„Матис Художникът“ (Mathis der Maler) от Паул Хиндемит, опера в седем картини с либрето от автора. Премиерата е на 28 май 1938 г. в Цюрих.

В тази опера Хиндемит описва съдбата на великия немски художник Матиас Грюневалд (1480-1525), създал олтара в Изенхайм.

Премиерата трябвало да се състои в Германия под ръководството на Вилхелм Фуртвенглер през 1934 г., но била забранена от нацистите. На немска сцена композицията е поставена едва на 13 декември 1946 г. в Щутгарт.

Действащи лица

Матис – баритон

Албрехт – тенор

Лоренц фон Померсфалден – бас

Урсула – мецосопран

Регина – сопран

Ридингер – бас

Швалб – бас

Съдържание

1524 г. – Майнц по време на Селските войни.

Първа картина

Художникът Матис изографисва църквата. Той е далеч от политиката. Среща водача на селяните Швалб, който е с дъщеря си Регина, помага на ранения метежник да се скрие от преследвачите, и дори сам се включва в борбата.

Когато църковния настоятел Померсфалден иска Матис да бъде наказан, заради помощта му за Швалб, покровителят на художника кардинал Албрехт го защитава. Матис е в разгара на борбата.

В двора на манастира размишленията и съмненията на Матис относно неговото призвание са прекъснати от селския водач Швалб и детето му Реджина. Трогнат от тежкото положение на селяните, той предлага коня си и остава да се изправи срещу преследващия го Силвестър, който не смее да арестува любимия художник на кардинала.

Втора картина

Бунтът между католици, лютерани и студенти пред резиденцията на Албрехт в Майнц е предотвратен само от пристигането на самия кардинал с мощите на Свети Мартин: Kann ich nicht immer bei euch sein, bin ich doch bedacht, Den Ruhm der Stadt zu mehren. Hier soll versammelt sein, Беше Werk und Wort Edles der Menschengeist Hervorbringt. Ein deutsches Rom am Rhein. Nehmt dies Geschenk als Zeugen für mein Wort hin.[10] Дори и да не мога винаги да съм сред вас, възнамерявам да го направя Повишаване престижа на нашия град. Може да се сглобява тук Всичко благородно, което човешката мисъл е породила В изкуство и слово. Германски Рим на Рейн. Нека този дар бъде свидетелство на моите думи. Той обещава на търговеца Ридингер да отмени заповедта за изгаряне на книги, но по-късно отстъпва на Померфелд, който изтъква, че не може да се противопостави на Рим. Матис, събран отново с дъщерята на Райдингер, Урсула, е разпознат от Силвестър и отправя страстна молба към Албрехт да не се присъединява към потушаването на бунта на селяните. Осъзнавайки, че не може да промени решението на приятеля си, Албрехт му осигурява безопасно преминаване, за да се присъедини към тяхната кауза.

Трета картина

Той е принуден да се раздели с любимата си Урсула, която протестантите сватосват, заради примирието за католически кардинал.

Лутераните първоначално са възмутени, когато Капито води войници до скривалището със скрити книги в къщата на Райдингер („Ein Verbrechen / Gegen Luther, gegen deutsche Glaubenskraft“ [Престъпление / Срещу Лутер, срещу силата на немската вяра]), но се успокояват, когато той разкрива писмо от Лутер до Албрехт, което му предлага да демонстрира напредналите си възгледи, като се ожени: „Ein Vorbild wäre kurfürstliche Gnaden, weil sie gleichsam ръкавица в deutschen Landen eines der größten Häupter ист. Das würde viele Leute beruhigen und gewinnen und andere Bischöfe nachziehen.“ „Ваше избирателно величество би бил пример, какъвто вие със сигурност сте Един от най-важните принцове, разположен в средата От Германия. Много хора биха били успокоени и съблазнени, и Други епископи ще ви последват.“ Алберт от Майнц като Св. Еразъм (Старата пинакотека, Мюнхен) Албрехт, „най-силният духовен принц в Германия“, който „… държи / Съдбата на империята в ръцете си“ е в толкова тежко финансово положение, че е вероятно да се съгласи, и Райдингер моли Урсула да помисли по въпроса тъй като би било в полза както на лютеранската вяра, така и на империята. Матис пристига да се сбогува и настоява, че тя не може да го последва на войната. Когато баща й се връща, тя дава съгласието си за плана. В края на сцена 3 всички мъже пеят проклятие към Бог, своята религия и отечество: Лобт Гот, аз от мен Кристен. Freut euch und jubiliert Mit David dem Psalmisten … Die Harfen hört man klingen В Deutscher Nation, Darum viel Christen dringen Zum Evangelion. Слава на Бога, вие, благочестиви християни. Радвайте се и ликувайте С Давид, който е написал псалмите, … Ехтят арфи В Германия, Тъй като много християни започват да следват Евангелието.

Четвърта картина

Матис става свидетел на разпрвата на селяните с аристократ и съпругата му. Той се опитва да защити нещастната жена и сам едва не загива.

Селската армия е заловила Хелфенщайн, изпращайки графа на екзекуция и унижавайки графинята. Попитан за исканията им, един от селяните отговаря, между другото, че не приемат никой владетел освен императора („Kein Herrscher gilt / Als der Kaiser“). Матис възразява и е пребит. Федералната армия пристига и обезсърчените селяни се подготвят за битка, но бързо са прегазени; Швалб е убит, а Матис едва спасен от графинята. Той бяга с осиротялата Реджина.

Пета картина

Албрехт обсъжда дълговете си и предизвикателството на Лутер с Капито и се съгласява да интервюира богата булка. Той е удивен, когато Урсула влиза и, съмнявайки се в нейните признания, я упреква, че се е поддала на схемата. Тя признава, че е мотивирана не от любов, а от вяра да се опита да го обърне и на свой ред го упреква за колебанията му и липсата на визия. Той изглежда дълбоко развълнуван от нейната молба, но когато другите са повикани, той обявява, че ще промени пътя си, като се стреми да се върне към обетите си и да води прост живот.

Шеста картина

Заедно с Регина се спасява от преследване, но изтощен изпада в несвяст. Привиждат му се различни неща. Едно от тях е покровителят му Албрехт, преобразен на отшелник, който внушава на Матис, че негов дълг е да се върне към творчеството си.

В гората Оденвалд Матис приспива преследваната Реджина с описание на концерт на ангели, като тя се присъединява към народната песен „Es sungen drei Engel“ (това е музиката на първата част на симфонията). Веднага след като тя заспива, Матис, сега в одеждите на Свети Антоний на Грюневалд, е обсебен от изкусители: фигура, приличаща на графиня Хелфенщайн, предлага живот в лукс; Померсфелден възхвалява властта над парите; Урсула се появява в образите на просякиня, след това на съблазнителка и, отведена на ешафода, като мъченица; Капитон, сега учен, казва на „Антъни“, че светът може да бъде овладян от науката и го упреква за необективност; Швалб го укорява за невоенното му състрадание. Припевът се обединява в разиграване на сцената на изкушението от олтара на Изенхайм, преди сцената внезапно да се промени в тази на посещението на Антоний при св. Павел Непорочния. Пол/Албрехт утешава Антъни/Матис и го призовава към дълга му: „излез напред и рисувай”.

Седма картина

Матис отново е в ателието си. Заедно с него са умиращите Регина и Урсула. След като завършва последната си картина решава да напусне Майнц. Кардиналът го уговаря да остане, но Матис е непреклонен. Той заминава, за да завърши пътя си далеч от земните радости.

Урсула се грижи за умиращата Реджина, която бърка картината на Матис на умиращия Христос с нейния баща. Само гледката на Матис я успокоява преди да умре. На сутринта (след интерлюдията от Симфонията) той е посетен от Албрехт, който му предлага дома си, но Матис предпочита да прекара последните си дни в самота. Опаковайки куфара си, той се сбогува с добрите намерения – свитък, амбицията – пергел и линийка, съзиданието – бои и четка, възхвалата – златна верижка, питането – книгите и накрая, целувайки панделка от Урсула – с любовта.

През цялата партитура минава лайтмотивът на песента „Три ангела“, свързан със сюжета на една от картините на Грюневалд – „Концерт на ангели“.