„Януари 2003 година. Една от началните години на XXI век, който. както изглежда, ще бъде по-мастит и по-бездуховен от ХХ. Едно ангелче ми говори, вече дори додява: „Влади! Владимире! Владо (с тона на майка ми, когато ставаше дидактична), Чомпи (името на виртуозния италиански цигулар – прякорът от гимнадията, измислен от моите съученици, защото обичаха да ме слушат и често ме караха да им свиря с цигулка­та) Владко, Владе, Владенце (обръщения на сърдечните ми прителки от младежките години)! Започвай да пишеш къдравата си и многообразна биография, защото на твоите достолепни седемдесет и пет години все още си пълноценен и ръцете ти не треперят“.
Да, истина е. Време е да седна и да започна, защото дядо Господ е казал, че след 70 години всеки ден е дар Божи! Така говори и мъдрият ни народ, затова не само осъзнавам необходи­мостта, но и аз самият изпитвам вътрешна потребност да се заема с нелеката задача да опиша живота си с дисциплина и упоритост, крайно необходими за всякое дело, които аз, слава Богу, притежавам, защото съм музикант и диригент“.
Размисли за човечността, политиката, обществото и личността в моя живот.
Так започва автобиографичната книга „Дневникът на Влади Анастасов“, в която той описва с големи подробности, разбира се от пъво лице, всички факти и истории, започнали още в паметния за него ден 21 септември 1928 г., когато във Варна се ражда третотото момче в семейството – Владимир.
Освен текстовете, написани от Влади Анастасов в книгата има много снимки, на които могат да се видят водещи солисти, балетисти, диригенти от Варненската опера, но и такива, които са гостували за различни спектакли и концерти.
Като изключим личните разкази на автора много интересно е проследяването на историята на музикалния живот във Варна по сезони. Тази история започва от сезон 1954/55 и завършва със сезон 2004/05. Подобно систематизиране може да направи само човек с огромна отговорност към всичко, с което е ангажиран. Повечето музиканти, било то композитори, изпълнители, диригенти, залисани в подготовката на един спектакъл или концерт, следващи задъхания ритъм на своята кариера пропускат дори да отбележат кога, какво и къде са представяли. Затова подобни издания, в днешно време, когато уж всичко можем да научим за секунди, се окаваме лишени от памет, паметта за миналото, но онова истинско минало, което самата аз помня. Всички описани събития, разбира се са представени, така както ги е преживял самият Влади Анастасов, понякога с много елегантно чувство за хумор, често с болка, но преди всичко с отговорност и обективност.
Съставител на книгата е Антония Маркова, на която благодаря за предоставения екземпляр и за възможността да се докосна до славните години на варненските творци, както и да видя на снимка някои изпълнители, за които само съм слушала. Вълнението е невероятно, защото само с няколко обръщания на страниците добиваш представа за емоцията, трудностите, битките и всички останали пречки по пътя, но и за триумфите, които са преживели предците ни, тези на които дължим началото, бляскавото развитие и световните достижения на българските музиканти.
Варненската опера и днес продължава своя триумфален път с новите състави и музиканти. Бях щастлива да открия и огромната традиция на варненските хорове. И тогава напълно логично идва и световната слава на междунардния майски хоров конкурс, който събира състави от цял свят в морската ни столица.
Самият Влади Анастасов скромно споменава и отличията, които е получил:
1969 – медал „25 години народна власт“
1974 – орден „Кирил и Методий“ за заслуги в областта на музикалното изкуство;
1979 – орден „Червено знаме на труда“
Влади Анастасов е роден на 21.09.1928, умира на 9.10.2005 г. работи ка то диригент на Дължавния симфоничен оркестър, Варна, след това е в Плевен и отново се връща във Варна като директор и оперен диригент.
Той е създател и ръководител на много хорови колективи сред които хор „Морски звуци“, мъжките хорове „Вечна дружба“, „Дружна песен“, „Добри Христов“, КЗ „Г. Димитров“, учителски хор, военоморски хор и др.