Правите ли статистика колко премиерни заглавия сте подготвили и в какви държави? Тук чета над сто са.

Ще ми бъде трудно да цитирам по памет бройката, но ако грубо сметнем, че със сигурност всяка година на варненско лято поне четири, пет заглавия излизат, които са под моя режисура вече от 72 година насам, направете сметка колко от оперни заглавия, които съм поставил те са действително около стотина. Може да се каже, че всички заглавия на Верди и на Пучини на Доницети, и да не ги изброявам, всичко съм поставял.

Главно с варненската опера сте работили, но освен това да кажете още театри, където сте били гост-режисьор.

Във всички оперни театри в България съм гостувал и в Русе, и в Бургас, и в Пловдив, много пъти и в Софийска опера съм правил постановки. Много пъти съм гостувал в Турция. Много пъти съм гостувал в Египет. Може би най-много съм поставял във Франция. Поставял съм в Америка. С мои постановки, пък сме гостували във всички страни в Европа, най-значимото, от които може би гостуването в Дойче опер Берлин, където ходихме с Пловдивската опера и се представихме с три заглавия, две от които бяха под моя режисура – „Княз Игор“, „Ернани“.

Вие самият сте е специализирал в Берлин.

Да, специализирал съм в Берлин.

Господин Попов, как се променя оперната режисура? В последно време все се търси някакво актуализиране на оперните сюжети, да има друга визия за операта. На какво се дължи това, понякога скандално се получава?

Трябва да се прави разлика. Не винаги всичко, което е скандално както казахте вие е добро. И невинаги всичко, което е абсолютно традиционно е добро. Това са за мен в момента условни думички, които назоваваме, за да ни е по-ясен разговорът. Много е специфично, много е различно. Бих казал следното нещо, след като една музика е просъществувала във времето, толкова години и продължава и днес да ни вълнува, значи трябва да се намери съвременният сценичен еквивалент на тази музика, за да бъде в крак с времето. Може би на това се дължат опитите да се променят нещата, да се намери нова визия за заглавията. Това трябва да се прави много деликатно и когато не е в съзвучие с музикалната драматургия, то започва да дразни и да не звучи съвременно. За всяко заглавие е специфично и различно и не може да се направи под общ знаменател. Трябва да

бъде подчинено на музикалната драматургия, но пак казвам, това е много деликатен разговор. Винаги за всяко заглавие различно, а зависи разбира се и от това дали си намерил най-верния ключ към едно заглавие, за да го направиш действително така както трябва да се направи днес. Например аз в „Норма“ си позволих да направя мост във времето и да отида напред във времето. Отидох в една нова цивилизация, която е измислена, да речем от цивилизация извънземни, които са пристигнали на Земята, но когато го кажа така, то нищо не значи и вие самата ще бъдете учудени как това е възможно. А когато видите заглавието и видите как е поднесено то, ще разберете какво имам предвид.

Поставяли сте и драматични пиеси, не само опери. Накъде ви тегли повече сърцето към драмата или към операта, или е равностойно?

Как да кажа, естествено се направи този преход в мен. Аз започнах като драматичен режисьор и първите години работих като драматичен режисьор. По-късно дойде специализацията за оперна режисура и то не къде да е, а в „Комише опер“, Берлин при Фелзенщайн и при Гьоц Фридрих, което беше за мен най доброто, което можеше да ми се случи. Като всички драматични режисьори аз в началото се отнасят с пренебрежение към оперната режисура. В последствие, когато влезнах по навътре в материята, разбрах, че да си оперни режисьори е по-трудно и може да се направи повече отколкото в един драматичен спектакъл. Така че за мене приоритетна е оперната режисура.

Обичате ли да работите с едни и същи хора – сценография, костюми, режисура, диригент? По-лесно ли се работи или предпочитате да се сменят хората в екипа?

Също е малко труден въпрос за еднозначен отговор. Разбира се, че когато човек се среща с нови хора, той обогатява и своята палитра и това става може би по-добре за развитието на отделната личност, и за един диригент, и за един режисьор, както и за един стенограф. Но вярно е, че и дълги години наред съм работил примерно в най-ранните ми години, с майка ми Мариана Попова. Тя много пъти беше сценограф на моите постановки. По-късно съм работил също с няколко сценографи, с които имахме общ език, така да се каже и естетиката ни допадаше един на друг. Не може да се твърди, че само с един екип е най-добре да се работи. Според мен винаги разнообразието е от една и съща полза и за единия и за другия.

Знам, че може да прозвучи малко абсурдно, но да ви попитам. Когато започнете да подготвяте нова постановка, разбира се, трябва да познавате творбата, разбира се, да се измислят някакви интересни движения по сцената? Самостоятелно ли работите вие, сценографа, костюмографа.

Идеалното е когато цялата постановъчна група се събере и още в началото и уточни каква ще бъде концепцията на бъдещия спектакъл. За съжаление това е трудно осъществимо, но това е най-идеалният вариант. Разбира се със сценографа сътрудничеството е съвсем близко и задължително. Той обезателно трябва да знае моята концепция, за да можем двамата да стигнем до едно решение. С диригента също се опитвам и е имало случай, когато сме работили заедно още от първия ден. Това е от полза за добрия художествен резултат. Дългогодишно е сътрудничеството ми с Борислав Иванов, над четирийсет и пет години. Най-идеалният вариант е, когато може да се съберем тримата и всеки един да сподели концепцията си и така да се намери общо решение за спектакъла.

Толкова години сте на сцената. Променят ли се певците, с които работите? По рано казваха – излиза, изпява си ария и се прибира. Сега и визията на певците се промени.

Това е важно условие. Трябва един певец да има хубава визия на сцената, не само хубав глас. Ще ви дам един пример. Бях поканен и специализирах и в Миланската Скала. Там гледах два спектакъла. На единия спектакъл си затворих очите, защото се наслаждавах на изключителното певческо майсторство на певците, които извайваха образите, така че не беше необходимо да гледам какво правят. И обратно, имаше спектакъл, който не беше с най-добрите певци на света, но те бяха толкова превъзходни актьори, че компенсираха. Най-добрият вариант е когато едното и другото са в синхрон.

По-лесно ли се работи с днешните млади певци?

Всичко е индивидуално. Но има предизвикателство за режисьора. Аз изграждам своята концепция и за певците, които ще участват в спектакъла. Ние заедно правим спектакъл.

Кузман Попов (30.10.1942-29.10.2020) – режисьор