Роден е в Басано дел Грапа. Започва да учи право в университета в Падуа. Талантът му е открит от приятел на семейството, барон Агостино Дзанкета, който му предлага да учи пеене. Така младежът се премества в Рим през 1932 г., за да учи при Джулио Крими. Той прави своя оперен дебют в Губио през 1935 г. като граф Родолфо в „Сомнамбула“ на Белини и бързо идват поканите от големите оперни театри на Италия. До пенсионирането си през 1979 г. той има репертоар от почти 100 оперни роли. Те варират от роли на Волфганг Амадеус Моцарт през Джоакино Росини и Гаетано Доницети, роли на Джузепе Верди и Джакомо Пучини до Воцек на Албан Берг. Кариерата му освен с оперната сцена е свързана и с участие на над 25 филма. Освен това е осъществил около десет оперни продукции като режисьор в цяла Европа и Северна Америка, включително за Чикагската опера.

Първата роля на Гоби в Рим е като Жорж Жермон от „Травиата“, последвана от Белкоре от „Любовен еликсир“. В Миланската Скала дебютира през1935 като Вестител от „Орсело“ на Илдебрандо Пицети. През 1942 г. под диригентството на Тулио Серафин изпълнява отново Белкоре. Сътрудничеството с големия диригент продължава интензивно, като подготвят Скарпия, Риголето, Симон Боканегра. Поканите и ролите се трупат, а сред тюх е и първият му Фалстаф в Рим през 1942 г. Тове ще стане една от знаковите роли за певеца. Същата година той е Воцек от едноименната опера на Берг в италианската премиера на операта, като след това тя се повтаря в Италия и във Виенската държавна опера с диригент Карл Бьом.

След 1945 г. започва и международната кариера на Тито Гоби. В Ковънт Гардън е за първи през 1950, в Метрополитън опера Ню Йорк през 1956 г. каго Скарпия от „Тоска“ на Пучини, другата знакова роля за Гоби.

През шейсетте години Тито Гоби започва и кариерата си на режисьор. През 1965 г. дълго се говори за неговата „Симон Боканегра“ в Ковънт Гардън. Преди това я поставя в Чикаго, след това в Рим, но и на трите места пее заглавната роля. В този период най-много са поканите да постави „Тоска“, но и „Севилският бръснар“, „Отело“, „Джани Скики“ и др.

Тито Гоби е женен за Тилде Де Рензис, дъщеря на музиколога Рафаел де Рензис и е зет на Борис Христов. Двамата често участват в различни оперни продукции.

Според специалистите по творчеството на Тито Гоби най-добрите му записи на цели опери са:

„Тоска“ с Мария Калас и Джузепе Ди Стефано с диригент Виктор Де Сабата, хор и оркестърна Миланската Скала.

„Отело“ с Леони Ризанек и Джон Викерс с Тулио Серафин на пулта, хор и оркестър на Римската опера.

„Риголето“ с Мария Калас и Джузепе Ди Стефано с диригент Тулио Серафин от Миланската Скала.

„Фалстаф“ с Елизабет Шварцкопф, Ана Мофо, Джулиета Симионато, под палката на Херберт фон Караян, хор и оркестър на Виенската държавна опера.

„Симон Боканегра“ с Борис Христов и Виктория де Лос Анжелес, хор и оркестър на Римската опера, на пулта Габриеле Сантини.

Той е от верните приятели и сценични партньори на Мария Калас.

 Избрана филмография

Забранена музика (1942)

Пред него цял Рим трепереше (1946)

O sole mio (1946)

Севилският бръснар (1947)

Луд по операта (1948)

Дамата с камелиите (1947)

Стъклената планина (1949)

Силата на съдбата (1950)

Сохо конспирация (1950)

Жар птица (1952)

Тито Гоби Tito Gobbi (1913 – 5.03.1984), оперен певец, баритон