„Ангелът от Низида“ (L’Ange de Nisida) от Гаетано Доницети – опера-семисерия в три действия по либрето на Алфонс Ройе и Гюстав Ваес. Тя е свързана с един неосъществен проект на композитора от 1834 г. – „Аделаида“, чието либрето е вдъхновено от операта на Джовани Пачини и Гаетано Роси „Аделаида и Коминджо“ от 1817 г.  В либретото се откриват и части от „Нещастните влюбени“ или „Граф дьо Коминдж“ от 1790 – пиеса на Франсоа-Тома-Мари дьо Бакюлар д`Арно. Тъй като в текста се говори за любовницата на крал на Неапол и следователно може да създаде затруднения с италианската цензура, Доницети решава операта му да бъде изпълнена във Франция. Той работи върху партитурата до края на 1839 г. а последната страница на ръкописа е с дата 27 декември. Междувременно още през септември френската преса анонсира „Годеницата от Тирол“ (La Fiancée du Tyrol), като адаптация на френски на операта на Доницети „Бесният на остров Сан Доминго“ от 1833 г. През октомври Доницети пише до свои приятели: „Годеницата от Тирол“ ще бъде „Бесният на остров Сан Доминго“, но „Ангелът от Низида“ ще бъде изцяло нова“. В същото това време композиторът работи и върху „Херцогът на Алба“, но я изоставя в полза на „Ангелът“ и „Дъщерята на полка“. Договорът е подписан през януари 1840, а трупата избира операта на Доницети пред „Забранената любов“ (Das Liebesverbot) на Рихард Вагнер. Предната година същата трупа е осъществила с огромен успех премиерата на „Люси дьо Ламермур“ и смята, че ще повтори триумфът. В договора са предвидени двайсет представления без прекъсване, освен ако три последователни не са с добра продажба. Освен това, докато играе тази опера, трупата няма право да прави премиера на друга опера. По същото време в други театри се играели две опери на Доницети – „Мъчениците“ (Les martyrs) и „Дъщерята на полка“ (La fille du regiment). Репетициите започват през февруари 1840 г., но трупата на Антенор Жоли, която трябва да представи премиерата на произведението, фалира и операта никога не е представена. Проектът за „Годеницата“ също е изоставен. Жоли обявява фалит и така има възможност да не плати хонорара на Доницети. За щастие композиторът успява да вземе партитурата и решава да я представи в Италия. Доницети използва повторно много пасажи от своята партитура за новата си творба “Фаворитката“ (La Favorite), представена премиерно на 2 декември 1840 г. в Кралската музикална академия в Париж по либрето, преработено от Йожен Скриб.
Едва на 18 юли 2018 г. е световната премиера на „Ангелът от Низида“ в Лондон, в Кралската опера, благодарение на Opera Rara, с Марк Елдер като диригент и Джойс Ел-Кхури в ролята на  Силвия.
В продължение на осем години партитурата е реконструирана от музиколожката Кандида Мантика от страници, открити в Националната библиотека на Франция, разпръснати в осемнайсет различни досиета, както и в архиви в Европа и САЩ. Тя разпознава около 470 ръкописни страници от операта, написана от Доницети.

Действащи лица
Дон Фернан д`Арагон, крал на Неапол – баритон
Дон Гаспар, шамбелан на краля – бас буфо
Графиня Силвия дьо Линарес – сопран
Леоне дьо Касалди – тенор
Монах – бас

Във „Фаворитката“ главните действащи лица са Алфонсо ХI Кастилски, Дон Гаспар, Леонора, Фернандо, Балтазар.

Съдържание
Действието се развива в Неапол и Низида през 1470 г.
Леоне дьо Касалди, войник в изгнание, пътува към остров Низида. Той иска да види Силвия, в която е влюбен и за която не знае нищо, освен нейното благородническо положение. По време на престоя си в Низида Леоне се среща с дон Гаспар, шамбелан на крал Фернан от Неапол, който го убеждава да отмени изгнанието си.
Леоне и Силвия се срещат в Неапол. Леоне открива самоличността на Силвия. Това е Силвия дьо Линарес, любовницата на краля. Тя му признава любовта си, но го моли да изостави нея и плановете си в Неапол, което той отказва. Кралят разбира за тези отношения и нарежда на Дон Гаспар да го арестува и затвори. Кралят предлага на Силвия да се омъжи за него, тъй като агенти на Рим заговорничат да я изгонят от Неапол. Когато той й предлага да изпълни всяко нейно желание, Силвия настоява Леоне да бъде освободен. Появява се монах, който заплашва да прогони Силвия, както гласи папската була, ако тя остане любовница на краля. Кралят и дон Гаспар планират да освободят Леоне и да го оженят за Силвия, да го отпратят и Силвия да остане любовница на краля. Леоне и Силвия се женят, но когато Леоне разбира за заговора, счупва меча си пред краля и си тръгва, придружен от монаха.
Леоне е на път да положи обета си като монах, когато Силвия се появява, последвала го преоблечена като послушница. Тя го моли за прошка: осъзнавайки чувствата й, той избира да избяга с нея. Силвия обаче умира пред него въпреки молбите на Леоне за помощ.

На снимката: Сцена от постановката в Бергамо, Италия. ноември 2019 г.