История на операта в България – Оперната дружба

 

През 1908 г. е основано Българското оперно дружество. На 18 октомври 1908 „Българската оперна дружба“ изнася първото си пробно представление с откъси от „Фауст“ на Шарл Гуно и „Трубадур“ от Джузепе Верди. Фирмата „Оперна дружба“ е регистрирана официално на имената на Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Димитър Попиванов и Стоян Николов. Освен тях в трупата участват и Златка Куртева, Богдана Гюзелева-Вульпе, Мара Василева, Олга Орлова, Дойчинка Коларова, Желю Минчев, Панайот Димитров, диригентите Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Тодор Хаджиев, хормайсторите Добри Христов и Константин Рамаданов. От края на 1908 започва формирането на щатен хор, чийто диригент става Константин Рамаданов. Първите представления са изнасяни в „Славянска Беседа“.

Константин Рамаданов е хормайстор в Българска оперна дружба от основаването ѝ през 1908 до 1921 година и от 1926 до 1929 година. Той подготвя и дирижира повече от 30 заглавия от световната класика и българската оперна литература.
Приносът му към музикалния живот в страната съвсем не спира до тук. В различни периоди от живота си той е ръководител на хора при учителското дружество „Неофит Рилски“, църковния хор към храм „Св. св. Кирил и Методий“, студентския хор на Софийския университет, църковния хор към руската църква „Свети Николай“ в София. Работи и като учител по пеене в ІІІ-та Софийска прогимназия. Там основава хор и оркестър на учениците, с които успешно концертира на много места в страната.

Първата цяла опера „Палячи“ от Руджеро Леонкавало е изпълнена на следващата година на 5 юни 1909 г. Започват и представления на първите опери от български композитори – „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов, „Камен и Цена“ от Иван Иванов, „Борислав“ от маестро Георги Атанасов, „Тахир Беговица“ от Димитър Хаджигеоргиев. Тази тенденция продължава и да днес, като в спектаклите се включват водещите солисти на операта. Последната българска творба, която беше аплодирана на сцената беше музикалната поема „Рилският пустинник“ от отец Кирил Попов.

След основаването на „Оперната дружба“ пред нейните създатели се поставя с цялата си острота и настойчивост въпросът за намиране на материални средства, необходими за набавянето на ноти, костюми и декори, за поддържане на оркестър, технически персонал, за наем на салон и други. Стоян Николов разрешава възникналите финансови трудности като ипотекирал имотите си. Получавайки сигурна материална база след отпуснатия заем „Оперната дружба“ разгръща трескава дейност.

Времето е белязано от остри противоречия относно съществуването на българската опера. Мнозина музиканти и авторитети от онова време са били против това героично дело, с мотивите, че в България не е назрял този момент.

В такива условия със собствени сили, средства и неуморен труд са творили забележителните музиканти, на които днес дължим оперната слава на България. Понякога за нуждите на „Оперната дружба“ се е наемал салонът на Народния театър, където изнасяните представления са се превръщали в истински триумф, породен от бурното одобрение на публиката.

През 1922 г. театърът е преименуван на Национална опера, а от 1928 г., когато се сформира и балетната група, носи името Национална опера и балет.

След бомбардировките през 1944 операта прекратява дейността си за кратко време.

През 1945 директор става големият български композитор Любомир Пипков. От 1946 главен диригент еАсен Найденов, артистичен секретар – композиторът Георги Димитров. Диригенти са Асен Димитров, Атанас Маргаритов, Михаил Лефтеров, режисьори Боян Дановски и Илия Иванов, главен балетмайстор Анастас Петров.

През 1953 г. трупата на операта официално се нанася в новопостроената сграда на ул. „Врабча“, където е и до днес.

През годините на прехода оперният театър губи статута си на национален културен институт и въпреки възраженията на тогавашното ръководство, името му остава непроменено и до днес – Софийска опера и балет.

В момента директор на Софийската опера и балет е акад. Пламен Карталов.