Фернандо Де Лучия любимият певец на композиторите веристи

 

Роден е в Неапол и след като учи там в консерваторията с Винченцо Ломбарди и Бениамино Карели дебютира в прочутия театър „Сан Карло“. Първата роля е Фауст на Гуно през 1883 г. Годините, които следват са белязани с пътувания из Италия, Испания, Южна Америка, а ролите постепенно се трупат – „Линда ди Шамуни“, „Динора“, „Любовен еликсир“, „Фра Дяволо“ и „Сомнамбула“. Аплодират го и в Лондон.

Ситуацията се променя, когато на 31.10.1891 г. в театър „Костанци“ в Рим е премиерата на „Приятелят Фриц“ от Пиетро Маскани. Фернандо е Фриц, а легендарната Ема Калве е Сузел. Още на следващата година отново Де Лучия е поканен за премиерата на другата опера на Маскани „Ратцау“ във Флоренция. Там изгрява звездата на друга велика оперна фигура баритонът Матиа Батистини. На 19 май 1893 г. с Де Лучия е английската премиера на „Палячи“ на Руджеро Леонкавало заедно с прочутата Нели Мелба. На 19 юни 1893 г. самият Маскани е в Лондон, за да представи „Приятелят Фриц“ в Ковънт Гардън отново с Де Лучия и Калве. Лично кралица Виктория посреща станалите вече популярни Фернандо и Ема в Уиндзор, където съпровождани от Паоло Тости двамата изпълняват фрагменти от „Селска чест“. В следващите сезони Де Лучия и Мелба често се срещат на сцената както в Метрополитен опера Ню Йорк, така и в Европа. Тенорът включва в репертоара си „Риголето“, „Дон Жуан“, отново „Фаус“, но според някои критици от онези години Херцогът и и Дон Отавио не са подходящи за него, а Фауст е твърде драматичен, въпреки че всички оценяват майсторските му изпълнения.

Така постепенно той е възприеман най-вече като майстор-интерпретатор на ролите на композиторите веристи.

Идва моментът, в който певецът получава покана и за Миланската Скала. През 1895 г. е световната премиера на „Силвано“ от Маскани, последвана от още първи изпълнения – „Бохеми“ на Джакомо Пучини и „Наварката“ на Жюл Масне.

Триумфите в Лондон продължават и през 1897 г. Де Лучия пее на гала концерта в Бъкингамския дворец за юбилея на Кралица Виктория. С началото на новия век се добавя още една красива роля в репертоара на певеца – Каварадоси от „Тоска“ на Пучини. В Английската столица го аплодират и като Дон Хозе от „Кармен“ и Надир от „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе. Към първите изпълнения се прибавя и ролята на Осака от „Ирис“ на Маскани. За последен път е на лондонска сцена през 1905 г. През 1916 г. Де Лучия изнася прощалното си представление в Ла Скала като Родолф от „Бохеми“. Той се сбогува с верните си неаполитански поддръжници на следващата година в театър „Сан Карло“.

Последната поява на Де Лучия пред публиката е на погребението на несравнимия Енрико Карузо в Неапол през 1921 г. Той остава до края на живота си в родния Неапол, като преподава в консерваторията. Най-известният му ученик е френският тенор Жорж Тил.

Между 1902 и 1922 Фернандо Де Лучия осъществява серия от записи, които са високо ценени от колекционерите и днес.

Фернандо де Лучия Fernando De Lucia (1860 – 21.02.1925), оперен певец, тенор