Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше вдъхновителят
Пиесите на Бомарше (Pierre-Augustin Caron de Beaumarchais) дават идеи на композитори от различни епохи, които създават забележителни оперни творби. Започваме с трилогията за Фигаро или „Романът за фамилия Алмавива“ според определението в предговора на „Виновната майка“ дадено от самия автор:
Първата част е „Севилският бръснар“ (Le barbier de Séville ou La précaution inutile) – комедия в четири действия, представена в „Комеди Франсез“ на 23.02.1775 г.
„Севилският бръснар“ (Il barbiere di Siviglia, ovvero La precauzione inutile). През 1782 г. Джовани Паизиело създава операта, която се ползва с голяма популярност. Премиерата е на 26.09.1782 г. в театъра на Ермитажа в Санкт Петербург. Либретото е на Джузепе Петроселини.
Своята опера в две действия Джоакино Росини нарича първо „Алмавива“. Премиерата е на 20.02.1816 година в театър „Арджентина“ Рим. Сам авторът ръководи спектакъла, в който участват прочутият Мануел Гарсия като граф Алмавива, Луиджи Дзамбони като Фигаро и Гертруд Ригети-Джорджи като Розина. След смъртта на Паизиело за представленията в Болоня на 10.08.1816 е преименувана на „Севилският бръснар“. Либрето е от Чезаре Стербини.
След смъртта на Паизиело за представленията в Болоня на 10.08.1816 е преименувана на „Севилският бръснар“. Либрето е от Чезаре Стербини.
„Сватбата на Фигаро “ (La folle journée ou le mariage de Figaro) е комедия в пет действия с премиера на 27.04.1784 г. след почти шест години борба с цензурата. Само за шест месеца пиесата е играна шейсет и осем пъти. Това е продължение на история на граф Алмавива, Фигаро и Розина
Волфганг Амадеус Моцарт създава едноименната опера с либрето на Лоренцо да Понте. Премиерата е на 1 май 1786 г. в „Бургтеатър“ във Виена
През 1799 г. комична опера наречена „Лудият ден или Сватбата на Фигаро“ създава и португалецът Маркос Португал.
„Виновната майка“ (L`autre Tartuffe ou la mere coupable) е морална драма в пет действия с премиера на 6 юни 1782 г.
На 13 юни 1966 г. в Женевската опера е представена операта „Виновната майка“ от Дариус Мийо и либрето на Мадлейн Мийо.
Към тази забележителна тройка от творчеството на Бомарше включваме и „Тарар“ (Tarare), мелодрама в пет действия и пролог с премиера в Кралската музикална академия на 8.06.1787 г. Либретото е на самия Бомарше, а музиката на Антонио Салиери. Виенската премиера е в градския театър в италианска версия с името „Аксур, цар на Ормус“ (Axur, re d`Ormus) с либрето на Лоренцо да Понте, която е съвсем различна от играната в Париж.
„Керубино“ (Chérubin) е опера в три действия от Жюл Масне с либрето от Франсис дьо Кроасе и Анри Кен по едноименната пиеса на Кроасе. Премиерата е на 14.02.1905 г. в операта на Монте Карло с Мери Гардън в главната роля. Операта продължава историята на пиесите на Бомарше за Фигаро. Действието се развива малко след това в „Сватбата на Фигаро“ и отразява празнуването на първата военна мисия на Керубино и неговия осемнайсети рожден ден.
„Призраците на Версай“ е опера в три действия от Джон Кориляно и либрето от Уилям М. Хофман. Метрополитън опера, Ню Йорк поръчва създаването на опера през 1980 г., за да отбележи своята 100 годишнина и я слага в афиша за 1983 г. Кориляно и Хофман вземат за отправна точка пиесата на Бомарше „Виновната майка“ . За да завършат опера са им необходими седем години след първоначално определения срок. Премиерата е на 19.12.1991 г. в МЕТ в постановка на Колин Греъм. Всички седем представления са светкавично разпродадени. Ролите изпълняват Тереза Стратас, Рене Флеминг, Мерилин Хорн, Джино Килико, Хакан Хагегар, Греъм Кларк. Операта е върната в афиша и за сезон 1995/96.