Николо Паганини

Композиции вдъхновени от Николо Паганини

Йохан Хумел – Фантазия за пиано „Спомен за Паганини“, WoO 8 / S.190

Ектор Берлиоз – Симфония „Харолд в Италия“

Роберт Шуман – Дванайсет етюда по Паганини; „Карнавал“; клавирен акомпанимент за Капричите на Паганини

Ференц Лист – Голяма бравурна фантазия по „Кампанела“; Етюди Паганини

Фредерик Шопен – Спомен за Паганини за пиано по тема „O Mamma Cara“

Йоханес Брамс – Вариации по тема от Паганини

Карол Шимановски – Три капричии от Пагании за цигулка и пиано, оп. 40

Йожен Изаи – Вариации Паганини за цигулка и пиано

Франц Лехар – „Паганини“, оперета

Сергей Рахманинов – Рапсодия по тема от Паганини

Марио Кастелнуово-Тедеско – Диаболичен каприз „Памет за Паганини“ за китара

Луиджи Далапикола – Канонична сонатина за пиано в Ми бемол мажор по капричо от Николо Паганини за пиано

Витолд Лютославски – Вариации по тема от Паганини за две пиана

Алфрадо Казела – „Паганиниана“, дивертименто за оркестър

Фриц Крайслер аранжира много от пиесите за соло цигулка на Паганини добавайки и партия на пиано или оркестър: „Вещиците“, Рондо „Кампанела“, „Мото перпетуо“, оп. 11; Интродукция и вариации по „Non più mesta“ на Росини от „Пепеляшка“, както и „Капричии“, оп.1.

Инструментите на Паганини

Цигулката „Il Cannone“ е предпочитаният инструмент от Паганини. Направена е в Кремона през 1743 г. от Гуарнери дел Джезу, който сам й дава това име. През 1937 лютиерът Чезаре Ганди е нает да я реставрира. Тя е завещата на град Генуа от 1851 г.

Друга цигулка, която Патанини обичал е „Вюйом“ изработена от Жан-Батист Вюйом. Това била перфектна репродукция на „Каноне“, направена през 1833 в Париж. През 1840 Паганини приема да го отстъпи на своя ученик Камило Сивориза 500 франка.

И двете цигулки се пазят в Генуа, но за разлика от “Каноне“ „Вюйом“ не е използвана до 1992 г., когато все пак е решено тя да бъде възстановена от лютиера Скролавеца, за да се свири на нея.

Творчество

Николо Паганини създава около 250 музикални творби сред които 24 капричии за соло цигулка; „Кантабиле“ за цигулка и пиано; за цигулка и китара; камерна музика – петнайсет квартета за струнни и китара; пет концерта за цигулка; пиеси за цигулка и оркестър – „Вещиците“, вариации по теми от опери на Росини – „Фантазия Мойсей“, по „Пепеляшка“, по „Танкред“ – Вариации „Палпити“; Тарантела и др.

Акценти

Той изнася първия си концерт по време на фестивала Санта Кроче, след прослушване: „Четири години преди коронацията на Наполеон в Милано, Паганини отиде в Лука за прочутото религиозно тържество на Светия кръст. Според устава той беше подложен на изпит и всички се подиграваха на дългия му лък и дебелата рамка на струните ми, но след теста получи бурни аплодисменти, а другите кандидати и концертни изпълнители не посмяха да се явят на прослушването“ – четем в официална биография.

„Музиката беше доста дълга, защото имахме неблагоразумието и липсата на внимание към прелата, с решението да изнесе концерт там някой си Паганини, генуезки якобинец, който се включи веднага след Kyrie eleison и този концерт продължи 28 минути. Този джентълмен имаше голямо умение, но нямаше нито проницателност, нито музикална преценка. С цигулката си той имитираше пеенето на птици, флейти, тромпети, рогове, така че концертът му завърши като опера-буфа, разсмя всички и същевременно предизвика възхищение с умението и непринудеността си“ – това се случва на 14 септември 1801 г., описано от абат Челини:

През 1813 кореспондент на „Алгемайне музикалише цайтунг“ отбелязва: „На 29 октомври г-н Паганини от Генуа, който обикновено се смята в Италия за първи цигулар на нашето време, изнесе музикална академия в театъ, „Ла Скала“. Той изпълни Концерт за цигулка на Кройцер (ми минор) и накрая Вариации на струна сол… Свиренето му е просто невероятно. Той прави удари, скокове, двойни струни, каквито не сме чували от никой друг цигулар, който и да е той. Той свири най-трудните пасажи на два, три и четири гласа, използвайки собствените си уникални пръсти. Той имитира много духови инструменти и показва хроматичната гама в най-високия регистър, много близо до мостчето (мааренцето), с почти невъобразима чистота. Той учудва слушателите си с най-трудните пасажи, изсвирени на една струна и като на шега допълва с един басов акомпанимент на другата.“

В писмо от 17 октомври 1816 Луи Шпор съобщава: „Хората говорят за него неща, които нямат нищо общо с музиката, хвалят го хиперболично, казват, че е истински магьосник и че извлича от цигулката си звуци, които не са чувани досега. Познавачите смятат обратното, че не можем да му отречем голяма ловкост на лявата ръка в двойните струни и пасажи от всякакъв вид, но това, което интересува основната част от вулгарната публика, го принизява до ранга на шарлатанин и не пропуска да компенсира недостатъците му: силен звук, голям лък и песенна фраза, лишена от вкус.“

На 12 януари 1832 г. изнася концерт в Лийдс. Местната преса е възторжена: „Неговата личност е поема. Има нещо свръхестествено в него: Той е човек почти без сянка; но лицето му като цяло е приятно и усмивката му свидетелства за голяма добронамереност. Неговите изпълнения бяха: „Preludio e Rondo Brillante“; „Recitative e tre aria Variante“ (изсвирен на четвърта струна)“; възхитителната вариация върху неаполитанската канцонета „Венециански карнавал“, описваща чудовищата и капризите на венецианския карнавал, всички композирани от синьора. Не се чувстваме компетентни да говорим за това, което можем да опишем като неговите чудеса: можем да се възхищаваме на възхитителните му хармонии, ритъма му, изключителната му сръчност, повече от музикалния звук на неговата цигулка. Той може да го накара да пищи, да крещи, да се смее, да плаче и почти да говори; може да изразява радост и тъга, трагедия, комедия или фарс. Изпълнението му беше приветствано с безкрайни аплодисменти; но той отказа да се подчини на виковете „бис!“

Снимка – Николо Паганини и цигулката му Ïl Canone“.

Николо Паганини Niccolò Paganini (27.10.1782 – 27.05.1840), композитор, виртуозен цигулар