Представителен списък на някои от най-популярните оперни творби създадени от български композитори, който може да бъде коригиран и обогатяван с информация.

1900

През декември 1900 г. е представена „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов – първата българска опера. Тя е в две действия и е недовършена. В основата на сюжета е едноименната Вазова балада. Либретото е на автора. Любителска трупа и оркестърът на 23-ти Шипченски полк изпълняват фрагменти под диригентството на автора, а първата изпълнителка е учителката Стефана Георгиева. Операта „Сиромахкиня” е представяна няколко пъти, когато е бил жив Емануил Манолов, под негово диригентство. На казанлъшка сцена за последно е играна през 1922 г. по повод 20 години от смъртта на автора й. В София е поставена на 25.11.1910 с диригент Тодор Хаджиев, с участието на Богдана Гюзелева-Вульпе и Желю Минчев. Запис на операта е направен през 1995 г. в БНР и е резултат на истински музикантски подвиг на композитора Велислав Заимов, който реставрира силно повредената партитура, като възстановява и преоркестрира „бели“ петна – с респект към авторовия стил. Диригент на този запис е Андрей Андреев, а Сиромахкинята е Соня Маринова.

1911

5.01.1911 – „Камен и Цена“ от Иван Иванов и Вацлав Кауцки – опера в три действия по поемата „Грамада“ на Иван Вазов. Първата постановка е в София. Дирижира Тодор Хаджиев, режисьор е Стефан Македонски. Централните роли изпълняват Иван Вульпе, Златка Куртева, Стефан Македонски, Анна Тодорова. Операта е поставяна многократно в различни театри – Ловеч, Русе, Варна, Ямбол, Нова Загора, Лом, Казанлък, Харманли, Велико Търново. Разказва се за съдбата на няколко българи и един турчин в навечерието на Освобождението.

4.03.1911 – „Борислав“ от Маестро Георги Атанасов – опера в четири действия с либрето на композитора в сътрудничество с Никола Попов по едноименната драма на Иван Вазов, като самият Вазов отказва да работи с композитора по либретото. Премиерата е в София на трупата Българска оперна дружба. Това е първата опера на Маестрото. Режисьор е Драгомир Казаков и с участието на Желю Минчев, Анна Тодорова, Иван Вульпе, Стефан Македонски, Александър Краев.

30.03.1911 – „Тахир Беговица“ от Димитър Хаджигеоргиев по разказа на Михалаки Георгиев. Операта е в три действия. Тодор Хаджиев дирижира премиерата в София с участието на Драгомир Казаков, Богдана Гюзелева-Вульпе, Цветан Каролев, Иван Вульпе, Анна Тодорова.

1915

В историята на оперното изкуство певицата Богдана Гюзелева-Вульпе остава и със смелостта си да атакува едно типично мъжко поприще – композиране на опери по собствени либрета. На 30 март 1915 г. Оперната дружба поставя с голям успех “Психея” под диригентството на Маестро Георги Атанасов. Централната женска партия се изпълнява от авторката. Триумфът на спектакъла е пълен, радостта от този успех остава незабравима до последния миг на авторката. Тя е “родител” и на други опери и оперети, сред които “Фернандо”, “Пародия”, “Любов”, “Махараджа” и “Съюзници”. Създава и “Симфоничен клуб“ през 1917 г.

1917

24.10.1917 – „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов – опера в три действия, четири картини по поемата на Петко Славейков „Изворът на белоногата“. Либретото е на Любомир Бобевски. Премиерата е в Оперната дружба под диригентството на автора и режисурата на Кръстьо Сарафов.

1923

31.03.1923 – „Запустялата воденица“ от Маестро Георги Атанасов по либрето на Александър Морфов – опера в две действия с премиера в София под режисурата на Драгомир Казаков с участието на Иван Вульпе и Вася Марченкова.

1925

31.10.1925 – „Цвета“ от Маестро Георги Атанасов – опера в три действия, четири картини по драмата на Войдан Чернодрински „Македонска кървава сватба“, който е и автор на либретото. Представена е в Кооперативния театър в София с участието на Асен Русков и Роза Розенберг. Като оратория е представена във Военния клуб в София на 24.10.1924 г. „Цвета“ се играе на 18.03.1929 в Софийската народна опера след известни поправки под диригентството на Венедикт Бобчевски. В либретото става дума за двама влюбени – Спас и Цвета. Девойката е отвлечена от пашата, който я упоява и пред съда я кара да признае, че по своя воля е в харема му, но любовта на Спас я връща към реалността. В деня на сватбата им обаче, пашата отново прави опит да я отвлече, но тя се самоубива.

1929

20.11.1929 – „Косара“ от Маестро Георги Атанасов – музикална драма в две действия, пет картини. Либретото е на Боян Дановски по драмата му „Йоан Владимир“. Премиерата е в Народната опера в София под диригенството на Венедикт Бобчевски. Елисавета Йовович е Косара, Любен Минчев е княз Владислав.

1930

15.09.1930 – „Алцек“ от Маестро Георги Атанасов – опера в четири картини по либрето на Петър Карапетров. Премиерата е в София с диригент Венедикт Бобчевски, режисьор Христо Попов и с участието на Елисавета Йовович, Михаил Попов, Павел Елмазов.

1931

4.12.1931 – „Крали Марко“ от Иван Кавалджиев – опера легенда в три действия с пролог и епилог. Либретото е на Константин Сагаев по народни песни и хроники. Премиерата е в София с диригент Тодор Хаджиев, режисьор Христо Попов и с участието на Цветан Каролев, Мария Милкова-Золотович, Диана Герганова, Георги Хинчев, Михаил Люцканов, Павел Елмазов.

1932

6.05.1932 – „Княз Отшелник“ от Венедикт Бобчевски – опера-легенда в пет картини по либрето на автора. Режисьор на премиерата в София е Христо Попов, дирижира авторът, а участват Михаил Попов, Любен Минчев, Цветана Табакова, Петър Золотович, Надя Тодорова.

19.09.1932 – „Иванко“ от Натан Князев – опера в три действия, осем картини. Либретото е на Никола Попов по драмата на Васил Друмев – „Иванко, убиецът на Асеня“. Премиерата е в София под диригентството на Асен Найденов, с Любен Минчев, Павел Елмазов, Петър Золотович, Михаил Попов, Цветан Каролев, Георги Минчев, Елена Христова-Гебел, Люба Кръстева.

1933

18.09.1933 – „Страхил войвода“ от Петко Наумов – опера в пролог и три действия по лирето на Тихомир Павлов. Премиерата е в Народната опера, София, под диригентството на Асен Димитрова, режисьор е Христо Попов и с участието на Любен Минчев, Цветана Табакова, Катя Спиридонова, Иван Петров, Диана Герганова.

1935

5.04.1935 – „Женско царство“ от Веселин Стоянов – комична опера в две действия, три картини по едноименната комедия на Ст. Л. Костов, който е и автор на либретото. Това е първата българска комична опера. Премиерата е в София под диригентството на Асен Найденов. Участват Михаил Люцканов, Любен Минчев, Георги Хинчев, Павел Елмазов, Диана Герганова, Анна Тодорова.

1936

20.04.1936 – „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров – опера в три действия по либрето на Николай Лилиев и Фани Попова-Мутафова. Диригент е Асен Найденов с участието на Събчо Събев, Цветана Табакова, Петър Райчев, Любен Минчев, Георги Хинчев. Това е една от малкото български опери играни в чужбина – през 1937 г. в Братислава и Любляна.

1937

19.09.1937 – „Янините девет братя“ от Любомир Пипков – народно музикална драма в 4 действия по либрето на Никола Веселинов и с участието на самия Пипков, който е вдъхновен от разказа на Веселинов, в който са използвани народните балади „Песен за Георги Грозника“ и „Яна жали девет братя“. Това е първата опера на Любомир Пипков. Представена за първи път в София под диригентството на Асен Найденов. Първите сили на театъра са в премиерния състав – Христо Бръмбаров, Любен Минчев, Елисавета Йовович, Диана Герганова, Анна Тодорова.

1940

22.05.1940 – „Саламбо“ от Веселин Стоянов с либрето на Борис Борозанов по романа на Гюстав Флобер. Първата премиера дирижира Асен Найденов. В спектакъла участват Христо Бръмбаров, Надя Афеян, Райна Стоянова, Любен Минчев, Павел Елмазов.

1942

1942 – „Биляна“ от Йоско Йосифов – опера в пет картини с либрето на Георги Савчев. Играна е в Пловдив през 1942, а на следващата година – на 13 февруари, в Стара Загора под диригентството на автора.

1948

21.04.1948 – „Момчил“ от Любомир Пипков по романа на Стоян Загоричинов „Ден последен – ден Господен“. Либретото създава Христо Радевски. Премиерата е в София с Асен Найденов на пулта и певците Георги Белев, Димитър Узунов, Христо Бръмбаров и Събчо Събев, Сийка Петрова и Надя Тодорова, Надя Афеян и Илка Попова.

1957

11.04.1957 – „Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев – комична опера в 4 действия по либрето на Павел Спасов. На премиерата в Държавния музикален театър в София под диригентството на Виктор Райчев пеят Диана Попова, Любомир Бодуров, Асен Русков, Видин Даскалов, Мими Балканска.

1958

23.03.1958 „Хитър Петър“ от Веселин Стоянов по либрето на автора и Моско Москов. На премиерата в София пеят Михаил Люцканов, Лиляна Барева, Илка Попова, Павел Елмазов. Диригент е Константин Илиев.

1959

13.02.1959 – „Ивайло“ от Марин Големинов – опера в три действия по либрето на Магда Петканова по едноименната драма на Иван Вазов. Композиторът получава вдъхновение да напише опера по времето, когато прави оркестрация на увертюрата „Ивайло“ на Добри Христов. Премиерата е в София с диригент Асен Найденов, режисьор е Драган Кърджиев и с участието на Павел Герджиков, Надя Афеян, Катя Попова, Любомир Бодуров. Операта е поставяна и в гр. Котбус. Представена е и в Будапеща. 18.10.1959 – „Паисий Хилендарски“ от Найден Геров – опера в четири действия по либрето на Алла Герова. Премиерата е във Варна с диригент Недялко Недялков и участието на Йордан Знаменов, Бойка Косева, Йордан Чифудов, Васил Димитров

15.11.1959 – „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев с либрето на Иван Генов – опера в 3 действия. Асен Найденов дирижира премиерата в София с участието на Катя Попова, Лиляна Барева, Димитър Цолов, Светослав Рамаданов, Михаил Люцканов, Георги Генов. Това е една от често поставяните български опери – Стара Загора, Пловдив, Бургас, Русе, Враца, Плевен, Варна, Сливен, Велико Търново. Играе се във Франкфурт на Одер, Воронеж, Кралската опера в Гент, Белгия.

1962

3.10.1962 – „Боянският майстор“ от Константин Илиев– опера в 4 действия с либрето на Михаил Хаджимишев по повестта на Стоян Загоричинов „Празник в Бояна“. Първото представление е в София. Дирижира Васил Казанджиев, а режисьорьт е автор на либретото. Участват Йордан Знаменов, Георги Генов, Асен Селимски, Павел Герджиков, Лили Йорданова, Бойка Косева.

2.11.1962 – „Албена“ от Парашкев Хаджиев – опера в 5 картини. Либретото е на Петър Филчев по едноименната творба на Йордан Йовков. Премиерата е във Варна под диригентството на Недялко Недялков. Първите изпълнители са Донка Шишманова, Ранко Дюлгеров, Михаил Зидаров, Делчо Сапунджиев. Операта е поставена през 1981 г. и в Ческе Будйовице. До 1980 г. „Албена“ се играе и в София, Русе, Плевен, Пловдив, Бургас, Варна.

1963

23.12.1963 – „Антигона 43“ от Любомир Пипков – опера в пролог, пет картини и три хорови интермедии с либрето на Владимир Башев и Панчо Панчев по мотиви от трагедията на Софокъл, пренесени в 1943 г. Премиерата е в Русе, дирижира Борис Хинчев с участието на Пенка Маринова, Анастас Анастасов, Неделчо Деянов.

1964

15.07.1964 – „Юлска нощ“ от Парашкев Хайджиев с либрето на Иван Генов – премиерата е във Варна с диригент Недялко Недялков.

1965

7.02.1965 – „Пепеляшка“ от Найден Геров – опера в три действия с либрето на Алла Герова по приказката на Шарл Перо. Премиерата е във Варна под диригентството на Борис Черпански, режисьор Любен Гройс и с участието на Тинка Сколуфанова, Делчо Сапунджиев, Лиляна Анастасова и др.

14.05.1965 „Милионерът“ от Парашкев Хаджиев. Комична опера в три действия по либрето на Павел Спасов и Светозар Донев по едноименната комедия на Йордан Йовков. Първата постановка е в Музикалния театър в София под диригентството на Виктор Райчев и с участието на Никола Смочевски, Видин Даскалов, Руско Русков, Донка Шишванова, Лиляна Кошлукова, Людмила Чешмеджиева. Играе се и в Пловдив, Варна и в Куйбишев.

2.10.1965 – „Мост“ от Александър Райчев по либрето на Владимир Башев. Премиерата е в Русе с диригент Ромео Райчев, с участието на Атанас Атанасов, Кунка Кузманова, Евдокия Здравкова, Валентин Григоров, Борис Цветков.

1966

9.10.1966 – „Майстори“ от Парашкев Хаджиев – опера в две действия с либрето на автора по пиесата на Рачо Стоянов. Софийската премиера дирижира Иван Маринов. Участват Катя Попова, Димитър Петков, Любомир Бодуров, Георги Генов. Играе се в Опава и в Ерфурт.

1969

28.02.1969 – „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев. Опера в четири картини по либрето на Павел Спасов. Премиерата е във Варна, дирижира Борислав Иванов. Участват Стефан Циганчев, Лиляна Анастасова, Тинка Сколуфанова, Александрина Милчева. Играе се и в София, Пловдив, Кърджали, Лом, Бургас, Плевен и в Одеса,Украйна.

4.03.1969 – „Откраднали консула“ от Иван Димов. Опера в две действия по пиесата на Георгий Мдивани с либрето на автора. Поставена в Пловдив под диригентството на Невин Михалев с участието на Аврам Андреев, Иван Вампиров, Соня Хамерник.

22.06.1969 – „Под игото“ от Димитър Сагаев по романа на Иван Вазов. Либретото е на Константин Сагаев. Опера в девет картини. Премиерата е във Варна с диригент Борислав Иванов и участието на Стефан Циганчев, Лиляна Анастасова, Васил Димитров.

9.10.1969 – „Индже войвода“ от Боян Икономов по либрето на Павел Спасов. Опера в пет картини и пролог. Премиерата е в Стара Загора под диригентството на Веселин Ненов. Участват Борислав Дойчев, Миньо Минев, Васил Станишев, Цветана Томова, Румяна Пешева.

5.11.1969 „Юла“ от Красимир Кюркчийски. Опера в 2 действия по либрето на Петър Филчев по разказа на Виолета Тицин. Премиера в Стара Загора с диригент Димитър Димитров, с участието на Радичка Богданова, Борислав Дойчев, Лиляна Цанкова, Росица Тренкова, Правда Янкова, Лиляна Матева, Пенка Генова. Играе се в София, Бургас, Варна, Русе, Плевен.

1971

„Чичовци“ от Лазар Николов по Иван Вазов. През 1978 г. благодарение на Любомир Митрополитски части от операта са записани в Българското национално радио,. Шеста картина и Епилог са представени на концерт по време на прегледа „Нова българска музика“ 79 от солисти от хоровата капела и СО на БНР с диригент Любомир Митрополитски.

Премиерата на операта е на 2.03.2022 в Пловдив и на 2.03.2022 в София, като на 1.03 в Пловдив има предпремиерно представление за ученици.

Пловдив: Диригент на спектакъла е Павел Балев, музикален ръководител и диригент на хора е Драгомир Йосифов, режисьор е Елена Стоянова, художник – Кристиян Леков.

Участват Август Методиев, Евгений Арабаджиев, Иво Йорданов, Михаил Пулиев, Николай Писанов, Пламен Папазиков, Георги Султанов, Цветан Цветков, Николай Бачев, Александър Баранов, Георги Деведжиев, Ивайло Герасимов, Александър Носиков, Георги Динев, Димитър Зашев, Борис Кучков, Владимир Ников, Живко Пейчев, Светлана Иванова, Ива Ананиева, Ростислава Ракова заедно с хора и оркестъра на Опера Пловдив с концертмайстор Виеслав Новак и деца от актьорска група на „Академия на госпожа Опера“.

София: постановка Пламен Карталов, сценограф Свен Йонке, костюмограф Станка Вауда, художествено осветление Иван Лушичич Лиик, хормайстор Виолета Димитрова, пластика Людмила Илиева, диригент Жорж Димитров.

В ролите: Хаджи Смион – Атанас Младенов, Иванчо Йотата – Костадин Андреев, Мирончо – Емил Павлов, Хаджи Атанасий – Атанас Йонков, Варлаам Копринарката, Тарилйомът – Николай Павлов, Иван Селямсъзът – Николай Петров, Даскал Гатю – Веселин Михайлов, Господин Фратю – Венцеслав Анастасов, Поп Ставри – Бисер Георгиев, Николаки – Ангел Христов, Мичо Бейзадето – Красимир Динев, Бухалът – Николай Войнов, Варлаамица – Рада Тотева, Селямсъзката – Мариана Цветкова, Беят – Димитър Станчев, Онбашия – Стефан Димитров, Бухалът – Николай Войнов, Подидаскал Мироновски – Ангел Антонов, Черковни певци – Хрисимир Даменов, Даниел Острецов, Росен Ненчев, Клюкарки – Станислава Момекова, Александрина Андреева, Весела Янева, Медицински персонал – Калин Душков. Специално участие има и детска вокална група „Таласъмче“ с ръководител Димитър Констанцалиев.

1972

24.07.1972 – “Добрият човек от Сечуан“ от Симеон Пиронков с негово либрето по пиесата на Бертолд Брехт. Опера в три действия. Димитър Димитров дирижира премиера в Стара Загора, в която участват Евдокия Здравкова, Георги Енев, Васил Станишев, Михаил Мартинов.

17.10.1972 – „Зографът Захарий“ от Марин Големинов – опера в две действия с либрето на Павел Спасов по негова творба „Греховната любов на зографа Захарий“. Премиерата е в София с диригент Камен Големинов и режисьор Михаил Хаджимишев, с участието на Павел Герджиков, Румяна Барева, Георги Генов, Стоян Попов, Рени Пенкова.

1973

26.03.1973 – „Лето 893“ от Парашкев Хаджиев – опера в две действия по либрето на Банчо Банов. Премиерата е в Русе с диригент Ромео Райчев. Участват Стефан Димитров, Кирил Кръстев, Анна Ангелова, Пенка Маринова, Мария Венциславова.

1974

14.06.1974 –  „Тревога“ от Александър Райчев по либрето на Орлин Орлинов по драмата на Орлин Василев. Опера в 3 действия. Премиера в София с диригент Иван Маринов с участието на Димитър Петков, Нели Божкова, Любомир Бодуров, Благовеста Карнобатлова.

1976

20.03.1976 – „Завръщане при началото“ от Александър Йосифов – опера-оратория в седем части по стихове на Павел Матев. Премиерата е в Стара Загора, дирижира Божидар Бонев.

18.11.1976 – „Емигрантът“ от Иван Димов по негово либрето. Опера в две действия, поставена в Стара Загора с диригент авторът с участието на Мария Клинчева, Борислав Дойчев, Николай Ножаров, Стефка Минева, Васил Станишев, Катя Боруджиева.

16.11.1976 – „Еленово царство“ от Константин Илиев – опера в три действия с либрето на Михаил Райчев и Никола Ружин по пиесата на Георги Райчев. Премиерата е в Русе, дирижира Веселин Байчев с участието на Кунка Кузманова, София Инджова, Пенка Дилова, Трендафил Казаков, Никола Абаджимаринов, Неделчо Деянов, Анастас Анастасов.

1977

23.12.1977 – „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев – опера в две действия с либрето на Камен Зидаров по неговата драма „Иван Шишман“.  Премиерата в Русе е под диригентството на Ромео Райчев. Мария Венциславова, Анастас Анастасов, Кирил Кръстев, Пенка Дилова, Анна Ангелова изпълняват централните роли.

1978

5.04.1978 „Неда“ от Жул Леви – опера в 3 действия по романа на Стефан Дичев „Пътят към София“ с либрето на Сабина Тянкова. Недялко Недялков дирижира премиерата с София. Участват Валери Попова, Петко Маринов, Румен Дойков, Павел Герджиков, Асен Селимски, Николай Стоилов.

1980

20.01.1980 – Триптих на Парашкев Хаджиев наречен „Парадокси“ се състои от „Развод“ – по „Обратите на живота“, „Крадецът“ – по „Сродни души“ и „Подаръците“ по „Подаръците на Влъхвите“. Либретото е на Петко Райков по разказите на О`Хенри. Първото представяне е в Плевен под диригентството на Георги Нотев с участието на Людмила Хаджиева, Мила Дюлгерова, Валери Цолов, Румен Кръстников, Иван Божилов.

28.09.1980 – „Пъстрата птица“ от Симеон Пиронков, комична опера в две действия  по негово либрето. Представена е за първи път в Русе. Дирижира Веселин Байчев, а ролите изпълняват Ивайло Ангелов, Виолета Шаханова, Стефан Димитров, Анастас Анастасов, Александър Манолов.

1981

17.01.1981 – „Хан Крум Ювиги“ от Александър Йосифов, опера в две действия  с либрето на Банчо Банов. Премиера в София, дирижира Михаил Ангелов с участието на Стоян Попов, Стефка Минева, Благовеста Карнобатлова, Здравко Гаджев, Павел Герджиков, Ангел Петков, Стефан Еленков. Написана е за 1300-годишнината на България. Поставя се на Царевец под диригентството на Димитър Димитров – съвместна продукция на театрите от София, Стара Загора, Велико Търново и БНТ.

9.03.1981 – „Хан Аспарух“ от Александър Райчев с либрето на Николай Гунов. Опера в три действия. Премиерата е в Русе с диригент Ромео Райчев и с участието на Стефан Димитров, Стефка Евстатиева, Константин Янков.

18.11.1981 – „Тракийски идоли“ от Марин Големинов – опера в две действия с либрето на Стефан Дичев. Премиерата е в Старозагорската опера. Творбата открива ФОБИ, диригент е Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, сценограф Петър Русков, костюми Мария Трендафилова, хореограф Асен Гаврилов, хормайстор Богдана Попова. В ролите: Терес – Иван Гюров, Борислав Дойчев, Анири – Светла Николова, Стефка Христова, Милтокитес – Никола Кутин, Кеника – Евдокия Здравкова-Хорозова, Мария Клинчева. Премиерата в София е на 1.06.1983 г. с диригент Камен Големинов, режисьор Румен Чакъров, художник Мария  Диманова, Маргарита Арнаудова. Има и запис осъществен от Балкантон с диригент Камен Големинов и с участието на Изпълняват: Терес – Емил Угринов, Анири – Христина Хаджиева, Милтокитес – Николай Стоилов, Амброзелма – Минчо Попов, Лине – Мария Димчевска, Ситони – Елка Кичева, Бойре – Тони Христова, Кеника – Надя Добриянова, Мирто – Росица Троева-Мирчева, Бура – Петко Маринов, Питак – Ангел Петков, хор и оркестър на Софийска народна опера, хормайстори Любомир Каролеев и Христо Казанджиев.

1984

4.11.1984 – „Арко Ирис“ от Александър Йосифов – опера в две действия с либрето на Банчо Банов по пиесата „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов. Иван Маринов дирижира премиерата в София, в която участват Стефка Минева, Румяна Барева, Любомир Бодуров, Константин Янков, Никола Смочевски.

1985

26.11.1985 – „Звезда без име“ от Парашкев Хаджиев – опера в две действия. Либретото е на Огнян Стамболиев по едноименната пиеса на М. Себастиян. Борис Хинчев дирижира първата постановка в Софийската опера с участието на Людмила Хаджиева, Здравко Гаджев, Стоил Георгиев, Асен Селимски, Павел Герджиков.

1987

19.05.1987 – „О, моя мечта“ от Симеон Пиронков, който създава сам либретото. Лирична комедия в три действия. Премиерата е в Русе под диригентството на Георги Димитров с участието на Анамари Папазян, Кристина Горанчева, Цветан Михайлов, Виолета Шаханова, Николай Здравков, Евгени Ганев.

1992

„Любовта на Йоан Кукузел“ от Парашкев Хаджиев с либрето на Васил Мирчовски по пиесата му „Певецът с белег на окото“. Диригент – Недялко Недялков с участието на Румен Дойков, Павел Герджиков, Рени Пенкова, Людмила Хаджиева, Стоил Георгиев, Коста Динков, Петко Маринов.

2006

11.11.2006 – „Съдба за двама“ от Александър Йосифов с премиера в Софийската опера. Режисьор Павел Герджиков, художник Радостин Чомаков, диригент Борислав Иванов. С участието на Георгиос Филаделфевс, Силвана Пръвчева, София Иванова, Румяна Петрова, Емил Угринов, Александър Крунев, Иван Ангелов, Марчо Апостолов, Цветан Цветков, Елена Павлова, Елена Стоянова, Петър Бучков, Светозар Рангелов, Росен Руменов, Ангел Христов, Димитър Станчев, Елена Чавдарова-Иса, Стоил Георгиев, Стоян Балабанов, Александър Манолов.

2015

15.03.2015 – „Омагьосаният“ от Божидар Спасов – танц-театър, мадригална комедия. Фабулата на спектакъла е заимствана от романа „Д-р Фауст“ на Томас Ман. Премиерата е в Пловдив. След това е представен в Русе на „Мартенски музикални дни“ на 27 март и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора на 25 ноември същата година. Българската премиера на „Омагьосаният“ е през 1986 г. в Благоевградската камерна опера с диригент Невена Томанова. Първоначален вариант на творбата съществува още от 1975 г. Като студент в Московската консерватория Спасов я създава като своя дипломна работа. Изпълнена е в постановка на Евгений Харитонов – водеща фигура в тогавашния руски авангард. Скандалът, който предизвиква произведението е огромен. Божидар Спасов се дипломира на следващата година с друга творба.

2022

9.12.2022 -“Омагьосаният принц“ от Димитър Тъпков. Опера в две картини и епилог с либрето на автора. Премиерата е в Русе. Диригент Луиза Станоева, режисьор Аделаида Якимова-Фурнаджиева, художник Еслица Попова. В ролите: Принцът – Теодор Петков, Книжовникът – Стоян Стоянджов, Придворният – Георгиос Филаделфевс, Кукумявка – Анна Чулкова, Първа магьорница – Мария Чамдарова, втора магьосница – Любомира Серафимова, Трета магьосница – Гергана Маркова.
9.12.2022 – „Подслушан разговор“ от Димитър Тъпков – миниопера. Премиерата е в Русе, като интермедия на операта „Омагьосаният принц“. Режисьор Пламен Бейков, художник Еслица Попова, клавирен съпровод Виктория Гершон. В ролите Гана – Теодора Чукурска, Пена – Андреана Николова.

Снимка: програма от 1948 г. премиера на операта „Момчил“ от Любомир Пипков