Премиерата е на 18 ноември 1981 г. в Старозагорската опера, диригент Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, художници Петър Русков и Мария Трендафилова, хормайстор Богдана Попова, хореограф Асен Гаврилов.
В ролите: Терес – Борислав Дойчев, Иван Гюров, Анири – Стефка Христова, Светла Николова, Кеника – Евдокия Здравкова, Мария Клинчева; Милтокитес – Никола Кутин, Петър Андреков, Амброзелма – Миньо Минев, Ас. Попов, Лине – Л. Малчева, Кр. Кордова
Следващата постановка е на 1 юни 1983 г. или (28.05) в Софийската опера с диригент Камен Големинов, режисьор Румен Чакъров, художник Мария Трендафилова, хореограф Маргарита Арнаудова. В ролите:  Терес – Никола Василев, Емил Угринов, Анири – Христина Манолова, Валери Попова.

В съществуващия запис на „Балкантон“ участват:
Терес – Емил Угринов, Анири – Христина Хаджиева, Милтокитес – Николай Стоилов, Амброзелма – Минчо Попов, Лине, Ситони и Бойре – Мария Зимчевска Елка Кичева, Тони Христова, Кеника – Надя Добрианова, Мирто – Росица Троева-Мирчева. хор и оркестър на Софийската опера.
Диригент – Камен Големинов, хормайстори – Любомир Каролеев, Христо Казанджиев

Действащи лица:
Четец
Терес, скулптор – баритон
Анири, дъщеря на Върховния жрец – сопран
Милтокитес, Върховен жрец – бас
Амброзелма, наместник на царя – тенор
Лине, Ситони и Бойре – дъщери на Ейоней – сопран, сопран мецосопран
Кеника, жрица – драматичен сопран
Мирто, робиня на Терес – мецосопран
Ейоней, тракийски владетел, брат на Терес – говорна роля
Лечител – говорна роля

Съдържание
Пролог – Тракийска гробница
„Това съм аз, художникът Терес, ваятелят. Искам чрез образ да увековеча най-близките на сърцето ми. Търся примирение в спомена и все отново възкресявам времето, когато след дълго странстване по света, най-сетне се завръщах в моята Итака.“ Терес рисува своите живописни фрески. Върху стените оживява онова, което вече беше се случило.

Първо действие
Първа картина – Площад
Терес: „Нищо не се беше променило: все същите настръхнали мрачни зидове, пиянство, необуздани страсти. Един свят първичен и неизмеримо друг от света на Елада, сред който прекарах десет години. Но това беше моят свят и аз се връщах в него развълнуван, както Одисей в своята Итака.“
В центъра се вижда незавършена статуя на богинята-майка, даряваща живот.
Тракия е във война. Жреците извършват тържествен обред-оплакване на мъртвите войни. Сенките на мъртвите, осакатени и обезобразени, все още бродят из светилището и не могат да отидат при бог Валмонеис, където ги чака вечен живот. Богинята-майка не ги пуска, докато не бъде завършена статуята й.
Всички очакват да се завърне от Гърция ваятелят Терес, брат на тракийския владетел Ейоней. Само Терес може да довърши статуята. Идва Амброзелма, наместник на владетеля, който води войските си в боя. Довеждат нови гръцки пленници, които трябва да бъдат принесени в жертва, за да се омилостиви богинята-майка. От групата се отделя един пленник и се хвърля в краката на наместника. Това е Терес, когото са пленили заради гръцките му дрехи. Всички ликуват, защото най-после скулпторът ще довърши делото си.
Дъщерите на владетеля Лине, Ситони и Бойре ликуват, защото ще може да се състои и празникът на Великото тайнство, когато те ще станат жени.
Кеника възвестява идването на жреците на богинята-майка. Всички се разотиват.

Втора картина – Езически храм
„Как така буйната натура на моя народ се смирява и става покорна? Безименният страх от боговете ли е причината или обещаният от жреците вечен живот?“
В храма коленичили мъже се молят. Останал е и Терес. Великият жрец Милтокитес го приветства. Започва изборът на девойката, която ще послужи за първообраз на богинята.
Терес е смутен. След десет години живот в Гърция той вече не вярва на тракийските богове. Ще може ли да извае образа на богинята, след като е изгубил вярата си?
Влиза Анири, дъщерята на Великия жрец. „Ето красотата! Тя трябва да бъде обезсмъртена. Всемогъщи, позволи ми от мрамор да я извая.“
Анири е положена в странен древнотракийски уред. Жреците извършват магически обряд, с който да вдъхнат живот на главата на богинята.

Трета картина – Ателието на Терес
„Така в душата на художника за един миг се заражда видението за неговата творба. И аз я виждах в дълги дипли и с поглед блуждаещ като жрица.“
Художникът вае в студения мрамор образът на Анири.
Робинята на Терес Мирто, която е влюбена в него носи храна на изтощената Анири. Мирто пее песен, изпълнена с копнеж.
Терес идва, за да продължи работата си. Той е влюбен в Анири и й признава чувствата си. Но Анири е решила докрай да следва предопределената й съдба.

Второ действие
Четвърта картина – Площад
„Но само у нас ли, в Тракия, боговете са подменили истината и хората са превърнали суеверието в догма?“
Дошъл е денят на великото тайнство. От планината тръгва процесията на жреците, водена от Милтокитес. Кеника съпровожда девойките, които ще бъдат посветени в тайнството на богинята. Милтокитес слага маски на лицата им. На Анири се пада сърна. Момичетата се струпват около статуята. Пронизителен рог обявява началото на церемонията. От скалния храм се появяват „очите на богинята“. Това са войните-пратеници, които образуват обръч около девойките. Започва обредът. Маскирани мъже отвеждат младите вакханки. Терес се втурва и отвлича Анири. Всички потъват в мрака на нощта.
Разсъмва се. Великото тайнство е приключило. Терес сваля маската от очите на Анири и иска да й разкрие заблудата. Анири го отблъсква. Напразно Терес се опитва да я убеди в своята любов. Анири му разкрива, че тя вече е обещана на брат му, владетеля Ейоней.

Пета картина – Ателието на Терес
„Един зов от далечината премива през нас, един копнеж, едно послание: да бъдем хора, човеци да бъдем – да обичаме. Животът е кратък и весел, и тъжен, неповторим е животът. Да бъдем хора, човеци да бъдем, да обичаме.“
Художникът съзерцава статуята на Анири. Той решава, че ще говори с брат си и ще му разкрие безкрайната си любов към Анири.
Втурва се Амброзелма със страшната вест, че Ейоней е смъртно ранен. Терес трява да побърза, за да успее да говори с него.

Шеста картина – Шатрата на Ейоней
Жреците водят издъхващия владетел, за да извършат последния обред – сватбения ритуал. Анири, като негова съпруга, трябва да го последва във вечния живот. Напразни са молбите на Терес. Милтокитес отказва да отмени обреда. Върховният жрец също е неумолим. Анири ще последва съпруга си в смъртта. Мъртвите войни най-после ще тръгнат към вечния живот, следвайки своя владетел.

Кладата
„Безропотни чеда на жестоки богове. А ние сме тук, за да живеем в мир и любов. Само вяра ни трябва в нас самите.“
На кладата е поставено тялото на Ейоней. Всички са тук. Анири очаква съдбата си. Милтокитес забива нож в сърцето на дъщеря си. Кеника подпалва кладата. Всички екзалтирани възхваляват боговете.

На снимката: Афиш на „Тракийски идоли“ с автограф от композитора Марин Големинов