Първият концерт е на Габровския камерен оркестър. Ще участва фестивален вокален ансамбъл от София с диригент Мария Вълчанова ще открие 47-то издание на Дни на камерната музика 2023. Програмата включва две пиеси от Астор Пиацола – Мелодия в ла минор и „Забрава“, Концерт за маримба и оркестър от Емануел Сежурне и световните премиери на Вокализ за смесен хор и соло виола от Емил Табаков и „Азбучна молитва“ (Codex rescriptus) от ,Ясен Воденичаров по текст на нашия средновековен поет епископ Константин Преславски. Солисти ще бъдат младият изпълнител на ударни инструменти Александър Вичев и Мария Вълчанова – виола. Двамата музиканти ще направят своя дебют в Габрово. Шестнайсет годишният виртуозен изпълнител на ударни инструменти Александър Вичев е обявен за млад български музикант на 2021 г. от допитване на предаването „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ на БНР. Виолистката Мария Вълчанова, която е известна радиоводеща от програма „Христо Ботев“ на БНР, диригент на хора на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, член на реномирания български струнен квартет „Фрош“ и музикален изследовател в БАН.

Втората вечер на 15 септември предлага кратка ретроспектива на музиката от барока до 21 век. Започва с произведения от Доменико Скарлати, Кристоф Граупнер, В. А. Моцарт, Франц Шуберт, Фредерик Шопен, Роберт Шуман, Камий Сен- Санс, Клод Дебюси, Сергей Рахманинов, Дмитрий Кабалевски, Дмитрий Шостакович, Наталия Бакланова, Ейтор Вила Лобос, Андрей Стоянов, Панчо Владигеров, Милко Коларов, Александър Йосифов, Стефан Илиев, Борислава Танева и др. Това е един от важните акценти в това издание, който според организаторите трябва да стане традиционене – концерт на талантливи габровски деца, които учат при габровските педагози. Целта е да възкреси една традиция от миналото на общите концерти и изложби на несъществуващата днес Детска школа по изкуствата и да запълни липсата на общуване между децата, които учат музикални инструменти разпръснато на различни места в Габрово. Постиженията на учениците, които се занимават активно с музика не се познават от широката габровска културна общественост. Така повече хора ще се приобщят към високата култура, което е главната цел и задача на този елитен форум.

Гости на фестивала ще бъдат пианистката Валентина Гюлева и цигуларят Божидар Братоев, които на 16 септември ще представят музика и поезия от България и Франция. Програмата включва популярни произведения от Жан – Мари Льоклер, Камий Сен- Сан, Клод Дебюси, Морис Равел, Ернест Шосон, Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Георги Златев- Черкин, както и поезия от Андре Шение, Виктор Юго, Стефан Маларме, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов и Иван Вазов.

Габровската публика отново ще има възможност да аплодира музикантите от Камерния ансамбъл „Дианополис“ от Ямбол на 17 септември. Под ръководството на младия американски диригент Джон Лидфорс ще бъдат изпълнени Концерт за валдхорна и оркестър № 2 от Волфганг Амадеус Моцарт, Сюита в старинен стил „Из времето на Холберг“ от Едвард Григ, Две пиеси от Жан Сибелиус и „Отнесени от вятъра“ от Димитър Христов. Солист ще бъде младият валдхорнист Виктор Теодосиев, който в момента е част от състава на Младежкия оркестър към прочутия Концертгебау оркестър, Амстердам.

Закриващият концерт е поверен на един от традиционните партньори на фестивала Камерният ансамбъл „Софийски солисти“ под ръководството на младия диригент Константин Добройков. Програмата на 18 септември включва Адажио от Красимир Кюркчийски, Серенада от Едуард Елгар, „Тъга“ за виола и оркестър от Бенджамин Бритън и късно романтичната пиеса „Просветлена нощ“ от Арнолд Шьонберг. Солист ще бъде изявеният български виолист Огнян Константинов.

Част от авторите включени в концертите от програмата на фестивала „Дни на камерната музика“, както и участието на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“,  са по желания на габровската публика отразени в анкетирането й през миналата година.

Всички концерти са с начален час 19.00.

Съпътваща програма:

Още в първия ден от фестивала ще бъде открита изложба на Георги Каралиев  „Ретроакт +“. С две от събитията се създава възможност фестивалът да се върне към първоначалния замисъл от 1976 г., когато в Габрово гостуват с изложби и рецитали най-големите български художници и поети. Това е музикално-поетичната вечер от 16 септември и изложбената експозиция.

История

Габровският фестивал е създаден през 1976 г. и основен двигател и участник е Габровският камерен оркестър, който е съществува от 1969 г.

От 1974 до 1990 г. музикален директор на състава е изявеният български композитор и диригент Милко Коларов. С неговото име оркестърът свързва голяма част от своите първи постижения и инциативи: създаването на международния фестивал “Дни на камерната музика“, чийто  артистичен директор в началото е патриархът на българската музикална култура Панчо Владигеров. През този период се осъществяват и много задгранични турнета на оркестъра в страни от Западна, Централна и Източна Европа. Редовните концертни изяви в най-престижните български концертни зали и международни фестивали за кратко време извоюват на Габровски камерен оркестър авторитет на един от най добрите български камерни оркестри.

От 1992 г. музикален директор на Габровски камерен оркестър е Иван Стоянов. Неговите усилия са в посока на съхраняване на ансамбъла като авторитетен музикален институт, опазване и развитието на изградените традиции в концертния и фестивален живот на Габрово.