„Албена“ е опера в пет картини с либрето на Петър Филчев по едноименната творба на Йордан Йовков. Мястото на действието е село в Добруджа, през двайсетте години на 20 век, през Страстната седмица.
Премиерата е на 2 ноември 1962 г. във Варненска опера, диригент Недялко Недялков, режисьор Николай Николов, художник Вера Мачева. Централните роли в премиерните представления изпълняват Стефан Циганчев и Ранко Дюлгеров – Куцар, Донка Шишманова, Тинка Сколуфанова, Благовеста Карнобатлова – Албена, Михаил Зидаров и Весил Димитров – Нягул. През 1970 г. операта има нова премиера във Варна този път с диригент Влади Анастасов, режисьор Стефан Трифонов, художник Николай Николов. Същият екип прави нова премиера във Варна през 1980 г.

Операта намира топъл прием на различни сцени у нас и в чужбина.
Софийската премиера е на 11 октомври 1970 с диригент Борис Хинчев, режисьор Николай Николов. В ролите участват Асен Селимски – Нягул, Галя Йончева – Албена, Димитър Петков – Куцар, Вертер Врачовски – Сенебирски. Същата година е поставена в Русе, а диригенти са Ромео Райчев и Веселин Байчев, Режисьор Стефан Трифонов. На следващата година в Плевен отново режисьор е Стефан Трифонов, а на пулта е Димитър Карагьозов. Постановката в Пловдив е през 1975 г. с диригент Борислав Иванов и режисьор Георги Първанов, а в Бургас през 1979 г. под палката на Иван Кожухаров и режисурата на Стефан Трифонов. В чужбина аплодират операта през 1974 в Нордхаузен, Германия и през 1981 в Ческе Будейовице, Чехословакия.

Идеята за създаването на опера по Йовковата творба е на режисьора Николай Николов. Композиторът веднага приема, защото отдавна обича творчеството на Йовков и дори е искал да пише по мотиви от разказа „Индже“. Дори пише писмо на автора и чрез дъщеря му получава разрешение да използва не само този текст, но и други негови творби. Започва работа на 1.12.1961 г. и я завършва на 8.01.1962 г. – само за двайсет и осем дни.

„В „Албена“ проф. Хаджиев е излял целият си мелодически талант, смята диригентът Борис Хинчев. Тук оркестърът заема много важна драматургическа роля и се превръща в драматургически двигател на действието. Операта е построена така, че разчита много на солистичните умения на музикантите от оркестъра, най-вече на духовите инструменти. Нелека е задачата и на щрайха“.
Действащи лица:
Куцар, мелничарски работник – бас
Албена, негова съпруга – сопран
Нягул, мелничар – баритон
Сенебирски, син на богат чифликчия – тенор
Ханджията, кмет – бас
Дядо Власю – тенор
Савка, приятелка на Албена – мецосопран
Първа махленка – сопран
Втора махленка – мецосопран..

Съдържание
Първа картина – На мелницата.

Мливари от съседни села са дошли да смелят житото си. Посреща ги мелничарят Нягул, а Куцар пренася чувалите. Всички се удивляват на огромната сила на Куцар.
Иде Албена и носи обяд на мъжа си. Сенебирски я издебва, говори й за любовта си, увещава я да дойде при него в Сенебир. Не помагат и заплахите – Албена го отблъсква. Влезлият Куцар изпраща жена си вкъщи,
а Сенебирски се опитва да го привлече на работа в своя чифлик. Отказът разгневява Сенебирски и той разкрива пред Куцар, че Албена го мами с Нягул. Вечер, когато Куцар отива при конете, те се срещат в стаята зад мелницата. Куцар е потресен – той не може да повярва и се нахвърля върху Сенебирски, който уплашен избягва.

Втора картина – Същата вечер в стаята зад мелницата.

Нягул очаква Албена. Любов изпълва сърцето му. Но мисълта за Куцар не му дава покой. Нягул не намира сили  в себе си да направи решителна крачка, за да бъде Албена само негова…
Албена иде. Тя с тревога разказва за срещата си със Сенебирски. Нягул я предупреждава да бъде предпазлива, за да спрат из селото лошите приказки за нея.
Албена замечтано рисува бъдещия им общ дом… В този момент влиза Куцар. Разярен, той изгонва жена си. В душата му се надига вълна от гняв и ярост, обида и горчива болка – как може така да постъпи с него Нягул, онзи Нягул, комуто е бил предан като куче, когото е слушал покорно като роб и в когото тъй сляпо е вярвал…
Трета картина – След няколко дни в селската кръчма.

Куцар влиза мрачен. Отказва да се присъедини към шумната и пияна компания на Сенебирски.
Иде Хаджията, който заплашва селяните с „мор по добитъка” и „град по нивите”, загдето пиянстват през Страстната седмица. Дядо Власю, подкрепян от останалите, отвръща с подхвърляния и подигравки. Влезлият Нягул изпъжда Сенебирски заедно с компанията му от кръчмата. Хаджията анатемосва „безбожниците”.
Останал сам с Куцар, Нягул се опитва да го подчини отново на своята воля. Обаче Куцар отказва да пренася чувалите и да иде при конете. Той се хвърля върху Нягул, готов да го убие. Нягул изпъжда от работа Куцар, който си тръгва със сурови закани.

Четвърта картина – Същият ден в дома на Албена.

След случката в мелницата Куцар е забранил на Албена да излиза от къщи.
Две махленки са дошли да споходят Албена и да поклюкарстват. Савка която идва по-късно, ги упреква загдето одумват Албена. Останала сама с нея, тя се опитва да я разтуши, но при вида на мрачния Куцар бързо си отива.
Куцар е дълбоко развълнуван след свадата с Нягул в кръчмата. Той заплашва Албена с убийство, заканва се да обади Нягул за това, че тайно продава крадено жито, и да разкрие пред всички измяната на Албена. Албена заплаква, а Куцар се опитва да я успокои – тя не бива да плаче, ето, утре двамата ще заминат за Сенебир, там ще работят, там ще живеят и ще бъде хубаво.
Уморен от всичко преживяно, Куцар тръгва към стаята си. Останала сама, Албена прозира безизходността, в която се намира.
Незабелязано е влязъл Нягул. Албена с безпокойство му съобщава за заканите на Куцар.
Нягул, загубил контрол над разума си, се спуска към стаята където спи Куцар.
Албена не намира сили да го спре.

Пета картина – След един ден, привечер на селската улица

След убийството на Куцар Нягул се е предал. За да предпази Албена от подозрение, той е обяснил престъплението си със страха, че ще бъде издаден за житото, което е крал…
Албена придружена от Савка, се връща от погребението на Куцар. Напразни са усилията на Савка да я утеши. Сенебирски, който се крие наблизо, изчаква Албена да остане сама и отново й предлага любовта си. Тя с презрение го отблъсква и се прибира у дома.
Разярен от нейния отказ, Сенебирски разкрива пред всички истинската причина за смъртта на Куцар. Насъбралият се народ, подстрекаван от Хаджията, сипе клетви срещу Албена. Тя излиза, цяла излъчваща хубост, и признава вината си. Селяните занемяват.
В този момент стражарите водят Нягул. Албена се спуска към своя любим. Тя иска да тръгне с него, да сподели участта му.
Сега всички – мъже, жени, стари и млади, са обзети от една мисъл – Албена не е виновна, не я даваме, оставете ни я, какво е нашето село без Албена!
Трогната от обичта на хората, Албена се прощава с тях и тръгва след своя единствен любим.

Снимка: от архива на Варненската опера – „Албена“ 1968 г.