На 21 май в София гостува албанската оперна певица Рамона Тулумани. Тя вече е пяла на сцената на Софийската опера в оперни спектакли и концертни програми. Идването й беше свързано с два концерта. Единият в Албанското посолство, другият на камерна сцена на Софийската опера.

„Първият беше много интересен, защото трябваше да представим пред българската публика албанска музика. Беше нещо много голямо, защото трябваше да изберем подходящи пиеси, които да се харесат на публиката. Мисля, че беше много хубаво. Бях с пианистката ми, която дойде от Тирана и с един виолист. Залата беше пълна. Публиката не знаеше, че аз говоря български и след като пях на албански после като им заговорих на български бяха много приятно изненадани. В програмата бях включила и две български песни“ – споделя Рамона.

В програмата на втория концерт Рамона беше включила обичани италиански песни от Пучини и Тости и една ария на Вагнер, за да отбележи неговия юбилей, както и неаполитански канцонети.

„За първи път ще пея неаполитански песни, каза тя. Слушала съм ги само с тенори и ми се стори, че за сопраните са малко по-трудни. Но са много любими и за мен и за публиката.“

Иска ми се да започнем разговора си като ви помоля да ни разкажете за операта в Албания. Преди време концерт в операта изнесе Инва Мула. Говорих и с албанския цигулар Теди Папаврами, който живее в Швейцария, но те са от предишно поколение. Каква е днес Албания?

Солистка съм на операта в Тирана. С нея съм много свързана. Моя Дядо, който е учил в София при Христо Бръмбаров също е пял цял живот там. В Тирана не се правят толкова много постановки както тук, но има Пучини, Верди, слагат и албански опери вече. По времето на дядо се играеха много албански опери. После като дойде демокрацията всичко се смени и повече бяха чуждите заглавия. Сега пак връщат нашата култура, която също трябва да се познава, а не само европейската, трябва и албанската да е на ниво.

Видях, че преподавате. Има ли хубави гласове?

Да, преподавам в Консерваторията. За жалост няма много желаещи и затова ми е тежко. А аз душата си давам. Все по-малко са певците. Не знам що така.

Запазили сте много хубав, старинен български език. Да кажем, че баба ти е българка. У дома говорите ли на български?

Само на български говорехме. Дори като бях малка тя ми говореше само на български. Малките деца бързо научават езика. И аз сега на моята малка Николинка й говоря на български. Тя се казва Никол, но ние си й викаме Николинка. Тя меша думите, щото другите й говорят на албански. Синът ми Борис е на десет години. Той по цял ден само пее. Аз му казвам да не си харчи гласа, но той не слуша и пее.

Разкажете ни за дядо си – Рамиз Ковач.

Той е бил много известен певец. Живял е в Албания, но е завършил Софийската консерватория. Запознали се с баба ми тук. После е учил в „Санта Чечилия“. Почина в Анкара, защото работи там дълги години. Бил е в един курс с Райна Кабаиванска, Георги Димитров. Дипломният му спектакъл е бил тук в операта – Жермон от „Травиата“. Била съм на осем години, когато той почина. Помня го добре. Но не съм го гледала в спектакъл. Повече даваше уроци.

Другата фамилия на баба ти, която е много свързана с операта.

Да, прадядо ми е бил инженер строител, който е работил за построяването на операта. Когато дойдох за първи път тука исках много да пея. Направих прослушване и като ме взеха беше много специално за мен. Почувствах се сякаш това е нещо мое, нещо от мен. Подобно нещо не може всеки да усети.

Кога се върнахте за първи път в България?

Била съм на три месеца. С мама и баба. Баба обичаше да се връща тук. Тя е имала големи проблеми. Никой не е можел да пътува. Вземали са писмата и телеграмите не й даваха. Така е било. След като умря Едвер Ходжа тогава дойде за първи път. Преди това е направила едно пътуване с един фолклорен ансамбъл, който отивал в Турция и минавал през България. Тя се направила на певица и дошла до тука, за да види майка си. А шофьорът й казал, че ако на този ден в толкова часа не е на уреченото място ще я остави. Много трудни времена са били. Майка ми е завършила английска литература. Баща й не искал да стане певица. Казвал, че е много трудно.

Дядо ви е пял дълго в Анкара. Не сте ли искали да се установите навън?

Пяла съм много в Италия, във Франция. Никога не съм искала да живея в чужбина. Много обичам Албания. Много обичам операта на Тирана. Никога няма да я оставя. Баща ми също е певец, тенор и пееше в хора на операта. Аз там си живеех и все исках да го слушам. Все седях на първия ред. И все бях или Виолета, или Аида.

Вие къде учихте пеене?

Първо в Тирана. После бях във Верона учих с Катя Ричарели. Правих и майсторски клас с Райна Кабаивански в Модена.

Как се виждате в бъдеще?

Сега напоследък много са ми интересни романсите. Всички викат, че оперните певици не трябва да пеят само опера. Мисля, че има много хубави песни от големи оперни композитори. Ето правя рецитал с много романси на Верди. Има толкова красиви камерни творби.

Рамона Тулумани е родена в Тирана, Албания, на 5 юли 1985 г. Още от дете започва да свири на пиано, като дори печели някои награди. След това учи пиано и пеене в гимназията по изкуствата, като се дипломира само с пеене. Завършва Академията за изящни изкуства в Тирана с пеене. През първата си година в Академията тя е в майсторския клас на прочутото сопрано Катя Ричарели. Участва също и в няколко други майсторски класа на Катя в Рим, както и в други градове в Италия. Рамона завършва Академията за изящни изкуства с отлични резултати. След това се състезава за участие в майсторския клас на голямото сопрано Райна Кабаиванска в София. Рамона е сред десетте избрани от нея измежду сто певци. След приключване на обучението си с двете оперни диви тя изцяло се посвещава на оперната сцена.

Изявява се успешно на сцената на Тиранската националната опера и балет в „Риголето” и „Травиата” на Верди. Тези две опери съпътстват младата певица в Италия много много пъти. Участва с успех в операта „Бохеми”, „Любовен еликсир”, „Вилиси” и т.н. Но операта, която най-дълго е в репертоара й е „Травиата”.

Диригентите, с които си сътрудничи, са Даниеле Аджиман, Вито Клементе, Леонардо Куадрини, Виторио Паризи, Джанкарло де Лоренцо и т.н.

Голяма емоция е, когато през 2013 г. пее във Ватикана по случай рождения ден на папа Франческо. Рамона е първото албанско сопрано от страната на майка Тереза, поканено на такова голямо събитие. В един от репортажите на “RAI 3”, Рамона е представена като „най-красивия глас на това събитие”.

Тя е пяла в много държави, на Охридския летен фестивал в Македония, в Организацията на обединените нации в Женева и т.н. Всяка година Рамона участва в концерта „Тримата тенори” в Тирана като специален гост.

Преподавател е в Албанската академия на изкуствата.

Тя е „Посланик на мира” от 2007 г.