Със сигурност вечерта на 22 септември ще се запомни от почитателите на класиката в София. Пореден стилен концерт в звездния сезон на Софийската филхармония. Прочутият Маестро застава на пулта, а солист е една изумително талантлива и красива млада дама, която вече плени сърцата на нашата публика с предишните си гостувания.

 

Виолончелиската Камий Тома изпълни концерта на Роберт Шуман през 2020 и на Антонин Дворжак през 2022. Сега е избрала последното голямо произведение на Едуард Елгар – концерта за виолончело. В програмата са включени още Симфония №9 в ми минор „Из новия свят“ на Дворжак, оп.95 и сюита „Пелеас и Мелизанда“ на Габриел Форе.

Казват че сте специалист по интерпретация на френска музика, казвам аз, когато се срещаме с Шарл Дютоа. Той се смее и обяснява, че това е обичайна кампания на звукозаписните къщи.

„Навремето нямаше толкова възможности за записи. Когато подписах договор с DECCA вече бях поел ръководството на симфоничния оркестър на Монреал. Те решиха, че щом Ернест Ансерме е записал френски пиеси в Женева, защо ние да не направим същото, но в Монреал. Така и стана. Имаше и още нещо. Точно тогава навлизаше новата дигитална технология и компакт дисковете. Те искаха това да бъде генерално представяне на новия звук. Записахме „Болеро“ на Морис Равел. То веднага влезе във всички световни класации и се превърна в абсолютен хит“.

Това Болеро наистина е изключително изпълнено. През 1984 г. носи на диригента и състава „Платинен диск“. Начело на състава в Монреал Дютоа остава двайсет и пет години – от 1977 до 2002 г.

Припомням, че Дютоа вече е бил тук отново за концерт с филхармонията и то точно с френска програма сюитата „Майка ми гъската“ на Равел, Концерта за две пиана на Франсис Пуленк със солисти Аглика Генова и Любен Димитров и Органовата симфония на Камий Сен-Санс със солист Велин Илиев.

Преди срещата с него проследявам почти цялата репетиция. Внимателно изгражда и коригира интерпретацията, припява мелодията като изразително показва фразите и динамиката, танцува на подиума. Питам го винаги ли така дирижира, той се смее и клати утвърдително глава. Съпругата му Шантал Жюйе потвърждава, че с него винаги е така и никога не е скучно.

Тук трябва да припомня, че втората съпруга на диригента е невероятната пианистка Марта Аргерич, с която има една дъщеря – Ани. Отношенията им и до днес са прекрасни, а сценичните им изяви събират възторга на публиката по света. От двете награди Грами, които има в биографията си едната е от 2000 г. за „Най-добър запис на солист с оркестър“ за концерт за пиано №3 на Бела Барток и концерт за пиано №1 на Сергей Прокофиев записани с оркестъра на Монреал. Първата му награда Грами е от 1995 г. за записа на операта „Троянците“ на Ектор Берлиоз, отново със състава от Монреал. Последната среща на Марта и Шарл беше през октомври 2022 във Флоренция за концерта на Шуман.

Не пропускам да попитам къде поставя операта в своята биография?

Признавам, че предпочитам симфоничната музика. Дирижирал съм и опери – общо трийсет и пет. Но не мога да понеса това губене на време. Има диригенти, за които операта е всичко. Но, за да направиш един спектакъл трябва да отделиш много време – най-малко три, четири седмици. После се явява един режисьор, който съсипва всичко и непрекъснато изисква от певците разни неща – стъпи тук, тук вдигни крак, там направи това и това. А имам чувството, че напоследък идеите им са все по-безумни. Затова предпочитам концертните изпълнения.

Обръщам внимание и върху срещите му с младите диригенти.

Правя майсторски класове. Идват млади хора, много енергични, много талантливи, може би. Започват да дирижират, винаги бързат и обикновено нищо не се получава. Когато след това говорим казват „Не се получи, разминавахме се“. „Да, казвам аз, това всички го чухме“. А защо не се получи? Защото бързат, защото не са подготвени. Сега имат толкова информация. Цялата музика на света е на тяхно разположение. Слушат тази интерпретация, онова изпълнение. И имитират. А трябва да вземеш партитурата, да четеш, да отидеш в библиотеката, да откриеш своята книга, своята история, да навлезеш в творбата, която ще пресъздаваш, да разучиш всичко за нея. Така тя влиза в ума ти, в сърцето ти. Усещаш я с душата си.