В дисковете до сега са включени изпълнения на тенорите Димитър Узунов, Илия Йосифов, Никола Николов и Любомир Бодуров, сопраните Лиляна Барева и Юлия Винер, мецосопрана Надя Афеян и баритона Асен Селимски.

Подборът на всяка една от програмите е направен много внимателно и с вещо познаване на най-ярките сценични превъплъщения на всеки един от певците. Освен това при някои от тях са включени и камерни изпълнения. Разбира се всичко това се дължи на техния колега Павел Герджиков, сам той участвал в различни спектакли с всички тях, запознат лично и отблизо с творческия им път.

Поредицата започва с Димитър Узунов, като периодът на включените записи е средата на петдесетте години, когато е и най-силната част на неговата кариера. Може да чуете двете арии на Канио от „Палячи“ на Руджеро Леонкавало, забележителните Радамес от „Аида“ и дует на Яго и Отело от „Отело“ на Джузепе Верди, песента за цветето от „Кармен“ на Жорж Бизе, арията на Герман от „Дама Пика“ и дуета на Йоланта и Водемон от „Йоланта“ на Пьотр Илич Чайковски с участието на Катя Георгиева. Разбира се представен е и Момчил на Любомир Пипков, знакова партия за певеца. На финала за цвят една пищна „Гроздано моме“ на Парашкев Хаджиев.

Любомир Бодуров също е представен с няколко знакови негови записа. Може да го откриете и с оперетни образи, като напомняне за началото на кариерата му като Адам от „Птицепродавецът“ на Карл Целер, Парис от „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах и Баринкай от „Цигански барон“ на Йохан Щраус, но и Лоенгрин на Рихард Вагнер, Едгардо от „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети, Де Грийо от „Манон“ на Жюл Масне, Дон Хозе от „Кармен“ на Жорж Бизе, Рикардо от „Бал с маски“ на Верди. Толкова интересен и богат избор, като самия живот на певеца.

Подобна поредица не може да мине без любимеца на публика, певеца, когото в знак на признателност зрителите отнасят на ръце до дома му след спектакъл. Изключителният Никола Николов е представен с най-забележителните си изпълнения. Ще започна с Васко да Гама от „Африканката“ на Джакомо Майербер, Арнолдо от „Вилхелм Тел“ на Джоакино Росини, Андре Шение на Умберто Джордано, Туриду от „Селска чест“ на Пиетро Маскани и Канио от „Палячи“ на Леонкавало. Не може и без Верди и емблематичните за певеца Радамес от „Аида“, Манрико от „Трубадур“ и „Отело“. За никого не е тайна и яркото присъствие на Пучиниевия репертоар в творчеството на певеца – „Бохеми“ заедно с Лиляна Василева , Каварадоси от „Тоска“, Де Грийо от „Манон Леско“, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ и Калаф от „Турандот“. И за да бъде пълно удоволствието на финала е изключителният дует на Елена и Момчил от „Момчил“ и искрящите със закачливостта си „Луковитски моми“ на Пипков.

И ако за всички изброени певци до тук все още има свидетели на прекрасните им сценични изяви, то Илия Йосифов е сред изпълнителите, за които се носят легенди. Всички описват кадифения тембър, изисканата фраза и майсторска актьорска игра. Ето сега вече може и лично да се убеди слушателят в тези качества на певеца. След героичните образи на предишните тенори тук откриваме най-нежните оперни страници като Рудолф от „Бохеми“ на Пучини, Тамино от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Ленски от „Евгений Онегин“ на Чайковски, Йеник от „Продадена невеста“ на Сметана, както и песни от Франц Шуберт, Роберт Шуман, Йоханес Брамс, Чайковски, Пипков, Добри Христов и Андрей Стоянов. Илия Йосифов е известен със стремежа си нашата публика да познава и камерната част от творчеството на големите оперни и симфонични майстори.

За мое огромно съжаление от изброените певци нямам спомен от сценичните изяви и на Лиляна Барева. Виждах я в залата на операта на различни спектакли – красива, с благородна осанк. Но слава богу гласът й е съхранен в записите. Представена е вероятно в най-ярките й роли – Сузана от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, Рита от Доницети, Виолета от „Травиата“ на Верди, Микаела от „Кармен“ на Бизе, Мими от „Бохеми“ и Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, както и Яна от „Янините девет братя“ на Пипков. Останалото пространство е запълнено от песни на Моцарт, Бетовен, Шуман и Брамс, тъй като Лиляна Барева е един от ярките майстори на камерното музициране, а концертното й партньорство с пианистите Петър Щабеков и Елена Миндизова е легендарно..

За диска на Юлия Винер отново са избрани няколко забележителни нейни интерпретации. Началото е с Джузепе Верди, чийто верен почитател беше певицата – Аида, двете Леонори белязали кариерата й – от „Силата на съдбата“ и от „Трубадур“, Амелия от „Бал с маски“, разбира се Турандот на Джакомо Пучини. Не е пропуснат и Чайковски с прочутата ария на Лиза от „Дама Пика“. За много почитатели на операта името на Юлия Винер се свързва с партията на Елена от операта „Момчил“ на Пипков. Самата аз не съм присъствала на камерен концерт на певицата, но избраните няколко песни от Владигеров, Шуман и Делиб представят елегантната й виртуозност.

С особено вълнение поглеждам и записите на Надя Афеян. Не само заради факта, че от съвсем невръстна възраст съм се възхищавала от таланта й, но и заради невероятното излъчване, заради спокойния и уверен начин, по който тя разговаряше с мен. Изключителна Азучена от „Трубадур“ – помня я. Но ще чуете и не по-малко впечатляващите Кармен на Бизе, Еболи от „Дон Карлос“, Амнерис от „Аида“ и то сцената от 6 картина, една изключителна Далила от „Самсон и Далила“ на Сен-Санс, Умопомрачителните Марфа от „Хованщина“ на Мусоргски и Ефросина от „Момчил“ на Пипков. Дори сега, когато пиша тези редове чувам онзи матов тембър, който изостря сетивата и носи необяснима емоция. За разкош на финала две песни на Хуго Волф и Шарл Льофебюр.

Към по-новото време ни повежда изданието посветено на баритона Асен Селимски. И разбира се всичко започва с Фигаро от „Севилският бръснар“ на Росини и три забележителни сцени от тази знакова за певеца опера. Следва „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт с продължението на историята, но вече като самия граф Алмавива. Дълги години Селимски беше незаменим Маркиз Поза от „Дон Карлос“, Ренато от „Бал с маски“ на Верди, а образът на Онегин, някак естествено се свързва с неговото име. Баритоновите образи са допълнени с песента на Венецианския гост от „Садко“ на Римски-Корсаков, Жерар от „Андре Шение“ на Джордано, Прологът на „Палячи и куплетите на Тореадора от „Кармен“ на Бизе.

Както пише в информациите всички записи са ремастерирани. Те освен това в различните години са правени от професионалните екипи на Българското национално радио независимо дали в студио или по време на спектакли. Второто е още по-ценно, защото дава една съвсем пълна картина за времето. Обикновено съпроводът е на оркестъра на операта или на Българското национално радио, а на пулта са едни от най-големите наши диригенти – Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Васил Стефанов, Руслан Райчев, Константин Илиев, Иван Маринов, Борис Хинчев, Михаил Ангелов и др.