„Северната звезда“ опера в три действия от Джакомо Майербер с либрето от Йожен Скриб. Премиерата е на 16 февруари 1854 г. в Опера комик, Париж. Диригент е Теофил Тилмант. Успехът е значителен и за една година творбата има сто представления. След това обаче е забравена и от всичките шест произведения, които Майербер създава за Париж, тази е най-рядко изпълнявана.
Майербер е в Париж за сценичната реализация на „Пророкът“ в Парижката опера. При него идва директорът на Опера комик Емил Перен и му предлага да създаде опера за неговия театър. Композиторът отдавна мечтае да стори това и приема с ентусиазъм. Веднага взема решение да адаптира зингшпила „Полеви лагер в Силезия“, написан през 1844 г. за откриването на Кралския театър в Берлин и прославящ Прусия и нейните военни победи. Провежда няколко срещи с либретиста Йожен Скриб. Основната идея е да се пренесе действието в Русия по времето на Карл XII и войната с Швеция. Героите са цар Петър Велики и втората му съпруга Екатерина. В основата е инкогнито пътуванията на Петър I в чужбина. За да задълбочи познанията си по корабостроенето, царят, под псевдонима Петър Михайлов, наистина е посетил Дептфорд, Заандам и Карелия. Тези приключения вече са били обект на няколко опери, включително „Петър Велики“ (1790) от Гретри, „Младостта на Петър Велики“ (1814) от Вайгл, „Дърводелецът от Ливония“ (1819), „Градоначалникът от Саардам“ (1827) от Доницети и накрая – „Цар и дърводелец“ (1837) от Лорцинг, като последните две произведения са взети от пиесата „Градоначалникът от Саардам“, или „Двамата Петровци“, написана от Мелесвил, Жан-Тусен Мерл и Йожен Кантиран дьо Боари и представена премиерно през 1818 г.
Веднага след триумфалната премиера през 1849 г. на „Пророкът“ Майербер се заема сериозно с новото либрето, което носи името „Императрицата“. До края на месец юли операта е завършена. През следващите четири години той продължава да композира върху либретото и междувременно променя заглавието му: на 1 август 1849 г. става La Cantinière, след това La Vivandière на 20 ноември 1849 г., накрая на 5 октомври 1850 г. се спира на окончателното заглавие „Северната звезда“. През септември 1852 г. композиторът моли Скриб да адаптира либретото му, за да може по-лесно да използва отново фрагменти от музика от „Полеви лагер в Силезия“. Последните редакции на партитурата са направени между ноември 1852 г. и август 1853 г. Репетициите започват на 13 септември 1853 г. с трупата и оркестъра на Опера комик. Въпреки трудностите, свързани с нарастващото политическо напрежение между Франция и Русия (което кулминира в Кримската война), премиерата е на 16 февруари 1854 г. в присъствието на Наполеон III и цялото императорско семейство, но и на Джузепе Верди. Това е нов триумф за композитора и неговия либретист. За една година произведението има 100 представления в Париж. Четири години след създаването си в Париж, „Северната звезда“ е изпълнена в повече от 60 европейски града, има постановки и по целия свят. А след това потъва в забрава.
За премиерата в Дрезден в края на януари 1855 г. Майербер композира две допълнителни пиеси за прочутия тенор Йозеф Тихачек, който играе ролята на Даниловиц: комичната Полонеза от първо действие и нежно ариозо в третото. Текстовете са написани на немски от певеца-либретист Йохан Кристоф Грюнбаум, след което са преведени на френски през април 1855 г. Майербер композира речитативи за италианската версия, изпълнена в Ковънт Гардън в Лондон през април-май 1855 г., речитативи, които по-късно ще бъдат преведен на немски от Грюнбаум (март 1857 г.).
Майербер композира музика и за нови стихове (написани от Релстаб) за известния бас Луиджи Лаблаш, когато последният поема ролята на казака Гриценко.
Едно от съвременните представяния на операта е на фестивала в Уексфорд през 1996 г. Диригентът Владимир Юровски представя операта заедно с Владимир Огнев (Петър Велики), Елизабет Футрал (Катерина), Алед Хал (Данилович), Кристофър Малтман (Гриценко), Дарина Такова (Прасковя), Хуан Диего Флорес (Георгий), Анет Мунк Расмусен (Наталия) и др. През октомври 1997 г. е направен и запис за компанията Наксос/Марко Поло.
Действащи лица
Катерина, сопран
Данилович, тенор
Екимона, мецосопран
Георгий Скавронски, (Жорж) тенор
Гриценко, баритон
Наталия, сопран
Петър Михайлов, бас
Прасковя, сопран
офицер Шереметов
Рейнолд, бас
Генерал Йермолов, баритон
Исмаилов, тенор
Съдържание
Действието се развива във Финландия в първо действие; в руски военен лагер във второ действие и в двореца на цар Петър Велики в Санкт Петербург в трето.
Първо действие
Селски площад в околностите на Виборг, на брега на Финския залив. Вляво е селската къща на Георгий Скавронски – Жорж, до която се стига по външна стълба. Вдясно – входът на църквата. На заден план се виждат скали, а на хоризонта е Финският залив.
Дърводелците на кораби са в почивка и се наслаждават на храната си, докато Данилович, сладкар от Русия, раздава своите пайове. Сред дърводелците са Петър Велики от Русия, маскиран като скромния Пeтър Михайлов. Забелязва се отсъствието на прекрасната Катерина, която обикновено обслужва работниците, а дърводелците дразнят Петър, че е влюбен в нея. Дърводелците предлагат тост за Карл XII от Швеция, врагът на Русия, което ядосва Данилович и Петър, и двамата руснаци. Звънецът призовава дърводелците да се върнат на работа и потенциалната грозна сцена е избегната.
Останал сам, Петър казва на Данилович, че наистина е влюбен в красивата Катерина и дори се е научил, като брат й Жорж, да свири любимата й мелодия на флейта, за да й достави удоволствие. Двамата руснаци – Данилович и Петър, решават да се върнат заедно в страната си. В този момент се чува Жорж да свири мелодията на Катерина на флейта, докато влиза, следван от нея. Тя казва на брат си, че Прасковя, която той обича, вече може да бъде негова, тъй като чичото е дал съгласие за брака й с Жорж. Катерина казва на Петър, че майка й пророкувала, преди да почине, че животът на Катерина ще бъде ръководен от Полярната звезда, ще срещне страхотен мъж и ще си осигури блестящо бъдеще. Отначало тя е впечатлена от Петър, мислейки, че той притежава велики и изключителни качества, но сега не е толкова сигурна. Тя е разочарована от пиенето му, казва му го, което го ядосва.
Прасковя се втурва с новината, че са пристигнали казаци и плячкосват селото. Екатерина обезоръжава Гриценко, водача на казаците, и останалите му хора, маскирана като циганка, гадае им, пее и танцува около тях. Тя пророкува, че Гриценко ще стане ефрейтор.
Петър и Катерина заявяват дълбоката си любов един на друг и си разменят пръстени. Жорж и Прасковя се връщат, обезумели, че Жорж е призован от казаците. Катрин им казва да не се тревожат и се моли за тяхното щастие (Prière: „Veille sur eux toujours“). Тяхната сватба се провежда, докато Катерина, преоблечена като казак, заема мястото на брат си и се качва в шлепа, отвеждайки новобранците .(Barcarolle: „Vaisseau que le flot balance“).
Второ действие
Военен лагер на руската армия
Натали и Екимона пеят и танцуват за руските войници, докато те пият. Катерина е в лагера, преоблечена като брат си Жорж. Гриценко, който сега е ефрейтор, е получил писмо и моли „Жорж“ да му го прочете, тъй като самият той е неграмотен. В писмото се говори за заговор срещу царя. Това бунтовно чувство се засилва, когато генерал Ермолов влиза с новината, че така нареченият „възел“, който представлява тежък камшик, отсега насетне ще се използва за дисциплиниране на войниците.
Поставена е палатка, която да служи като щаб на наскоро пристигналия Петър и Данилович, негов помощник. Катерина е шокирана да види Петър да пие много и да флиртува с Натали и Екимона. Тя се опитва да спре това, но Петър нарежда „той“, както той мисли, да бъде отведен и застрелян. Едва след като тя си тръгва, Петър разбира, че е наредил да убият маскираната Катерина. По пътя към екзекуцията й тя му е върнала пръстена заедно с писмото, което разкрива заговор срещу царя. Гриценко влиза с новината, че „Жорж“ е избегнал екзекуцията, като е избягал и преплувал реката. Петър разкрива, че той наистина е самият цар и по този начин смазва бунта. Когато масирани военни групи пристигат (Marche sacrée), всички провъзгласяват своята лоялност към него.
Трето действие
Богат апартамент в Царския дворец. Вляво врата с изглед към градините. Вдясно – врата, водеща към апартаментите на двореца. В задната част на сцената голям прозорец се отваря към парка.
Петър, на полагащото му се място на трона като цар, тъгува по предишния си живот на обикновен дърводелец и по Катерина, момичето, което обича (Романс: „Ô jours heureux de joie et de misère“.) Той кани дърводелците, които познава от престоя си във Финландия, да дойдат и го посетят. Данилович уверява Петър, че Катерина е все още жива и тръгва да я търси.
Гриценко влиза с новината, че са пристигнали дърводелците от Финландия. Петър го разпознава като човека, който е оставил Катерина да избяга и му нарежда да я доведе под страх от екзекуция.
Жорж и Прасковя пристигат с останалите от Финландия. Страхуват се, че Жорж ще бъде екзекутиран като дезертьор.
Данилович се завръща – той е намерил Катерина, но момичето, мислейки, че Петър вече не я обича, е полудяло. Петър обаче знае как да върне здравия й разум – изважда флейтата си и свири любимата й мелодия (Въздушно с две флейти: „La, la, la, air chéri“). Разумът й е възстановен, тя научава, че мъжът, когото обича, е цар на Русия, който ще се ожени за нея, и е провъзгласена от всички за новата императрица на цяла Русия.