Лила Лий и предизвикателствата на сцената.
На 4, 5 и 6 август в рамките на фестивала „Опера на върховете – Белоградчишки скали“ се състоя премиера на операта „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини. Постановката бе на екип от Южна Корея – Гап-гюн Джонг – режисьор, Сук-йонг Ким – асистент режисьор, Хьонг-джонг Ким – сценограф, Дже-хи Ли – сценограф.
Една от изпълнителките на заглавната партия е Лила Лий. Срещам я по време на репетициите в Софийската опера.
Здравейте, Лила, добре дошли отново в България. Неотдавна пяхте „Турандот“ на Античния театър в Пловдив.
Да, и беше много странно, защото в края на второто действие се появи силен вятър и напуснахме сцената, така че операта не продължи. Но така е при спектакли на открито. Продукцията е прекрасна и много съжалявах, че не изпълнихме трето действие. Публиката остана да ни аплодира и не напусна театъра дори и под дъжда.
Така се случи и на един от спектаклите на Арена ди Верона. Публиката чакала три часа и спектакълът започнал в полунощ.
Да, това са оперните фенове, които си приличат, където и да са по света.
Имали ли сте спектакли на други открити сцени?
Да, освен в Пловдив пях в Ефес, в Анталия…
И сега ще бъдете в Белоградчик. Кога представихте вашата първа Бътерфлай?
Беше на арената в Анталия през 2021 г. Пях я и в Ефес. Тази продукция на Софийската опера ще бъде трета за мен.
Променя ли се вашата Бътерфлай след всяка продукция? Каква ще бъде тя сега?
С всяка нова продукция тя узрява, започвам да я разбирам по-добре. Разкривам все по-задълбочено същността на тази девойка – какъв е бил нейният статут, какво става, след като произлиза от благородна фамилия, която пропада в обществото. Тя не е искала да бъде гейша, но в крайна сметка е станала такава. Защо е предпочела да приеме този брак, защо на края решава да се самоубие? Това са все въпроси, на които първия път не успях да си отговоря и да разбера. Признавам, че с всяка продукция не само я откривам все повече, но и самата аз узрявам с този образ.
По-лесно ли е за една жена, която идва от Изток да разбере по-добре Чо-Чо-Сан?
Да, що се отнася до това да разбереш традиционните отношения на Изтока е по-лесно. Но нека си дадем сметка, че операта е написана от екип от Запада. Ще ви кажа, че по-голяма част от живота си съм прекарала в Европа. Така имам възможност да погледна на партитурата от двете страни.
Да поговорим и за някои от другите образи, които вече са в репертоара ви.
Участвах в продукция на „Манон Леско“ във Венеция. Тази героиня завладя сърцето ми, защото е крехка жена, която обича живота, обича да бъде обичана, обича парите. Усещам в нея младежка незрялост, която я води до страданието и едва накрая, преминавайки през толкова болка, открива коя е истинската любов. Всичко това много ме развълнува, докосна ме и невероятната оркестрация на Пучини. Според мен това е неговата най-добра опера.
Освен това направих „Тоска“ в „Театро Филармонико“ във Верона. Беше забележителен опит, защото да пееш в Италия италианска опера никак не е лесно – публиката разбира всичко. Притеснявах се, тъй като имам типичния вид и фигура на жена от Изтока, а трябваше да играя италианска Дива, при това римлянка. Но беше хубаво. Все пак помогна ми и това, че живея в Европа и най-вече в Италия. Беше огромно изживяване, дори битка, но когато получих ласкави отзиви и поздрави, бях много доволна.
Да научим какво ви очаква след Белоградчик?
Отивам в Сеул за „Турандот“, пак „Турандот“ ще правя във Ферара, връщам се в Корея за „Мадам Бътерфлай“, следва Прага с „Набуко“ и „Макбет“.
Предстои Софийската опера да гостува в Тегу. Разкажете за театъра там.
Пяла съм там под диригентството на Юлиан Ковачев в продукцията на Пламен Карталов на „Турандот“. Сградата е сравнително нова и много модерна. Имат много продукции, които се сменят всяка седмица. Много е добра.
Има ли интерес от страна на публиката към операта?
Мисля, че хората обичат операта. Например за продукцията, в която аз участвах, спектаклите бяха разпродадени. Публиката беше много ентусиазирана и за всички беше много приятно. Да, корейците обичат операта. Но тези, които ходят на опера, трябва да имат известна подготовка, защото тя се изпълнява на странен чужд език, обикновено пеят и чужденци, затова трябва да имаш известна културна грамотност. Но съм убедена, че операта много им харесва, защото обичаме пеенето, обичаме поезията и дори да изглежда странно, театрите са пълни.
Вие самата кога гледахте за първи път опера и къде?
В Сеул гледах „Аида“.
А как решихте да започнете да учите пеене?
Още от средното училище започнах да пея, защото посещавах католическа църква, избраха ме да бъда солист при изпълнението на месата. Гласът ми изпъкваше. Така се появи при мен интересът да пея. Дори помолих мама да участвам в конкурс за пеене за деца. Мама не погледна с добро око на това мое желание и реши, че е каприз от моя страна. Така завърших училище и веднага щом постъпих в лицея, се насочих към музиката, защото интересът ми не беше случаен. После дойде срещата ми с големия корейски педагог професор Лий, който беше член на конкурса, организиран от Пласидо Доминго. Той ми вдъхна кураж, като каза, че рядко се срещат гласове като моя. Когато чуха това от фамилията ми, започнаха да ме подкрепят. Аз заявих, че ще уча в държавата, откъдето започва пеенето и така заминах за Италия. Там се срещнах с много преподаватели, но ще откроя четири много важни за мен имена: Боналдо Джайоти, Райна Кабаиванска, Ернесто Веронели и Марко Берти. С Райна Кабаиванска работих в Модена в академията „Орацио Веки“. Там учих две години, и освен това получих стипендия, за да уча.
Лила Лий учи в Консерваторията в Милано и Новара, в оперната школа на Академията „Артуро Тосканини“ в Парма и в Академията „Орацио Веки“ в Модена при Райна Кабаиванска.
Печели много международни певчески конкурси като Първа награда и Награда на публиката на конкурса „Г. Мартинели-А.Пертиле“, Втора награда на конкурса „Спирос Аргирис“ в Сарцана и Първа награда на конкурса „Ирис Адами Корадети“ в театъра на Падуа.
През 2008 г. дебютира в ролята на Турандот за Аслико Опера Ломбардия и пее главни роли в големи оперни театри като:
„Ла Фениче“ във Венеция, „Филармонико“ във Верона, „Гранде“ в Бреша, „Фраскини“ в Павия, „Сочиале“ в Комо и в Ровиго, „Абадо“ във Ферара, Варшавската опера „Виелки“, Букурещката национална опера, Античния театър в Пловдив, „Цанкарев дом“ в Любляна (продукция на Словенския национален театър в Марибор), Център за изкуства в Сеул, Дубайската опера, Анкарската национална опера, Център за спектакли „Зорлу“ в Истанбул, Операта в Тегу.
Снимка: личен архив