„Ода на радостта“ – поема на Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер публикувана през 1785 г. в Дрезден. Оригиналното заглавие е „An die Freude“ – „Към радостта“.

През 1955 г. австрийският политик и философ граф Рихард Николаус фон Куденхов-Калерги предлага Бетовеновата „Ода на радостта“, включена в четвърта част на деветата му симфония за химн на Европа. Предлага и да има общ ден на Европа. Той е един от пионерите за европейска интеграция. Идеята се осъществява едва през 1972 г., годината на смъртта на Куденхов-Калерги. На 5 май химнът на Европа прозвучава за първи път под диригентството на Херберт фон Караян. Решението е на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Караян прави три основни аранжимента – за соло пиано, за духови инструменти и за симфоничен оркестър. На 5 май този нов химн е излъчен от петдесет радиостанции заедно с послание на тринайсет езика.

Когато през 1824 г. Бетовен завършщва своята девета симфония той е на 54 години. Фрагменти от тази симфония са открити в документи още от 1811 г. Знае се, че що се отнася до одата на Шилер, още когато е бил на двайсет и три години Лудвиг е искал да създаде музика за нея и да я включи в голяма симфония. Той подробно изучава английския химн, както и мелодичната наситеност на френската Марсилеза.

От 1985 г. това е химнът на Европейския съюз, който при тържествени поводи обикновено се изпълнява след националния химн.

Историята на Одата на радостта започва от една романтична легенда появила се в роман на Роберт Грикенперл през 1838 г.

През 1785 г. Кристиан Готфрид Кьорнер и семейството му предлагат на начинаещия поет, беглец и военен лекар Фридрих Шилер лятната си къща на хълм край Елба като негово убежище. Той остава там почти три години, като често посещава и Дрезден. Там създава „Дон Карлос“ и „Ода за радостта“, както и „Депутацията на пералнята“. Одата към радостта е написана за масоните в Дрезден, чийто съмишленик е Кьорнер, а по-късно и майстор на стола. „Ние сме братя по избор, повече отколкото можем да бъдем по рождение“ пише Кьорнер до Шилер. Въпреки гостоприемството скоро провинциалния живот и „духовната пустиня“ в Дрезден омръзват на Шилер и той заминава за Ваймар. Но контактите с Кьорнер остават за цял живот. В Дрезден Шилер среща и Густл фон Блазевиц, която увековечава в драмата си „Лагерът на Валенщайн“. Кристиан Кьорнер и Фридрих Шилер остават близки до смъртта на поета, а между 1812 и 1815 г. заедно с издателя Йохан Фридрих Кота публикува първото пълно издание на произведенията и първата биография на Шилер.

Одата на радостта в музика:

1786 – Кристиан Готфрид Кьорнер (Christian Gottfried Körner 1756 – 1831)

1792 – Карл Рихтер Целтер композира пиеса за смесен хор и акомпанимен, по-късно преработена за трио и четиригласен мъжки хор.

1796 – Йохан Фридрих Райхард – цикъл песни „Lieder geselliger Freude“ по текстове на различни поети – от Шилер е „Към радостта“
1799 – Йохан Фридрих Хуго фон Далберг пише музика към одата „Към радостта“

1803 – Йохан Рудолф Цумщиг

1815 – “Към радостта“, D 189 песен за глас и пиано от Франц Шуберт

1824 – Симфония №9, оп. 125 в ре минор за голям оркестър, солисти и смесен хор от Лудвиг ван Бетовен. Творбата е завършена през февруари и изпълнена на 7 май 1824 г. Посветена е на крал Фридрих-Вилхелм III Пруски.

1865 – “Ода на радостта“ за солисти, хор и оркестър от Пьотр Илич Чайковски, в руски превод.

1882 – Кантата „Към радостта“ от Пиетро Маскани, в италиански превод от Андреа Мафеи
1892 – „Прегърнете се, милиони!“, валс, оп. 443 от Йохан Щраус II
1892 – „Тази целувка за целия свят!“, вас оп.442 от Карл Цирер Diesen Kuss der ganzen Welt!

2002 – “Към радостта“ за хор и пиано на четири ръце от Зед Рендал Струп