Още от първите си явявания на сцената той привлича вниманието с изисканата си виртуозност. Но освен това влага и много емоция в интерпретациите си и така опровергава ширещото се мнение, че музикантите от Азия блестят само със забележителна техника. Рей Чен, който е роден в Тайван израства в Австралия, а след това учи в най-известните американски университети като Музикалния институт „Къртис“. Сред многото конкурси основен двигател на кариерата му са победите от конкурса „Йехуди Менухин“ в Кардиф през 2008 и „Кралица Елизабет“ в Брюксел през 2009. Следващите покани го отвеждат на най-престижните сцени, срещат го с най-известните диригенти. Днес името му е толкова популярно, че е поканен да бъде член на журито на конкурса „Йехуди Менухин“ през 2016 г. и така става най-младият му,зикант включен в журито на престижното състезание.

Срещаме се в зала „България“ след репетицията със Софийската филхармония. Съвсем обичайно го питам дали познава други български музиканти.

„Да, познавам много. Светлин Русев е мой приятел. Познаваме се от фондация „Нипон“, която осигурява нашите инструменти и сме били заедно на турне из Япония“.

За първата си среща с българската публика избира един от най-популярните цигулкови концерти, този на Менделсон. Какво добавя от себе си в тази тъй позната творба освен разбира се изумителната си виртуозност?

Когато свириш нещо толкова познато обичайно музикантът подхожда с мисълта „Как да го направя, за да звучи по-свежо?“ Докато аз след двете години на пандемия стоейки и премисляйки музиката, която изпълнявам подходих по друг начин. Подходих с мисълта какъв съм аз, какво давам аз в този концерт, по каков начин разкривам себе си? И си мисля, че това е много по-честен подход.

Гледах една среща с ученици във вашия роден град. Освен това установих, че използвате много иновативно медиите за да контактува с младежи. Какво се стремите да им кажете?

Социалните медии са страхотен начин да достигнеш до хора, които може да слушат класическа музика на „Spotify”, може да гледат клипчета в ”Youtube”, може да имат някаква култура за класическа музика, но няма да влязат в залата. В един момент, когато направиш нещата по-лични те си казват „А, аз този човек го познавам“. Тогава вероятно ще се замислят. Начинът да се стигне до широката публика всъщност е задачата на артиста, като използва тези медии.

Правите майсторски класове, а започнахте ли да преподавате по-сериозно?

Музикалното обучение заема голяма част от живота ми. Работя върху усъвършенстване на приложение за мобилен телефон, което се нарича се „Tonic Music App”. Все едно една дълга редица от репетиционни зали, в които всеки може да влезе, да изпълни нещо, да получи обратна информация. Всичко е само аудио. Не е необходимо да се притесняваш как изглеждаш. Най-хубавото е този огромен океан от информация и образование, който можеш да предоставиш на общността, което е и целта на приложението. Давам възможност на максимално количество хора да се включат, защото дори и в младежките оркестри напливът е много по-голям отколкото има възможност да се свири. Смятам, че с това приложение изпълнявам истинското си призвание.

Докато разказва всичко това Рей Чен включва телефона си и от там се разнася изпълнение на цигулка. Оказва се младо момиче, което репетира. Той коментира изпълнението й, поздравява я и се връщаме към разговора ни.

Роден сте в Тайпе, Тайвен – в култура, която е съвсем различна и от европейската и от американската. Как открихте класическата музика и цигулката?

Класическата музика е много популярна в Азия. Непрекъснато има гостуващи американски и европейски състави. Популярна е по време на обучението на децата в училищата, както и в семействата от средната и по-висшата класа. Как стигнах до цигулката? Родителите ми емигрираха от Тайван в Австралия и трябваше да се адаптираме към новите условия. Трябваше да се впишем в заобикалящата ни среда и култура. Майка ми реши, че това ще стане, като ме ангажира с много и различни неща като спорт и уроци. Явно не съм бил добър в спорта, така че станах цигулар. Разказваха ми, че на три години съм имал детска китара, на която съм дрънкал по цял ден. Веднъж съм сложил инструмента под брадичката си, като цигулка (смее се). Семейството ми не е музикантско, но винаги съм бил подкрепян от майка ми и баща ми. Когато нямах никакво желание да свиря, мама оставаше абсолютно спокойна и ми казваше, че е жалко, че сме дали толкова пари за уроци, но мога да си намеря друга, по-сериозна работа и не е необходимо да бъда музикант. И аз по най-неочакван начин започвах да свиря. Сестра ми също учеше музика, но тя пое по друг път, а музиката остана само като част от опита ѝ в живота.

Преглеждайки творческата биография на Рей чен откривам много от най-популярните концерти. Питам го след като толкова се интересува от съвременните начини за комуникация къде поставя съвременната музика?

Единственият контакт, който имам със съвременните композитори и със съвременната музика е чрез филмовите партитури, чрез филмовата индустрия. Това много ми харесва. Свирил съм за Властелинът на пръстена, а отскоро и в саундтрака на „Мистична – лигата на легендите“ (Arcane League of Legends), новата поредица на „Нетфликс“, която има много красив оркестров саундрак. Това е неокласически саутдрак. Ето това ми доставя истинско удоволствие. Има много други хора, които представят съвременната музика и го правят доста по-добре от мен. Смятам да не тръгвам в тази посока. За тези, които влизат в тази музика е трудно да я възприемат и трябва да бъде поднесена с много внимание и по подходящ начин. Същевременно има и хора, които специално търсят тази музика, те я харесват, търсят и най-важното я разбират. Така че щом има хора, на които им е интересно да я изпълняват нека те да се занимават с това. Най-хубавото в музиката е, че има най-различни стилове, които могат да се изпълняват от различни хора.

Добре, съвременните творби не ви интересуват, но често свирите камерна музика.

Да, свиря много такава музика най-вече с членове на берлинската филхармония, с които имаме квартет. Записваме предимно в Берлин и сме много щастливи да работим заедно. Канят ни и на различни фестивали. За мен камерната музика и много специална и обичана. Това е музика, която обичам да споделям с приятелите си, като Светлин например. Ние не правим това, заради кариерата ни, заради пари или някакви други придобивки. А когато приятелите са и големи музиканти, това наистина е великолепно.

До този момент има много интересна дискография. Планира ли още нещо да запише?

Отговаря, че е изоставил настрана записите, защото основните му интереси са свързани с подобряване на приложението, за което говори.

Наистина последният албум, който е издал е „Утеха“ записан по време на изолацията през 2020 г.

„Музиката лекува душата, тя ни успокоява, центрира ни и създава фокус в живота ни. Особено музиката на Бах, написана толкова напред от времето си, ни напомня за важно послание: че човечеството върви напред въпреки странностите, които го сполетяват.“

Цигулката, на която свири Рей Чен, е „Страдивариус Samazeuilh“ от 1735, предоставена от „Nippon Music Foundation“. Този инструмент някога е бил собственост на известния американски цигулар Миша Елман (1891-1967).

Първата среща на Рей чен с българската публика се състоя на 5 май 2022 т. Освен концерта за цигулка и оркестър на Менделсон, със солист Рей Чен диригентът Найден Тодоров избра два от Славянските танци на Дворжак – №2, оп.72, и №8, оп. 46, и Симфония №5 на Чайковски.

За разговора с Рей Чен ми съдейства Ангелина Александрова.

От любопитство прегледах ангажиментите на Рей чен за новия сезон. Няколко големи пътувания в Англия, после в различни градове на Европа, в Канада. Репертоарът – концертите на Карнголд, Сибелиус и Чайковски=