия с такива черни краски, най-злия, който някога е имало! Дори Яго не е толкова противен! Хм. Надявам се, че аз не съм такъв. Мисля, че съм много приятен човек и действам така, защото това, което виждате, е бизнес, това ми е работата!

На това се казва добре свършена работа.

Благодаря.

Все пак имате ли партии, които не обичате да пеете? Да Ви се налага да пеете, но да не ги обичате?

Не. Както казах, правя само неща, които обичам. И това е предимството ми. Защото наистина мога да избирам. Имам избор, а това е прекрасно. И докато е така, ще бъда щастлив. Та няма роля, която да мразя да пея. Всичко, което правя, го правя с любов.

От Ваши партньори чух, че когато сте на сцена,  когато започвате ново заглавие, Вашето първо „задължение“ е да предразположите партньорите, било то с шеги, даже със закачки, и чак тогава минавате към Вашата концентрация. Те всички го знаят и го оценяват.

Да, така е. Наистина! Не знам, може би е черта на характера ми. Наистина винаги се опитвам да предразположа колегите си. Ако видя, че някой е нервен или стресиран, винаги се опитвам да го успокоя. Може да са само две-три думи преди излизане на сцена. Понякога казвам: „Хей, ела с мен, ще стоиш близо до мен и няма да се притесняваш. Трябва само да пееш. Не е чак такава голяма работа.“ Но аз наистина обръщам голямо внимание на колегите си!

А имате ли любими партньори на сцената?

Знаете ли, мога да започна да изброявам, но те всички са ми много любими. Наистина! С всеки, с когото съм работил, се опитвам да съм възможно най-добър приятел. Така че те всички са ми любими, обичам ги, и винаги е удоволствие работя с всеки от тях.

А любими диригенти?

Не мога да кажа, че съм работил с лош диригент. Но! Разбира се, има много различни. Ето, великият Рикардо Мути все още е тук и дирижира! Имал съм късмета и привилегията да работя с него. Работил съм с Карло Франчи, със Зубин Мета, с маестро Фабио Луизи, Луизлоти, с Джеймс Ливайн, който за съжаление ни напусна… Тоест работил съм с най-големите имена в наше време. Като слушам записи с много големи имена като Артуро Тосканини, Клаудио Абадо и други велики имена, щях да се радвам да работя с тях, но не са били в моето време. Но съм такъв късметлия, че работя с най-големите имена на операта днес.

Любими театри? В които да обичате да пеете повече, отколкото в други?

Отново казвам „Нямам!“ Приемам да работя и да пея.

2023 г.

От последния път, когато се видяхме миналата година тук в Стара Загора, имаше много ангажименти след това, въпреки че всички много се притеснявахме заради Ковид.

Да.

Какво се промени в програмата? Изпълни ли всички ангажименти?

Това е прекрасен въпрос. Защото ситуацията с бизнеса с операта… нека го наречем бизнес … се промени напълно. Онова нещо, наречено Ковид, с което се сблъскахме преди три години, беше ужасяващо и унищожи всичко. Лично аз спрях да работя три години. Не работих нищо, абсолютно нищо. Така че щетите са огромни. Виждам, че оперните театри в целия свят се борят, борят се за публиката си, борят се тя да се върне в залите. Всеки се опитва да промени репертоара си, да промени всичко! И ние трябва да се приспособяваме към тази нова ситуация, да намерим най-добрия начин да излезем от тази криза, защото тя още е тук, не сме излезли все още от нея.

Следях те какво правиш и видях, че повечето от ангажиментите ги изпълни? Нещата наистина тръгват? Или?

Точно така. Но проблемът остава – всичко, което изгубих за тези три години, никой не ми го върна, защото това време мина, няма го вече. Изгубих може би двадесет-тридесет представления, най-малко. Оставям ви да направите сметката. Сега всички знаят колко много съм изгубил.

А промениха ли се отношенията между хората на изкуството, в оперния свят?

О, да. Промениха се.

В каква посока?

Към по-лошо. Съжалявам да го кажа, но аз така го усещам. Да речем – аз съм в бизнеса от трийсет години, но започвам леко да се отдръпвам, защото млади певци идват, те също трябва да получат своя шанс, да пеят, да участват в постановки. Но виждам, че всичко е вече бизнес. Всичко е борба за печалба, без да споменаваме и политиката. Ти знаеш, че политиката и политиците са твърде много замесени в оперния бизнес. А не би трябвало. Бизнес и пари, да, за съжаление.

А оттук-нататък какво следва?

Този сезон е пълен. Наистина имам много ангажименти. Всъщност знаеш ли, реших да променя навиците си, да променя кариерата, да променя и себе си. И отсега нататък искам да пея на места, където не съм пял. Искам да пея в, да речем, по-малки оперни театри. Няма малка опера, разбира се. Разбираш какво се опитвам да кажа. Пял съм във всички големи оперни театри. Искам да пея на места, където досега не съм пял. Искам да остана в репертоара си. Не искам да го променям изцяло – да уча нови партии например. Защото нов репертоар се изисква за големите оперни театри. Та това ще е моят начин оттук-нататък. Да мисля за себе си и за моята скъпа публика в България, в Румъния, в Северна Македония, в Сърбия, в Хърватска… и т.н.

Тоест, въпреки че вече си пял в Стара Загора, пак ще дойдеш тук?

Разбира се! Пял съм тук, пея сега и ще продължавам, защото се чувствам като у дома си и ми харесва! Но следващият път, когато ще пея тук, в Стара Загора, ще е на 7 февруари 2024 г. в „Отело“ и нямам търпение да дойде този момент!

Надявам се да продължиш и по-нататък. А нови участия в Париж? (последната ни среща беше в Париж, където Желко Лучич пя Риголето заедно с Джоузеф Калея)

Не, нямам предложение. Но и вероятно никога повече няма да пея там.

Заради политиката на ръководството ли?

Така реших. Това е. И мисля, че много от моите колеги не желаят да ходят там.

В такъв случай къде можем да те гледаме преди Отело догодина?

Можете да дойдете в Белград, в Любляна, където ще имаме концерт с Анна Нетребко, също и в Унгария, във Веспрем, където само след две седмици също ще пеем с Анна Нетребко. А можете да ме гледате и в Румъния, в „Бохеми“. Това ще е голямата изненада! Трийсет години по-късно ще пея Марчело. Звучи невероятно.

Харесвам операта в Букурещ.

В такъв случай заповядай през ноември да гледаш „Отело“, където ще пея с моя скъп приятел, с когото сме заедно и тази вечер (в „Трубадур“ в Старозагорската опера) Даниел Магдал.

Благодаря ти! На добър час!

Винаги с удоволствие!

Дискът, за който спомена |елко Лучич спомена в разговора от 2021 г. още не е завършен, но имаме обещание веднага щом бъде издаден да го представим заедно.

Снимка: Желко Лучич – Скарпия, Тоска, Античен форум, Стара Загора, 2021 г.