На 19 октомври Огюстен Дюме ще бъде солист и диригент. Избрал е програмата, от творби на композитори, които са знакови за кариерата му. Представят няколко епохи и са с много различен характер.

„Моцарт определя голяма част от моята биография. Изпълнявал съм и съм записвал цигулковите му концерти. Предложих и петте концерта на Моцарт и те избраха третия. Аз обичам всички, но най-вече обичам оперната страна от музиката на Моцарт. Равел също отдавна ме съпровожда. Изпълняваме го в специален аранжимент за струнни и арфа. Поръчан е от Исак Щерн, който винаги е смятал, че оригиналната версия е твърде тежка за оркестъра и е поискал версията, която ще изпълним. Тя е такава, сякаш се изпълнява от цигански оркестър. „Сън в лятна нощ на“ на Менделсон е толкова страхотно произведение“.

Програмата е:

Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за цигулка и оркестър №3 в сол мажор, К.216
Камий Сен-Санс – „Танц на смъртта“ – симфонична поема в сол минор, оп.40
Морис Равел – Рапсодия „Циганка“, за цигулка и оркестър
Феликс Менделсон-Бартолди – из „Сън в лятна нощ“ в ми мажор

Огюстен Дюме и идвал в България и преди. Изпълнявал е интеграл на сонатите на Брамс. Имал е концерт с творби на Моцарт, както и среща с с Пламена Мангова.

„Имам приятели българи. Например Светлин Русев. С него сме имали много концерти с един квартет. Имам и студентка, която е моя ученичка в Брюксел – Лия Петрова. Имате великолепни музиканти“.

Представете инструмента, с който ще ви слушаме.

Винаги съм свирил на Страдивариуси – „Крайслер“, „Давидов“, Един ден съвсем случайно срещнах тази цигулка и беше като гръм от ясно небе. Това е изключителен инструмент. По-късно разбрах, че е била на Леонид Коган. Свирил е на нея деветнайсет години. Цели десет години той тайно от съветското правителство е свирил на нея. Имал е предоставена от тях цигулка, и е трябвало да свири само на нея. Срещнал е тази цигулка в Цюрих. Имал е две цигулки в калъфа си и се е шегувал, че тази цигулка е неговата любовница. А аз я срещнах в Лондон при един лютиер, който преглеждаше моя Страдивариус. Каза ми „Пробвай тази“. И аз бях покорен. Това е „Гуарниери Дел Джазу“. Тя е още по-рядка отколкото Страдивариуса. Свиря само на нея. Разбира се ако свириш барок може да се смени инструментът.

А вие свирите ли барок?

Това не е важна част от моя живот, но през месец февруари догодина ще запиша всички сонати и партити на Йохан Себастиан Бах. Но както казваше Харнонкурт Бах не е бароков композитор. Той надминава всички определения. Всичко започва и свършва с Бах.

Казват, че сте били дете-чудо. Какъв е животът на едно такова дете?

Има много гениални деца. Най-трудно е да напуснеш това определение, за да станеш по-късно вдъхновен, истински музикант. Не всички гении стават големи музиканти. Хората винаги се впечатляват от талантливите малчугани. Но често те не се развиват. За да станеш голям музикант е необходимо непрекъснато да се развиваш. И това важи за всички изкуства. Важно е това, което се случва в творческата лаборатория на музиканта. В тази лаборатория нещата се създават, свързват се.

Кой спомогна за вашето непрестанно развитие когато бяхте млад?

Имах огромен шанс и това отново стана случайно да срещна Артюр Грюмио и Натан Милщайн. Те бяха моите най-важни преподаватели. Седем години работих с тях. Те бяха приятели. Те живееха на различни места – в Ню Йорк или Лондон. Те нямаха нищо против, че работя с единия или с другия. Работех различен репертоар. Това бяха много творчески и важни години за мен.

И след това срещнахте Караян.

Това пак беше случайност. Записвах за EMI сонатите на Брамс в зала „Ваграм“ в Париж. Караян трябвало да прослуша оперен запис. Минал през залата и ме чул. Когато отидох в кабината, за да чуя записа той беше там. Представяте ли си Херберт фон Караян. Тъй като бях много млад щом отворих вратата го видях и казах „О, Господ е тук“. Той много се забавлява. Веднага ме покани на гала концерта, за който беше в Париж, а той беше на следващата седмица. Покани ме да свиря с Йо Йо Ма. А на следващата година дебютирах с Берлинската филхармония. Беше през 1982 г.

Цигулар или диригент?

Аз не съм диригент. Аз съм музикант, който дирижира. Това казвам често пред приятели, които са само диригенти. А диригентите се изнервят, когато видят известни солисти, които искат непременно да дирижират. Да бъдеt диригент, да живееш и да отдадеш всичко на един оркестър това е нещо съвсем различно. Смятам, че е невъзможно да бъдеш голям цигулар, да изработваш като луд нещата си за концерт или запис и същевременно да имаш живота на истинския диригент. Няколко пианиста успяха – Даниел Баренбойм, Кристоф Ешенбах, който ще бъде тук, Владимир Ашкенази. Но няма нито един цигулар, който да е истински диригент. Има цигулари и виолончелисти, които са музиканти, които дирижират. Но те не дирижират например „Пролетно таинство“, нямат онова техническо ниво като например Лорин Маазел или Кирил Петренко.

А как избирате програмата за концерт, в който сте цигулар и музикант, който дирижира оркестър?

Съставянето на програми винаги е едно сътрудничество, един пазарлък. Пазарлъкът е свързан със сезона на състава – кой е бил, кой ще идва. Не можеш да кажеш „Това ще бъде програмата“. Обичам да правя програми с Моцарт, Бетовен, Шуберт, Менделсон. Те са в центъра на живота ми.

Казахте, че ще записвате Бах. Записали сте Брамс, Бетовен, Моцарт.

Да, Моцарт с Мария Жоао Пиреш и ще продължим с нея цикъла Моцарт, защото е готов само първия диск. Ще запиша сонати на Бела Барток. Ще запиша концерта на Брамс, който не съм записвал до сега. Подписах нов договор с „Wаrner“ и ще излязат още много дискове.

Дойде ред да поговорим и за преподаването.

Преподавам в Музикалната капела „Кралица Елизабет“ в Брюксел. Имам повече от десетина прекрасни цигулари. Късметлия съм, защото те вече имат големи успехи, носители са на награди от различни конкурси. Много е зареждащо. Това училище е изключително. Там мога да кажа, че е днешният световен музикален елит. Освен това има огромна концертна програма, много фестивали, организират над триста концерта годишно. Това не е само място където се преподава, но и място, където се разпространява музиката.

Какво е мястото на съвременната музика в творчеството ви?

Свирил съм някои съвременни творби. Правя това като задължение. Невъзможно е да живееш в едно време и да не участваш в създаването на музиката на това време. Имал съм удоволствието да изпълня творби на Волфганг Рим, на Филип Ерсан. Ще има и други проекти, но това не е важната част от моя живот.

А някой написал ли е творба за вас?

Да, например Филип Ерсан, чудесен френски композитор, който ми посвети концерт за цигулка, който изпълних на фестивала „Присъствие“ на Френското радио.

Споменахте, че обичате оперите на Моцарт. Не сте се обръщали към операта като диригент?

Не, не. Живеем във време, в което всеки иска да прави всичко. Аз смятам, че правя това, което мога да правя. Оперните диригент са нещо съвсем различно и много специално. Обичам Рихард Щраус. В Далас например слушах опера на съвсем младия седемнайсетгодишен Корнголд, когато е бил протежиран от Густав Малер. Беше нещо възхитително. Ходя на опера, слушам опера и се интересувам. Мисля, че не може да си музикант и да не се интересуваш от опера.

Ще се изкуша да ви попитам дали сте слушали или дали познавате нещо от българската музика?

Ето, сега аз ще ви разпитам. Интересно ми е. Кажете ми някои имена.

Панчо Владигеров например.

По френското радио чух българска музика и я намирам много интересна. И в Германия по радиото с един приятел слушах нещо българско, много характерно, специално с красиви багри.

Огюстен Дюме прави записи на най-известните концерти за цигулка и оркестър от Менделсон, Чайковски, Сен-Санс, Лало и др. за EMI, за „Дойче грамофон”. Впоследствие той ги изпълнява редовно с най-добрите световни оркестри – Берлинска филхармония, Националния оркестър на Франция, Английски камерен оркестър, Лондонската филхармония, Кралския Концертгебау оркестър, Филхармонията на Лос Аджелис, Симфоничния оркестър на Монреал, Баварския радиосимфоничен оркестър, Японска филхармония и др. под палката на диригенти като Волфганг Савалиш, Рафаел Кубелик, Денис Ръсел Дейвис, Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Кристоф фон Донани, Шарл Дютоа, Иван Фишер, Алън Гилбърт, Игор Маркевич, Марк Минковски, Кент Нагано, Сейджи Озава, Юка-Пека Сарасте, Евгений Светланов, Юрий Темирканов и много други.

Огюстен Дюме е постоянен гост-диригент на Английски камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Ню Джърси, Симфония Варсовия и Нова японска филхармония. В продължение на 10 години (до 2013) е музикален директор на Кралския камерен оркестър на Валония (Белгия), а след това главен гост-диригент (до 2015).