Има певици, които много обичам. Изключвам Калас. Тя е всичко. За другите дори не мога да кажа откъде и кога идва обожанието. Една от тези певици е Лейла Генджер. Беше отдавна, още нямаше интернет и толкова информация, дисковете едва навлизаха. Трябваше да направя предаване за много голям оперен певец. Прослушвайки записите му изведнъж чух този глас събрал в себе си няколко най-съвършени певици – колоратурен сопран с брилянтни, изискани височини, лиричен сопран с плавна линия, драматичен сопран с могъщи вокали и убийствени пианисими, завладяващ мецосопран със сякаш безкраен гръден регистър. Веднага издирих всичко, което имаше в наличност и с всеки следващ спектакъл откривах още и още съвършенство. Сега всичко е на разположение с един клик. Чуйте нейния Моцарт толкова емоционален и завладяващ, Леонорите й – от „Трубадур“ и от „Силата на съдбата“ и майсторството, с което преминава през пасажите и пресъздава емоциите. Какво да кажа за оставящите те без дъх арии на Белини, Доницети, Росини, Керубини, Спонтини.
Лейла Генджер е родена в семейство събрало католичка с благородни полски корени и турски заможен търговец. Като завършва италианска гимназия, започва вокалното си обучение в Истанбулската общинска консерватория. След това заминава за Анкара, където има възможност да учи при известните певци Джанина Аранджи-Ломбарди и Аполо Гранфорте.
По време на кариерата си Генджер изпя седемдесет и една различни опери в двеста четирийсет и шест различни продукции, изнесе сто трийсет и три рецитала. Най-често изпълняваните от нея заглавия са петнайсет като първи са „Травиата“, „Макбет“, „Аида“, „Норма“, „Мадам Бътерфлай“, „Алчеста“, „Трубадур“ и др. По време на кариерата си, с изключение на няколко роли, Генджер пее само ролите, които обича и иска да пее, които винаги интерпретира по свой начин. Имаше двама души, в чието изкуство тя вярваше и уважаваше; Тулио Серафин и Джанандреа Гавацени.
Първите изяви в кариерата й са през 1941 г. с участия в концерти и радиопредавания. Първият концерт е в Истанбул на 9 май 1947 г. с премиера на кантатата „Özsoy“ на Джемал Решит Рей. След консерваторията в Истанбул тя заминава за Анкара. Там дебютира в „Селска чест на Маскани“ през 1950 г. Започва да получава покани за гастроли в чужбина. Първият радиорецитал в Италия е през юли 1953 г. в Rai-Roma последван от концерт с оркестъра на италианското радио в Торино под палката на Артуро Базиле. Тя пее дуети и арии от оперите „Бал с маски“, „Фауст“ и „Силата на съдбата“ с Агостино Ладзарини. След нейните успешни изпълнения като Сантуца в „Селска чест“ в десетхилядната зала „Arena Flegrea“ в Неапол на 16 и 19 юли 1953 г. Генджер привлича вниманието на известния диригент Тулио Серафин. Той я кани за „Мадам Бътерфлай“ и „Евгений Онегин“ на следващата година в театър „Сан Карло“ Неапол през февруари и май 1954 г. На 11 февруари 1954 г. Генджер участва в продукцията по случай 50-годишнината на „Мадам Бътерфлай“ под палката на Габриеле Сантини, а на 17 март е Татяна в „Евгений Онегин“ под палката на Тулио Серафин.
Първият голям пробив на Генджер извън Европа е в Сан Франциско през септември 1956 г. Това е продукцията на „Франческа да Римини“ на Дзандонай, като замества Рената Тебалди. Поканата е от диригента Курт Херберт Адлер. Изпълнението на Генджер е оценено високо, а операта е представена и в Лос Анжелис. След изпълненията на Франческа списание Time написа: „Гласът на Генджер е силен, сладък, красив и вълнуващ. Америка ще чува гласа й много в бъдеще“. Близките й отношения с операта на Сан Франциско продължават през 1957 г., когато Мария Калас отменя участието си в „Лучия ди Ламермур“ в последния момент. В рамките на пет дни Генджер трябва да научи операта, която почти не знае и от която е учила само една ария на турски. Триумфите продължават главно в Сан Франциско, но и с покани за Лос Анджелис, Сан Диего, Филаделфия, Пасадена, Сакраменто, Ню Джърси, Далас и Чикаго. На 15 април 1973 г. тя участва успешно в американската премиера на „Катерина Корнаро“ от Доницети в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк. Последната изява на Генджер в САЩ е в Сан Франциско в концерта Gold Jubilee на световноизвестния диригент Курт Херберт Адлер. На гала концерта изпълнява арията „Al dolce guidami …..Coppia iniqua“ от операта „Анна Болейн“.
Покани певицата получава и за гастроли в Южна Америка и по-специално в Театър „Колон“ Буенос Айрес. След успеха, постигнат в Америка, Генджер стъпва в Ла Скала, която по-късно ще нарече „дом“. Работила е в Ла Скала повече от петдесет години. Кариерата си Генджер приключва през 1985 г., но до 1992 изнася концерти. Посвещава се на преподаване и работа с млади певци, дори е директор на Академията за оперни певци към Ла Скала. Остава с младите артисти до края на дните си по молба на Рикардо Мути, който тогава ръководи театъра. Работи непрекъснато в „своята“ Ла Скала до 10 май 2008 г., датата, на която почина. Службата е в църквата „Сан Бабила“, а прахът на певицата по нейно желание е разпръснат над Босфора на 16 май.
Първото предложение от Миланския театър е за „Електра“ на Щраус под диригентството на Димитри Митропулос от юни 1954 г. Но тя отказва предложението, тъй като има ангажименти в Анкара. Дебютът е на 26 януари 1957 г. Тя пее на световната премиера на „Диалогът на кармелитките“ на Пуленк, въпреки че не се разбира добре с композитора и режисьора. Първите години в Ла Скала преминават под сенките на митове като Мария Калас, Рената Тебалди и Антониета Стела. Но певицата казва: „Ще пея в Ла Скала, иначе никога няма да пея“. Освен „Диалогът на кармелитките“ е канена и в още съвременни опери: „Убийство в катедралата“ на Пицети (Милано 1958), „Чужденецът“ (Неапол 1969), „Огненият ангел“ на Прокофиев (Сполето, Триест 1959), „Алберт Херинг“ на Бритън (Милано 1979), Реджо Емилия, Модена, Ферара 1980), „Планината Ивнор“ на Рока (Неапол 1956 – Рай 1957), „Шванда“ на Вайнбергер (Рай 1958), „Консулът“ на Меноти (Анкара 1954), „В долината“ от д’Алберт (Анкара 1951). В някои интервюта тя заявява, че не е много щастлива да ги пее и че се чувства много по-щастлива с оперите на Верди и Доницети. Въпреки голямото си желание да работи с Артуро Тосканини, Генджер никога не получава този шанс. Но изпълнява „Libera me“ в Messa da Requiem на Верди на погребението на великия диригент, което е в катедралата в Милано на 18 февруари 1957 г.
Изключителните изпълнения на Генджер на забравените опери на Доницети вписават името й във всички оперни книги, идентифицирайки великото сопрано с „Ренесанса на Доницети“. Основно „тенденцията“ за съживяване на пренебрегвани опери започва през 1957 г., когато Мария Калас постига сензационен успех в Ла Скала в „Анна Болейн“. В едно от интервютата Генджер казва: „Това беше тенденция и аз я последвах“. Калас „съживява“ „Анна Болейн“, а Генсер представя операта на по-широка публика. През 1958 г., веднага след Калас, Генсер пее в радиопредаване на операта на Rai. През 1965 г. тя изпълнява операта дванайсет пъти на оперния фестивал в Глайндбърн. Последното изпълнение на „Анна Болейн“ от Генджер е в Рим през 1977 г. В епохата „Ренесанс на Доницети“, тя пее и други пренебрегнати опери на Доницети като „Мария Стюард“, „Полиевкт“, „Мъчениците“, „Лукреция Борджия“, „Белисарий“, „Роберто Девьоро“, „Катерина Корнаро“ и така се превръща в непобедимата кралица на белканто. Въпреки това студиините записи на тези опери са направени от други певици.
Генджер не е сред звукозаписните артисти, но днес многобройните записи (над 150) на опери, концерти и рецитали са достъпни на музикалните пазари на LP, CD и DVD, дори на единични винили. Такъв голям брой записи й спечелиха титлата „Кралицата на пиратите“.
Записи:
Ето списък на нейните записи: Macbeth (12 записа), Lucrezia Borgia (10 записа), Norma (8 записа), La Gioconda, Aida, La Forzadel destino (6 записа), Anna Bolena, Belisario, Simon Boccanegra (5 записа) , Maria Stuarda, Le Martyrs, Alceste, Don Carlo, Don Giovanni, La Battaglia di Legnano, Ernani (4 записа), Un ballo in maschera, Rigoletto, Gerusalemme, Il trovatore, I vespri Siciliani, Agnese di Hohenstaufen, Elizabetta Regina d’ Inghilterra, Medea in Corinto, Caterina Cornaro, Medea, I Puritani (3 записа), I due Foscari, Attila, Tosca, Les dialogue des Carmelites, Idomeneo, L’Incoronazione di Poppea, Werther, Cavalleria Rusticana, La prova di un’Opera seria, Roberto Devereux, Lucia di Lammermoor, Francesca da Rimini, La Vestal (2 записа) и единични записи на La Traviata, Pikovaya Dama, Yevgeny Onyegin, La Falena, Guillaume Tell, Monte Ivnor, Turandot, Suor Angelica, Мadama Butterfly, Il Tabarro, L’ange de feu, Lo Straniero, L`Assasinio nella Catedrale, Saffo, Adriana Lecouvreur, Albert Herring, Beatrice di Tenda.
Messa da Requiem от Верди, Stabat Mater от Росини и Requiem per Bellini от Доницети.
Рецитали и концерти от 1956, 1974 и 1976 в Торино, 1975 и 1979 – Венеция, 1975 – Сполето, 1976 – Триест, 1958 и 1978 – Милано, 1979 – Тревизо, 1980, 1981 и 1985 – Париж, 1981 – Палермо и 1984 – Неапол;
Майсторски клас „Scuola della Reginа“ за Donizetti Queens (Anna Bolena, Maria Stuarda и Roberto Devereux) за Rai през 1982 г.;
Говори се, че има много записи на Генджер като „Манон“ (1958 Сан Франциско), „Риголето“ (1958 Сан Франциско/Лос Анджелис), „Лучия ди Ламермур“ (1957 Сан Франциско/Лос Анджелис), „Аида“ (1963, 1966 Ла Скала Милано ), „Хофманови разкази“ (1957 Палермо), „Мефистофел“ (1958 Ла Скала Милано), „Тоска“ (1961 Виена), „Травиата“ (1957 Виена/Сан Франциско/Лос Анджелис/Сан Диего/Сакраменто, 1958 Филаделфия), „Франческа да Римини“ (1956 Сан Франциско/Лос Анджелис), „Отело“ (1962 Генуа) и „Сомнамбула“ (1959 Неапол), които все още са скрити в архивите.
Телевизия BBC излъчи „Сватбата на Фигаро“ от Глайндбърн от 29 август 1963 г. а след това фестивалът го издаде чрез собствена си звукозаписна компания. Отново чрез собствения си звукозаписен лейбъл Ковънт Гардън в Лондон издаде записа на митичната постановка на „Дон Жуан“, дирижирана от Джордж Шолти и режисирана от Франко Дзефирели, в която Генджер пее Донна Анна. Говорейки за Моцарт има и премиерата на „Идоменей“ в Ла Скала от 1968 г. под палката на Волфганг Савали. Има и DVD на „Дон Жуан“ записан за Rai TV през 1960 г., където Генджер изпълнява Донна Елвира.
Сред записите на Генджер има и DVD-та в черно и бяло на „Трубадурът“ на Верди, в който тя пее с Марио дел Монако. Това изпълнение се смята за шедьовъру който се допълва от двете „Аида“ на Верди, записани през 1963 и 1966 г. в Арена ди Верона.
Може да се чуе и Шармота от „Вертер“ на Масне, но на италиански.
Лейла Генджер Leyla Gencer (1924 – 10.05.2008), оперна певица, сопран
Снимки: Лейла Генджер като Катерита Корнаро и като Медея.