Роберто Аланя и Александра Кужак преди концерта им в София
Непосредствено преди концерта състоял се на 26 май 2023 г. програма „Христо Ботев“ на БНР излъчи откъси от интервюто, което Снежина Здравкова направи с двамата. Ето пълният текст.
СНЕЖИНА: Преди да започнем, бих искала да Ви кажа, Роберто, че сме се срещали няколко пъти и първият път, когато можех да разговарям с Вас, беше в Оранж, на Ле Корежѝ.
РОБЕРТО: Да, така беше.
СНЕЖИНА: Когато се представих, че съм българка, ми казахте „О! Познавате ли Светла Василева?“. Тя ли беше първата Ви среща с България?
РОБЕРТО: Да, да, да, защото бяхме работили много заедно! Така че, да, това беше първият ми допир до България, но всъщност истинският първи допир беше с Гяуров, той беше първият българин, с когото бях работил. А след това се запознах с Калуди. Калуди Калудов. Всъщност познавам много българи, но със Светла съм работил най-много.
СНЕЖИНА: И ми казахте „Светла ми е говорила толкова много за България, че бих искал някой ден да дойда“. И ето, че сега, благодарение на Найден Тодоров, диригент и директор на Софийската филхармония, това се осъществява. Много се радвам, че е успял да ви доведе с Александра в София.
РОБЕРТО: Страхотно е, ние също сме щастливи.
СНЕЖИНА: За Вас, Роберто, знаем много неща, така че просто ще изброя това, което знам. Ако направя грешка или ме спрете, или ме поправете, защото въпросът ми ще бъде за това, което не знаем. И така… знаем, че сте роден в Париж, но родителите Ви са сицилианци. Започвате да пеете музика с баща си, с братята с…
РОБЕРТО: И с приятели.
СНЕЖИНА: Да. Така че сте заобиколен от музика от най-ранна възраст. Че пеете след това вечер в кабарета, акомпанирайки си сам. И че учите пеене с кубински маестро?
РОБЕРТО: Да, така е.
СНЕЖИНА: После печелите конкурса Павароти само на 25 години.
РОБЕРТО: О, даже преди това. Конкурсът траеше година и половина. Бях на 22, когато се включих.
СНЕЖИНА: И това в известен смисъл Ви отваря големите врати, портала, ако може така да се каже, на операта. С всички роли, във всички театри, в които пеете и т.н. С една дума, до големия успех. Какво не знаем за детството Ви, юношеството, началото на кариерата Ви?
РОБЕРТО: Ами не знам, мисля, че познавате всичко! Знаете ли, животът ми не е много сложен. Всъщност той винаги е бил в изпълнения, в представления, защото бях професионален певец на 17 години. На петнадесет години вече пеех в пицарии. Така че прекарах живота си в учене, пеене, учене на роли, на песни и това е всичко. Всъщност животът ми винаги е бил в театър. Не съм направил много неща, въпреки че съм обиколил света. Аз не съм някой, който обикаля клубове или най-добрите ресторанти, съвсем не. Животът ми е между летище, хотел, театър, летище, дома, летище, хотел, театър… Това е всичко, животът ми е повече на сцената, отколкото в реалния живот. Е, днес отделям повече време да живея и да забелязвам нещата около мен.
СНЕЖИНА: Когато казвате аз съм като всички други певци, това не е съвсем така, защото като оставим настрана всички страхотни тенорови роли, които сте изпял, направихте и правите доста концерти с вариететни певци, много пъти съм Ви гледала в предавания по френската телевизия.
РОБЕРТО: Да, така е. Но за мен това е музиката. За мен винаги е музиката. Така че да, аз наистина не правя разлика. Не ги деля: опера от тази страна, а останалата музика от другата.
АЛЕКСАНДРА: То е едно цяло.
РОБЕРТО:: Така е. За мен това винаги е било музика. Харесвам музиката като цяло, дори ако операта ми е любима, ако я предпочитам. Но ми харесва да докосвам публиката с други неща, защото съм меломан и обичам всяка музика.
СНЕЖИНА: Знаете ли, щеше ми се да поговорим и за последния Ви проект, мюзикъла Ал Капоне, но той беше анулиран, преди да успея да го гледам.
РОБЕРТО: Жалко, защото шоуто беше страхотно. Да, много неприятно се получи, всички бяхме много тъжни, когато научихме новината. Ние си прекарвахме страхотно, работейки върху това представление. Наистина имахме великолепна трупа, невероятна публика всяка вечер с дълги аплодисменти! Но нали знаете, понякога има проблеми, които ние не можем да решим.
СНЕЖИНА: Артистите.
РОБЕРТО:: Да, артистът е принуден да търпи.
СНЕЖИНА: В Инстаграм видях всички клипове, които публикувахте, така че наистина очаквах с нетърпение да видя спектакъла. Затова разочарованието ми наистина е огромно.
РОБЕРТО: За мен също, получих съобщения от цял свят, хора бяха дошли от Пуерто Рико, за да видят представлението. Надявам се да намерят начин да го възстановят, защото наистина е много красиво представление.
СНЕЖИНА: Във всеки случай сте направили много неща… Тъй като говорим за началото, ще задам въпрос на Александра. Доколкото знам, майка Ви е преподавател по музика?
АЛЕКСАНДРА: Не, тя е певица
РОБЕРТО: Певица със страхотна кариера!
АЛЕКСАНДРА: Да, тя беше моята учителка по пеене, защото беше моя майка и я имах у дома. Но тя беше певица. Пяла е всичко от Кралицата на нощта до Турандот.
СНЕЖИНА: О, това е чудесно! Значи и Вие като Роберто се занимавате с музика от много, много рано!
АЛЕКСАНДРА: О, започнала съм още в корема на майка ми. Докато тя пее, аз съм я ритала. Да, да, пеех, както сега нашата дъщеря Малена ме имитира, така и аз съм имитирала майка си. И когато бях три-четири годишна, получих първото си предложение да запиша диск с оперни арии със симфоничен оркестър. (смее се) Да, получих го, когато един диригент чул някой да пее в спалнята на майка ми и не могъл да повярва, че е нейното малко момиченце. След това започнах да свиря на цигулка, после и на пиано, когато бях седемгодишна. Нали знаете колко качествено беше музикалното образование в бившите комунистически страни! Имахме страхотно музикално образование.
СНЕЖИНА: Да, така е.
РОБЕРТО: А баща ѝ е бил в оркестъра. Така че Александра е прекарвала цялото време в операта.
АЛЕКСАНДРА: Така е. Да, наистина израснах зад кулисите на операта във Вроцлав. И ето, че на 19 години започнах да пея
СНЕЖИНА: Задавам и на двама ви въпроса кое е първото оперно представление, което гледахте?
АЛЕКСАНДРА: За мен, честно казано не си спомням, защото съм гледала всичките! Но може би има две, които помня добре, защото бях много впечатлена. Едното беше „Травиата“ с майка ми, и когато след това си играех с куклите си, 2ᵉ действие, в дома на Флора, аз бях Алфредо, а моята кукла беше Виолета. Наистина си го спомням и до днес. А второто беше оперетата „Бедният студент“ на Карл Мильокер, оперета, където майка ми пееше накрая голямо любовно дуо с тенора. А тогава се пееше на полски. Така че аз разбирах как тя изпя „обичам те, обичам те, обичам те, обичам те“ 1000 пъти. И след като се прибрах у дома, скъсах всички снимки на майка ми с този тенор. И казвах: „Как можа да го направиш? Да кажеш на някого, че го обичаш, когато татко е в оркестъра и чува всичко!“
Двамата се смеят.
СНЕЖИНА: Това е прекрасна история. А Вашият първи спомен от опера, Роберто?
РОБЕРТО. За мен първият ми спомен от опера в реалния живот, защото бях гледал опери по телевизията или в киното, но истинската опера, която видях за първи път, беше една, в която участвах аз. Това беше в Глайндборн. Всъщност гледах „Фалстаф“ зад кулисите и на следващия ден пеех в „Травиата“. Беше в Глайндборн. Тогава за първи път гледах опера на живо.
СНЕЖИНА: И оттогава ходите ли да гледате представления, когато не участвате?
РОБЕРТО: Да, разбира се, гледаме много. Виждал съм много постановки. Преди ходех по-често. Днес е по-трудно, защото имаме семейство.
АЛЕКСАНДРА: И дъщеря ни гледа с нас. Тя пътува навсякъде с нас. Искаме да сме с нея.
РОБЕРТО: Но когато имаме възможност, разбира се, винаги ходим с голямо удоволствие. Да гледаме колеги, харесва ни.
СНЕЖИНА: Това е страхотно! И ако си спомням добре, слeд представление на „Вертер“ в Парижката опера през януари 2014 г. не излязохте накрая за поклона, защото бяхте заминал? Малена току-що се беше родила.
РОБЕРТО: Да, да, точно така. Заминах.
СНЕЖИНА: Аз бях в салона!
РОБЕРТО: Страхотно! Заминах за Полша за раждането. Толкова бях щастлив. Присъствах на двете раждания на двете си дъщери. Супер щастлив съм. Не съм присъствал често в ежедневието им, но поне за раждането бях там.
СНЕЖИНА: Роберто, чух по време на няколко интервюта да говорите с любов, наистина с голяма любов за Карузо. Това ли е вашият идол?
РОБЕРТО: Да, да, така мисля. Мисля, че много уважавам всички певци, защото обичам човешкия глас, така че винаги намирам качества във всеки, дори и в любителите. Дори когато любители ми изпращат видеоклипове, аз винаги намирам качества. Но е вярно, че у Карузо има нещо повече, нещо емоционално за мен, защото моята прабаба винаги ми е говорила за Карузо, защото го е срещнала в Ню Йорк с моя прадядо. Така че съм израснал с историите за Карузо, сякаш той е бил член на семейството. Аз не съм познавал моя прадядо, който също е бил тенор. Така че прехвърлих тази привързаност към Карузо, когато видях филма на Марио Ланца. Да, това е. Всичко това означава, че Карузо винаги е бил почти част от семейството за мен. И когато разбрах начина му на пеене, разбрах, че никой никога не е бил като него. Във всички тенори има нещо добро. В Карузо всичко е добро.
СНЕЖИНА: А Вие, Александра, имате ли певица или певец? Кой е вашият идол?
РОБЕРТО: Ами аз! (смеят се)
АЛЕКСАНДРА: О, много трудно е да избера, защото аз всъщност не харесвам само една. Да, така е. Аз съм точно противоположност на Роберто. Той във всички чува качествата. А аз чувам всички недостатъци. Така е винаги. Знам, странно е.
РОБЕРТО: Самата истина.
АЛЕКСАНДРА: Истина е. Не само за другите. Това се отнася напълно и за мен. Аз никога не казвам „Това го направих добре!“ О, не, аз казвам „Онова беше зле“.
РОБЕРТО: Тя винаги вижда…
АЛЕКСАНДРА: … отрицателната страна, а не много положителната. За мен няма певица, която да е съвършенството. Има много, които харесвам в различните произведения, разбира се, това са Мирела Френи, Ското, Кабайе, това е Мария Калас и разбира се, майка ми също, защото майка ми беше първата моя певица. За мен никога не е била Ла Дива, а моята майка, която пее, това е всичко за мен. Животът никога не е бил нещо необикновено, а по-скоро работата, работата на родителите ми, когато бях по-голяма, разбира се, а когато бях малка, на три или четири години, както казвах, вярвах на всичко, което се случва на сцената, дори и с родителите ми. Но има много сопрани, които харесвам и като кажа всички имена, у всяка от тях има нещо красиво, което харесвам.
СНЕЖИНА: Да много добре. А сред българските певици, познавате ли Райна Кабаиванска?
АЛЕКСАНДРА: Ама разбира се! Защото беше първата. Наистина се радвам, че тази година във Верона е стогодишнината на Фестивала, ще пеем заедно с Роберто в „Тоска“ и в „Мадам Бътерфлай“. Когато за първи път дойдох в Арена ди Верона, още учех. Бях в началото. И първия спектакъл, който гледах, беше „Мадам Бътерфлай“ и Кабаиванска си вземаше сбогом с тази роля. Тогава си помислих, Боже мой, колко бих искала да пея веднъж тук, на тази Арена и в тази роля, което мисля, че никога няма да бъде възможно. И когато сега аз, на 100-то издание на този фестивал имам възможността да пея в същата постановка, в която гледах великата Райна, наистина е страхотно. Разбира се, има и Ана Томова-Синтов, тази прекрасна певица! И знаете ли, че първият ми вокален курс, а аз не правих много – един, два, максимум три, беше с български професор! Руско Русков. Виждам го на първия вокален курс. Той ми каза „Ах малката, обожавам те, ти си наистина страхотна!“ Това в самото начало, още първия час, в който започвам да уча пеене, Да, той беше страхотен, като човек, мил, симпатичен, наистина.
СНЕЖИНА: Значи и Вие имате връзка с България?
АЛЕКСАНДРА: Да. И разбира се, всички ваканции през моето детство.
СНЕЖИНА: Да, ето, ето, имаме обща точка, защото познаваме тази реалност, която Роберто не познава.
РОБЕРТО: Но пък аз всеки ден ям българско кисело мляко.
СНЕЖИНА: Е, надявам се, че ще опитате и други неща, когато дойдете в София… Когато се запознахме в Оранж и Ви споменах с какво се занимавам (езиков коучинг на певци), Ви казах „Няма да Ви искам съвети, защото това е един много дълъг разговор, но ще Ви помоля да уточните само едно нещо. Оперните певци, с които работя, винаги ме питат дали при пеене да се използва прословутото френско р или да си пеят с тяхното естествено р, Вие ми отговорихте „Само ако френското р им идва естествено. В противен случай по-добре е да не го правят.“ Аз продължавам да Ви цитирам. Права ли съм?
РОБЕРТО: Р-то не трябва да се насилва. Всъщност, тайната е Р-то да остане меко, нежно. Защото и самите французи често не успяват да го направят красиво това Р, по френски маниер излиза доста мазно и не е красиво. Аз самият, когато пея, не пея с френско Р, само си го представям и то се получава..
СНЕЖИНА: Да, много нежно се чува, когато пеете. Специално съм обръщала внимание.
АЛЕКСАНДРА: Аз пък смятам, че при Роберто се получава, защото той от малък говори два езика. Когато си започнал да говориш, то е било с вибриращо р на италиански и с меко френско р, когато говориш на френски, и затова се е получил този естествен микс! И никой не може да го прави като него!
РОБЕРТО: Има все пак цяла школа. Много хора успяват да го произнесат правилно. Но често чувам чужденци, поляци например, които се опитват, но не излиза красиво. Дори при французи! Мен лично ме дразни, когато се набляга на гърленото френско Р, а то излиза мазно! Затова е по-добре да се говори и пее с естествено за човека Р. Разбира се, ако успее да го запази меко и да не е прекалено в гърлото, тогава Р-то е красиво за слушане.
СНЕЖИНА: Значи ще продължа да Ви цитирам! Когато го кажа, певците се вслушват, защото Ви имат доверие. Ето, в много от интервютата, които съм направила с тенори от различни поколения, винаги задавам въпроса дали са имали или имат идол, пример, който да следват. И можете да си представите, че Вашето име се повтаря всеки път. Калея, Корчак, Шешаберидзе…
РОБЕРТО:. Много мило! Това много ме радва!
СНЕЖИНА: Точно това щях да Ви попитам – как си обяснявате тази Ваша харизма?
РОБЕРТО: Знаете ли, по-добре да не се доверяваме на такива оценки. Ще Ви разкажа една история. Веднъж млад певец среща Джузепе ди Стефано и му казва „Маестро, Вие сте моят идол! Искам да Ви изпея нещо“. Ди Стефано казал „Добре.“, а след като младежът му попял, добавил „Много интересно. Казваш, че съм твоят идол, а пееш като Дел Монако!“ (смеят се)
СНЕЖИНА: Споменах тенори, които имат световна успешна кариера. Те не Ви имитират, но сте пример за тях.
РОБЕРТО: Те всички правят добра кариера и всички имат страхотни качества… Знаете ли, аз до днес все още изследвам всички тенори от миналото, но също и тенорите от настоящето. Това винаги е било моя страст. Изучавам ги през цялото време, защото винаги има какво да науча от всеки. И това е, което харесвам в тази професия, това, че се откриват, дори у хора, които все още нямат опит, нови ресурси. И това е страхотно. Така че винаги говорим за гласа като нещо, което непрестанно се развива, което никога не е завършено. Ето защо обичам човешкия глас. Обичам да слушам всички мои колеги – и съвременни, и тези от миналото. И ще слушам следващите, които ще дойдат.
СНЕЖИНА: Чудесно! Александра, въпрос към Вас: кой е най-красивият комплимент, който сте получавала след представление?
АЛЕКСАНДРА: Много са! (смее се) И най-различни. Всъщност са три типа. Първо, сравнение с велики певици. Веднъж чух след представление на „Лучия ди Ламермуур“ да казват, че ме чуват като комбинация от изпълнението на тази роля на Калас, Съдърленд и Силс! Беше невероятно! Второ, че изненадвам. Често ме наричат „Госпожа Изненада“, защото при всяка роля, дори при всяко представление, измислям нещо различно.
РОБЕРТО: Вярно е, обича да прави изненади!
АЛЕКСАНДРА: А най-смешният беше последният. Беше наистина много, много мило. Казаха ми, че съм като кутия бонбони за Свети Валентин.
РОБЕРТО: Един красив шоколад за Свети Валентин! (смеят се)
СНЕЖИНА: Красиво казано! Но предполагам, че най-ценният комплимент идва от Роберто.
РОБЕРТО: А, разбира се! Дори не е нужно да го правя. Комплиментът, тя го усеща в цялото ми тяло. Александра се смее.
СНЕЖИНА: А това означава ли, че вие двамата все още сте емоционални един към друг, дори когато не пеете заедно?
РОБЕРТО: Да, разбира се, разбира се.
АЛЕКСАНДРА: Той ми липсва, липсва ми много, когато не пея с него, това е вярно.
РОБЕРТО: А пък аз, когато сме далече един от друг, веднага щом получа аудио и видео запис, слушам всичко. Всичко, което тя прави. Винаги съм любопитен да разбера какво е направила. Още същата вечер, може да не спя, дори да съм уморен, пак ще изслушам и изгледам всичко, защото така имам усещането, че участвам! Че съм в тялото ѝ, в душата ѝ. Това, което все така ме впечатлява у Александра е, че преди да тръгне тя винаги казва „Тази вечер на спектакъла ще направя това, това и това.“ И наистина го прави! Това е невероятното у нея! Всичко, което е казала вкъщи преди да тръгне, че ще опита, ще промени, ще изпее…, тя го прави! За мен едно такова себевладеене е много впечатляващо.
СНЕЖИНА: А Вие, Александра? Коя е най-голямата Ви емоция, когато Роберто пее? Имате ли някакви притеснения?
АЛЕКСАНДРА: Ще Ви разкажа нещо. С Роберто се познавахме от един месец и аз отидох в Ню Йорк, за да празнуваме Коледа заедно. Прекарваме първата нощ заедно, на сутринта закусваме и той започва да се подготвя за спектакъла си. И изведнъж от банята се чуха едни ужасни звуци! Помислих си: „Как ще пее довечера Радамес, като сега нищо не може да изпее?!“ Не бяха човешки звуци, уверявам Ви! В банята сякаш имаше прасе! (Роберто се смее звучно) Мислех си, че му се е случило нещо! И вечерта съм в салона в Метрополитън, страшно нервна, а той излезе и пя божествено! Тогава си помислих: „Този пее като Бог, не може да е същият човек!“ Знаете ли, съпругът ми е прекрасен човек, обожавам го, но това „разпяване“, не, не мога да го разбера! ! (Роберто се смее)
СНЕЖИНА: Роберто, Вие знаехте ли тази история?
РОБЕРТО: Разбира се. То се случва редовно…
АЛЕКСАНДРА: Неговият начин да „загрява“ гласа, да се разпява, е много особен, непознат за нас! Няма хармония, няма арпежи, нали знаете (Александра имитира разпяване).
РОБЕРТО: Всъщност, понеже аз съм все пак самоук, измислил съм си мой собствен начин на загряване и разпяване. Моя лична техника, която не е общоприетата и не се възприема еднозначно.
АЛЕКСАНДРА: Много странно нещо!
РОБЕРТО: Ето, трябва да събудя резонаторите си, трябва да събудя ушите си, трябва да събудя гласа си. Стягам гърлото си. Така че това са моите „трикове“. Понякога певците идват при мен и ме питат: „Как издаваш този звук?“ Ами затваряш гърлото си, казвам, и те ме гледат странно.
СНЕЖИНА: А в кой момент се почувствахте звезда? Вие, Роберто? А Вие, Александра?
РОБЕРТО Никога.
АЛЕКСАНДРА: Никога! Дори и днес.
РОБЕРТО:: Никога. Нито пък аз. Дори днес.
СНЕЖИНА: А когато в пресата пишат „Най-голямата френска звезда в наши дни…“ , как се чувствате?
АЛЕКСАНДРА: Роберто е една жива легенда!
РОБЕРТО: Да, да, но аз не мисля така. Не го чувствам така. И освен това, ето например родителите на Александра, помня, че първото нещо, което баща ѝ каза на Александра за мен, беше „Той не осъзнава каква звезда е!“ Ами не, не го осъзнавам, защото за мен е нормално. Не го осъзнавам. Толкова съм самокритичен, че винаги имам чувството, че не съществувам.
АЛЕКСАНДРА: Да, но си направил толкова много неща! Създал си си име!
РОБЕРТО: Да, но си казвам, че и другите са направили толкова и дори повече! Не, честно! Не обръщам внимание на това! Впрочем затова и всички ме наричат „Роберто“ и никога „Маестро“ или „Господин Аланя“!
СНЕЖИНА: Нали познавате диригента Лоран Кампелон?
РОБЕРТО: Да, разбира се.
СНЕЖИНА: Едно от първите неща, които ми каза за Вас, беше „Той е много скромен“.
РОБЕРТО: Да, защото това е моята природа. Знаете ли, ще Ви кажа нещо, аз никога не играя някакъв персонажи, винаги съм себе си с когото и да е. Така е. Защото по този начин не изразходвам енергия, за да играя роля. И тази енергия, която спестявам, я използвам за сцената.
СНЕЖИНА: Сетих се за още един спомен от Оранж през 2008 г. Вечерта след премиерата на „Фауст“ група млади хора Ви помолиха за разговор, а Вие им казахте „Утре в 11 ч. ще бъда в бистрото отсреща. Елате.“ На следващия ден аз също отидох в това бистро от чисто любопитство, признавам си, и дискретно присъствах на тази среща. Бяха дошли десетина момчета и момичета, заразени вече с вируса на пеенето. Вие много скромно, по човешки говорихте с тях, даже ги почерпихте, и това остави много мило усещане у мен, което и потвърждава първото ми впечатление от Вас…
РОБЕРТО: Благодаря.
СНЕЖИНА: А Вие, Александра?
АЛЕКСАНДРА: Аз отговарям в същия дух – не, никога! Винаги си мисля „Трябва да стигна до края! Да стигна!“
РОБЕРТО: Все имаме чувството, че не сме пристигнали. (смее се)
СНЕЖИНА: Пак скромност…
АЛЕКСАНДРА: Чувствам се много добре като певица, знам, че знам много, знам, че пея добре, знам, че владея много добре техниката. Знам също, че мога да помогна и на другите, защото съм завършила всички степени на музикалното образование. Имам преподавателски ценз, магистър, доктор, хабилитирана, всичко това и дори работих цяла година като преподавател тук, в музикалната академия. Знам, че наистина мога да помогна. Знам цената си. Знам, че мога да кажа „Аз пея добре“, но не и да се чувствам звезда! Това не сме ние! Мисля, че публиката трябва да ни харесва, а не да ни нарича звезди. Даже си мисля, че ако някой ден кажат това за нас, значи сме свършени.
СНЕЖИНА: Понеже говорехме за български певци, с които сте се срещали на сцената, кои са вашите най-хубави и най-лоши спомени с български певци? За втората част на въпроса може и да не цитирате имена, ако желаете.
РОБЕРТО: Ами аз нямам лоши спомени с никого! С никого от певците! Всички винаги са били коректни. Винаги много добре съм се разбирал с всички. А хубави спомени има всеки от нас! Когато сте на една сцена с някого, и дори делите една роля, може той иначе да не ви е бил симпатичен, но прекарвате с него месец и повече в подготовка на спектакъл, сближавате се, взаимно се откривате и започвате да се харесвате! Трудно е да се каже конкретно. Честно, аз винаги съм се чувствал добре заедно с партньорите си. А пък с българските певци без изключение! Те винаги са били скромни и много сърдечни. Славянски души с приятелски латински темперамент! (смее се).
СНЕЖИНА: Може би се дължи и на Вашата личност.
РОБЕРТО: Не зная. Може би.
СНЕЖИНА: Та, освен със Светла Василева, с кого още сте пял? Споменахте Калуди Калудов, но с него не сте пял на една сцена, мисля.
РОБЕРТО: Не, не сме пели на една сцена, но много се сприятелихме. Запознахме се в Ла Скала, където той беше дошъл да замести някого в „Атила“.
СНЕЖИНА: Да, в ролята на Форесто.
РОБЕРТО: Точно така. След това ходих да го слушам често. Калуди е прекрасен и аз много го ценя. Той пее прекрасно. Освен това бяхме и с..
АЛЕКСАНДРА: Кацарова не беше ли българка?
РОБЕРТО: Да! С Веселина Кацарова пяхме заедно във „Вертер“, със Соня Йончева пяхме неотдавна. С нея също се разбирахме чудесно! … С кого още…
СНЕЖИНА: С Красимира Стоянова?
РОБЕРТО: За съжаление никога… Има още доста. Между другото, отдавна не съм го виждал, младия бас, който много млад беше спечелил „Опералия“ на Доминго.
СНЕЖИНА: Орлин Анастасов?
РОБЕРТО: Да! Орлин Анастасов. Не съм го чувал отдавна.
СНЕЖИНА: Да, защото той се посвети на поставянето на опери.
РОБЕРТО: А, разбирам… Както казах, винаги добре се разбирам с всички певци, не само с българските.
СНЕЖИНА: А Вие, Александра? Пяла ли сте с българи?
АЛЕКСАНДРА: Само с Веселина Кацарова. Участвахме двете в една суперпродукция на „Матилде ди Шабран“ в Ковънт Гардън.
СНЕЖИНА: А имате ли предпочитани партньори или такива, които да избягвате? Вие почти отговорихте на въпроса, тоест нямате предпочитания, след като се разбирате добре с всички, но все пак има ли ситуация, в която партньор, с който се разбирате добре, може да ви изнерви?
РОБЕРТО: А, разбира се, че може да се случи! Винаги може да се случи! На всеки!
АЛЕКСАНДРА: Даже и моят мъж може да ме изнерви!
РОБЕРТО: Да, можем двамата взаимно да се изнервим! (смеят се)
АЛЕКСАНДРА: Това е нормално, когато работим! Всеки може да почувства нещо различно, да не е съгласен с другия, да иска да се спазват неговите права! Нормално е, това е работа!
РОБЕРТО: Да, нормално е и е много обогатяващо! Всеки от нас гори в работата си и иска да допринесе със свой собствен почерк. Но важното е да има правилните аргументи, с които да успее да убеди другия, да успее да го съблазни. А аз точно това обожавам! Обожавам да дискутираме и спорим както с партньорите, така и с режисьорите, с диригентите. Колко пъти ми се е случвало да обсъждам с режисьор или диригент някой пасаж, да покажа как го виждам аз, дори как се дирижира. Това много ми допада, защото това е моята страст, правя го с всички! Но по принцип всичко е за доброто на спектакъла.
СНЕЖИНА: И понеже говорим за постановка и за режисьори, аз винаги питам: ако една постановка е провокативна, даже скандална, или просто без естетика, възможно ли е да ви ядоса, да ви накара да откажете участие?
РОБЕРТО: Приемаме всичко, освен ако на този спектакъл на можем да заведем дъщеря си.
АЛЕКСАНДРА: Точно така. И ни се случи един-единствен път, когато в спектакъл на „Тоска“ имаше някаква педофилска история. Това е недопустимо, няма нищо общо с операта! И ако не можем да водим с нас дъщеря си…
РОБЕРТО: Ако дете на 8-9 години не може да присъства на спектакъла, за нас това не е приемливо. Това не е спектакъл за изкуството опера.
АЛЕКСАНДРА: Нали непрекъснато се говори, че трябва да формираме младите, да формираме публиката. Това са празни приказки. За да обикнат операта, трябва да започнат от децата. Трябва да се привличат децата. Ако не можеш да заведеш на опера едно дете, как искате после тийнейджърите да влязат в операта?!
РОБЕРТО: Трябва да накараме децата да мечтаят, когато влязат в операта. А не да ги плаши. Когато не можеш да ги заведеш, защото в постановката има ужасни сцени, ами не, за нас това не е добре. Това е критерият. И единственото нещо, което може да ни накара да анулираме наше участие.
СНЕЖИНА: Чудесно. Поздравявам ви за тази позиция.
РОБЕРТО и АЛЕКСАНДРА: Благодаря. (смеят се)
СНЕЖИНА: Ще ви споделя нещо лично. Понеже доста пътувам и гледам много спектакли, понякога наистина съм ужасèна от случващото се на сцената. Но аз съм публика, купила съм си билет и съм отишла да се насладя на изкуството. Досега никога не съм излязла преди края на спектакъла, колкото и грозен и неприемлив да ми се вижда. Но всеки път се питам какво може да накара един режисьор да постави такива ужасии или отвратителни неща. Защото има ги, за жалост, навсякъде!
РОБЕРТО и АЛЕКСАНДРА: Липсата на талант!
СНЕЖИНА: Или липса на въображение, на вдъхновение… Мисля си, че даже и липса на самочувствие.
РОБЕРТО: О, не мисля така. По-скоро смятам, че искат да провокират, понеже знаят, че дори да ги освиркат, пак ще бъдат поканени, защото финансово няма проблем. Парите идват от субсидиите. Плаща държавата, тоест ние с нашите данъци. Ако ставаше въпрос за частен проект, в частен театър, и оцеляването им зависеше от билетите, които публиката ще купи, е, тогава ще си променят идеите. Защото ако не се получи с публиката, това ще е краят на съответния театър. Докато в субсидираните театри те се чувстват защитени.
СНЕЖИНА: Така е, за жалост… Но хайде да говорим за по-приятни неща.
Имате ли любими театри? Предпочитани от вас двамата?
РОБЕРТО: А, моят любим театър е под душа. (смее се) Много хубав театър е! И там съм най-добрият!
СНЕЖИНА: Където се разпявате по Вашия специален начин?
РОБЕРТО: Точно така! Но там мога да остана целия ден! … Ние обожаваме всеки театър. Знаете ли, за мен всеки театър е… почти като магия.
АЛЕКСАНДРА: И все пак любимият ни театър е в Ню Йорк, Метрополитън.
РОБЕРТО: Да. Метрополитън. Но аз обичам всички театри. За певеца оперният театър е като църквата за вярващия! Там се чувстваме като в храм.
АЛЕКСАНДРА: Да, но в съвсем друг смисъл, в Америка, като цяло, усещаш откъм залата, че публиката е дошла за удоволствие. Не за да съди, не за да критикува, да освирква или да крещи „УУУУ“. Не, хората са дошли, за да се наслаждават. И трябва да кажем, че в Метрополитън все още уважават певците. Наистина! Чувстваме, че сме защитени, че ни разбират колко е трудно да си певец и да си на сцена! Усещаме, че имаме тяхната … Как се казва support ?
СНЕЖИНА: Подкрепа.
РОБЕРТО: Да, имаме подкрепата.
СНЕЖИНА: Сега да поговорим за Вашите дискове. Като начало Ви предавам специалните благодарности и поздравления от името на г-жа Димитрова, журналист, която е представила всички Ваши дискове, без изключение, в специална рубрика по националното радио.
РОБЕРТО: О, Вие ще ѝ благодарите от наше име!
СНЕЖИНА: Разбира се. Та… Издали сте соло дискове. Знаем ги, най-популярните са „Сицилианецът“, „Малена“, „Луис Мариано“…
АЛЕКСАНДРА (прекъсва ме): Издал е много повече, мисля. (смее се) Нямаме толкова време да цитираме всичките!
СНЕЖИНА: Да, да, само започнах с най-емблематичните.
АЛЕКСАНДРА: Да говорим за най-последните му, може би?
СНЕЖИНА: Искам все пак да цитирам и онези, които аз много харесах – диска с братята Ви, и особено този с Александра – „Влюбеният Пучини“, обожавам го и ви поздравявам за селекцията.
РОБЕРТО: Благодаря!
СНЕЖИНА: Те всичките са толкова различни. Затова и въпросът – какво може да Ви предизвика да започнете подготовката на конкретен диск? Коя е решаващата подробност, която ще Ви накара да си кажете „Ето, това ще направя“?
РОБЕРТО: Знаете ли, с дисковете е също както със снимките! То е образ в един момент, тоест, гласът ми, интерпретацията, която ще дам в този конкретен момент. И понеже всичко се развива, точно както при снимката – поглеждате я и в първия момент не ви харесва. Но разглеждате я няколко години по-късно и тогава тя ви се струва не лоша. Същото усещане е и с дисковете. Аз самият много обичам да записвам. За мен това е акт на свидетелство, нещо, което оставяме след себе си за другите, за поколенията… И това само по себе си не е никак лошо. Проблемът в наше време е, че пазарът на дисковете е много труден. Заради което е трудно да се записва при добри условия. Аз за щастие познавам великата епоха на записите, когато записвахме при много добри условия. Но едно е сигурно, и аз го казах още преди няколко години, записът не понася несъвършенствата в един глас. Затова мисля, че записи трябва да се правят докато си млад, когато гласът е свеж. Защото дискът е безмилостен! Аз лично съм очарован от дисковете, които съм направил досега. И ако имам възможност да правя нови, да, ще ги направя. Но вярно е също и че това може много да нарани самолюбието на някого, защото записът издава действителността. Виждат се всички недостатъци. И дори ако технически сега е възможно много неща да се пооправят, не всичко е поправимо.
СНЕЖИНА: Това не важи ли само за фотографиите? С модерната техника може всичко да се „дооправи“, дори съвсем да се измени. Но при пеенето?
РОБЕРТО: Да! До известна степен техниката може и за помогне, но само до известна степен! Когато певецът е наистина увлечен по това, което прави, има добра теситура, аз много бързо си давам сметка за качеството на гласа му, забелязвам кое при него е естествено и кое не е. Но да не забравяме, че това е един носител, много различно е от пеенето на живо. На човек трябва да му харесва да записва. На мен това винаги ми е харесвало. Като книгата. Обичам да държа предмета в ръка. Вкъщи имам огромна колекция от плочи и дискове. Много съм запален по това. И още нещо. Мисля, че в момента съм единственият певец в света, който е правил записи върху всички възможни носители! Имам плочи на 33 оборота, на 45 оборота, на 78 оборота, имам даже записи на фонограф, както по времето на Карузо! Почти всичко съм направил! Много съм доволен от този ми опит! Даже пях в тръбата на восъчния цилиндър, нали знаете, от епохата даже преди Карузо.
СНЕЖИНА: Много интригуващо! Какво точно записахте по този начин?
РОБЕРТО: Беше за стогодишния юбилей на EMI (И Ем Ай) и записах две арии: „Не, палячо не съм“ от „Палячи“ на Леонкавало и Музика Проибита на Гасталдон. Можете да ги намерите в youtube.
СНЕЖИНА: А имате ли проекти за нови дискове?
РОБЕРТО: Да. Александра има доста нови проекти. Аз не чак толкова, защото…
АЛЕКСАНДРА: (прекъсва го) … защото вече всичко си направил!
РОБЕРТО: Така е. И защото вече имам все по-малко желание да го правя. Трябва нещо наистина да ме заинтригува! Имам засега един проект с Жан-Феликс Лалан, с когото направихме Ал Капоне, за диск с песни – негови и мои композиции.
СНЕЖИНА: Да поговорим сега за концерта ви в България.
РОБЕРТО: За него оставям Александра за говори. (смее се)
СНЕЖИНА: Да започнем с това – как Найден Тодоров успя да ви убеди да дойдете в София, като се има предвид невероятно натоварения ви график?
РОБЕРТО: От момента, в който можехме да намерим свободни дати и с перспективата да открием една страна, която не познаваме де визу, не беше трудно да ни убеди!
АЛЕКСАНДРА: И понеже ние обичаме да пеем, обичаме да пеем заедно и обожаваме да правим концерти заедно! И това е всичко. Удоволствието да дойдем е огромно.
РОБЕРТО: Освен това, много ни харесва да откриваме нова страна и нова публика! Имах няколко покани да дойда по-рано и все се оказваше, че съм зает, точно в този период не мога да дойда и така не се осъществяваха поканите. Но сега датата съвпадна с възможност да сме свободни и ето, идваме.
СНЕЖИНА: А кой подбра програмата? Александра ли? Затова ли искахте тя да разкаже за концерта?
РОБЕРТО: Да, Александра. (смее се)
АЛЕКСАНДРА: Не е вярно! Не му вярвайте!
РОБЕРТО: (през смях) Ние май не си спомняме каква точно е програмата!
АЛЕКСАНДРА: Аз съм доволна, защото винаги търсим да е интересно.
СНЕЖИНА: Да поговорим за най-новите неща край вас двамата.
РОБЕРТО: В Метрополитън ще пеем в „Турандот“.
АЛЕКСАНДРА: Вземам думата да кажа, защото моят съпруг никога, ама наистина никога не знае какво ни предстои.
РОБЕРТО: Да, така е. Аз запомням програмата до края на седмицата. (смее се)
АЛЕКСАНДРА: Точно! Ами имаме участия в няколко нови заглавия. В проект е двамата да направим „Федора“, за мен това ще бъде съвсем нова роля. Нали вече споменах, че на Арена ди Верона ще пеем в два спектакъла – в „Тоска“ и в „Мадам Бътерфлай“. Предстои ни и един страхотен концерт – двамата ще пеем за откриването на сезона в Сан Франциско, (на 8 септември 2023 „Бал в Операта“ – бел.моя) Следващият проект е „Селска чест“ в Пуерто Рико и в Ковънт Гардън. Както Роберто каза, ще пеем в „Турандот“, но не сме заедно. Всеки ще пее в различен състав. А аз, като огромна почитателка на Пучини, много се радвам, че ще „пренеса“ моята Мадам Бътерфлай, след „Тоска“, в Метрополитън. Обожавам този композитор и за мен е най-голямата награда да мога да изпълнявам неговите опери! А Роберто има няколко самостоятелни концерта в Гщаад, във Версай, в Тур (под диригентството на споменатия по-горе Лоран Кампелон – бел.моя). А аз ще пея „Тоска“ в Берлин, после имаме концерт в Женева… Наистина имаме страшно много проекти, можем с часове още да говорим. А, да, Роберто ще има рецитал в Ла Скала.
РОБЕРТО: Да, вярно! Имам няколко предложения за Ла Скала, но ще трябва да преразгледам и преосмисля всичко това. Нямам особено желание да работя там. (смее се)
СНЕЖИНА: Да. Гледах го онзи спектакъл… И Ви разбирам. С италианската публика отношенията винаги са малко по-особени. Но и рецитал също е много добра идея!
РОБЕРТО: Ами ще видим. Не съм решил още.
СНЕЖИНА: А с Опера Бастий нямате ли проекти?
АЛЕКСАНДРА: Засега нищо съществено.
РОБЕРТО: За момента не. Така се случи, че ме викаха няколко пъти да замествам, после ме поканиха за новата постановка на „Кармен“, но датите все съвпадаха с други мои ангажименти. А при „Кармен“ съвпадна с Ал Капоне и нямаше как да участвам.
СНЕЖИНА: В моите интервюта никога не задавам въпроси от политически характер. Но сега съм любопитна да чуя какво мислите за обстановката в Париж, във Франция, понеже всеки ден чуваме за изрази на недоволство, които спъват обикновеното ежедневие на французите. И не само.
РОБЕРТО: Разбира се, че сме всички засегнати! Мисля, че това до голяма степен беше решаващо и за съдбата на „Ал Капоне“! Много трудно е за всички. Изключително сложно! Живеем в град, който практически е спрял да живее! Боклукът, проблемите със снабдяването с гориво и нарастващите му цени, цените на газта и тока, всички имат сериозни затруднения! Имам приятел, който кара камион и който ми каза, че за да зареди камиона си е платил 250 евро! Това е катастрофално, защото зареждането не е веднъж завинаги, то не трае дълго, а той с това работи! Ето защо винаги казвам, че ние сме късметлии, ако успеем за времето на един спектакъл да накараме хората да забравят всички свои проблеми, макар че и за тях понякога е трудно да отидат на представлението! Било заради цените на билетите, било заради проблеми с транспорта! Живеем в трудно време. Дори и ние в Париж…
СНЕЖИНА: Това е тъжно и притеснително за всички.
Един последен въпрос. Ако един ден Малена поеме щафетата от вас и тръгне по пътя към кариерата на певица, това ще ви направи ли щастливи?
РОБЕРТО: Разбира се, това би ме зарадвало, защото за мен няма нищо по-красиво от пеенето. Това ще бъде един вид семейна щафета, която ще предаваме от баща/майка на дъщеря, един вид музикална традиция, която ще продължи в нея. Но най-много се надявам, че Малена ще се занимава с онова, което я радва и вълнува. Когато човек получи артистичен талант, в която и да е област на изкуството, обикновено е предопределен да го упражнява и съдбата се грижи за постигането му, каквито и да са препятствията, насърченията или възпиращите фактори… Това, което би ме направило особено щастлив ще е ако тя успява да живее от своята страст, каквато и да е тя.
АЛЕКСАНДРА: За мен най-важното е тя да избере път, който я прави щастлива, така че каквото и да прави, да изпитва щастие и удовлетворение.
СНЕЖИНА: Благодаря и на двама ви за отделеното време и за споделянето.
РОБЕРТО: За нас беше удоволствие!
АЛЕКСАНДРА: Благодарим на Вас!