„Севилският бръснар“ (Il barbiere di Siviglia), опера от Джовани Паизиело в четири действия с либрето на Джузепе Петроселини. Премиерата е на 15.09.1782 г. в театъра на Ермитажа в Санкт Петербург. На премиерата присъства целияj руски императорски двор начело с Екатерина Велика. Операта е написана по време на осемгодишния престой на композитора по покана на Екатерина II. Успехът е незабавен, огромен и операта се представя в цяла Европа. Това продължава до 1816 г., когато по същия сюжет Джоакино Росини създава своята опера, която засенчва тази на Паизиело и става абсолютен световен хит. Партитурата на операта съдържа великолепни арии, сцени и ансамбли и е напълно необяснимо нейното почти пълно забвение.

Действащи лица

Граф Алмавива, тенор

Розина, сопран

Дон Бартоло, бас буфо

Фигаро, баритон

Дон Базилио, бас буфо

Младеж, тенор

Пробудения, бас

Нотариус, бас

Кмет, тенор

Съдържание

Първо действие

На улица в Севиля граф Алмавива нетърпеливо очаква да види Розина, момичето, в което е влюбен и която е затворена в дома на своя настойник д-р Бартоло. На улицата е и Фигаро, стар познат на графа, който споделя с графа приключенията си. Прозорецът на дома се отваря и се появява девойката, която има само няколко мига, за да се наслади на свободата си и изпълнява арията (“Lode al ciel, che alfine aperse”). Тя бързо е разкрита от Бартоло, но все пак успява да подхвърли на улицата предварително приготвеното писмо. В него Розина моли графът да й разкаже за себе си в една песен. Фигаро казва на графа, че момичето не е нито съпруга, нито дъщеря на Бартоло, а само негова племенница. Съставя и план за проникването на графа в дома на Бартоло. Алмавива ще се преоблече като войник и преструвайки се на пиян ще влезе в къщата. Става ясно, че старецът иска възможно най-скоро да се ожени за нея. За да се избегне това срещу прилична компенсация в осъществяването на плана ще се включи и Фигаро. В прочувствена песен Графът се представя за Линдоро (“Saper bramate”).

Второ действие

Фигаро са среща с Розина, за да й разкрие любовта на своя „роднина“ Линдоро, за когото девойката е написала писмо. Завърналият се Бартоло иска да научи повода за посещението на бръснаря, но не успява да извлече нищо от безумния разговор с двамата си слуги, които Фигаро удобно неутрализира с помощта на приспивателни и прах за кихане (терцет „Ma dove eri tu, stunto“). За да разтревожи още повече Бартоло, неговият приятел Дон Базилио пристига с новината, че графът, вече известен в Мадрид със страстта си към Розина, е пристигнал в Севиля; Единственият начин да се спрат плановете на такъв могъщ човек, е да се разруши репутацията му („La calunnia, mio ​​​​Signore“). Фигаро се връща при Розина, за да я предупреди за плановете на Бартоло за нея. Междувременно старецът е открил недвусмислени доказателства за писмото, написано от момичето, и ядосан я заплашва никога повече да не я пуска да напуска къщата (“Veramente ho torto, è vero”). Най-накрая графът пристига, преоблечен като войник, обявявайки на Бартоло заповедта за настаняване в дома му, въпреки многократните протести на настойника. В объркването, причинено от фалшива битка, „Линдоро“ успява да предаде писмо на Розина. Опитите на Бартоло да разбере съдържанието му са безуспешни. Измамен от размяна на бележки, настойникът трябва да й се извини, докато момичето се оплаква от мъката от затвора (“Giusto ciel, che conoscete”).

Трето действие.

Графът успява отново да влезе в дома на Бартоло този път преоблечен като учител по музика. Представя се за ученик на Дон Базилио, който е болен (“Oh che umor! Ohimé che umore!”). Доктор Бартоло продължава да се съмнява, но измамникът го разсейва, като му показва писмото на Розина до графа. По този начин той е приет за учител и може да дава на момичето уроци по пеене („Già riede primavera“). Когато благодарение на пристигането на Фигаро, двамата влюбени най-накрая могат да говорят помежду си на спокойствие, Дон Базилио пристига, за да развали всичко. След дълги дискусии и с добра сума пари тримата съучастници успяват да се отърват от него. Фигаро рнешава да разсее Бартоло и му предлага да го обръсне. Всичко е напразно, защото докторът открива зад фалшивия учител по музика, любовника от Розина.

Четвърто действие.

Докато навън вилнее буря Бартоло разкрива на Розина, че притежава нейното любовно писмо. Ясно е, че учителят по музика е бил пратеник на графа, на чиито желания нейният любовник Линдоро би я предал. Момичето, шокирано от този обрат, решава да се омъжи за Бартоло от отчаяние. Когато, при нея идват Фигаро и графът и се опитват да я убедят да избяга с тях, тя ядосана го напада, но веднага открива с радост кой всъщност е нейният любим (дует „Cara, sei tu il mio bene“). Стълбата, облегната на прозореца, обаче е открадната и влюбените са в капан в къщата. Пристигат нотариусът и дон Базилио, изпратени от Бартоло да отпразнуват сватбата му с Розина. Но още парички убеждават алчния учител по музика да стане свидетел на сватбата между графа и Розина. Изправен пред свършен факт, Бартоло може само да подпише брака.