На 19 ноември той беше възторжено аплодиран от публиката изпълнилата до краен предел залата.

Кратък поглед назад във времето ни препраща към датата 3 ноември 1978 г., когато под диригентството на Васил Стефанов младият лауреат на конкурса „Чайковски“ изпълнява със симфоничния оркестър на Българското национално радио първия клавирен концерт на Чайковски. След няколко месеца на 18 и 20 януари 1979 г. със същия диригент и оркестър той гостува с втория и третия концерт и с концертната фантазия, оп. 56 от Чайковски.

Когато му припомних тези дати той възкликна:

„Колко отдавна беше това! На 21 години бях. Дойдох тук по покана на вашия професор Константин Ганев. Беше прекрасно. Спомням си, че след това с майка ми, която беше с мен отидохме в една много специална почивна станция на „Златните пясъци“. Имаше един много красив манастир в скалите (Аладжа манастир). От онези години си спомням и още нещо от България – вкусните български праскови. Сега като ви говоря още усещам вкуса им – ароматни, сочни. Сега в магазините плодовете изглеждат превъзходно, но нямат онзи вкус. Спомням си баба, когато набереше ягодите в градината трябваше да ги изядем веднага, защото се разваляха. А сега стоят много дни, и са все така прекрасни. Но явно това е животът“.

Споделя, че е искал да се разходи из София, да си припомни някои неща, но времето е много неподходящо (точно този ден беше обявен код за бурен вятър). Разказва, че този ураганен вятър го преследва от известно време.

„В Швейцария живеем край езеро и толкова беше силен вятърът, че мислехме, че ще ни отнесе. Преди София бяхме в Монако и там беше същото“.

Какво е свирил в Монако, любопитствам аз? Концерт с цигуларя Гидон Кремер и виолончелистката Гидре Дирванаускайте включващ соната за цигулка и пиано №21 на Моцарт, Соната за цигулка и пиано „Голямо дуо“ от Шуберт и клавирно трио „Почит към артиста“ на Чайковски.

Припомням, че е изпълнил тук концертите на Чайковски, а сега пристига с втория на Рахманинов. Поглежда постера на стената и казва, че програмата е много хубава – Рахманинов вторият клавирен концерт и Дворжак осма симфония.

„Нали е година на Рахманинов. Старая се да изпълня колкото може повече от неговите творби. Изпълних и четирите концерта, в Швейцария и на други места. Скоро ще имам концерт в Италия, но там ще съм с първия концерт в края на ноември в Болцано“.

В средата на април 2024 г. в Ротердам предстои фестивал „Рахманинов-Плетньов“, когато със Симфониета Ротердам под диригентството на Конрад ван Алфен пианистът ще изпълни четирите концерта и рапсодията по тема от Паганини от Сергей Рахманинов.

През март ще има соло рецитал с Брамс и Дворжак в Тулуза. Със Скрябин и Шопен – 24 прелюдии в Парма ще бъде през март, а в Хамбург и Неапол през май.

Изпълненията му предизвикват пламенен ентусиазъм сред публиката и той бързо е наречен „Дявол от Москва“.

Рецензентите:

„Той използва такива цветове, които никога преди не са били извличани от пианото.“

„Неговото музикално изкуство включва ослепителна техническа мощ и провокативна емоционална гама. Той търси интерпретация, която слива инстинкт с интелект“.

Неговият пианизъм се характеризира със съвършена яснота на работата с пръсти, самосъзнание (понякога до маниерност) и хладна интелигентност“.

Разочарован е от младите, които все по-малко се интересуват от класическа музика. „Когато ги попитам дали знаят нещо за Бах, Бетовен, те вдигат учудено поглед. Цитират ми някой дижей“.

Репликирам, че все пак има млади хора, които изпълняват тази музика и също много от тях ходят на концерти. „Но дайте да видим какъв процент са те!“

Награди:

1999 Ехо класик за записа на Скрябин

2005 Грами за най-добър камерно изпълнение с Марта Аргерич

2019 Орден „За заслуги към отечеството“ II степен.

Последни дискографски издания:

„Концерти и бисове“ – документален запис от фестивала във Вербие от 22 септември 2022 г. с фестивалния оркестър и диригентите Иван Фишер и Кент Нагано. Двата диска съдържат концерт за клавесин в Ре мажор от Йозеф Хайдн, Сюита за пиано и оркестър от Александър Тсафсман и бисовите пиеси – ориенталски скеч от Сергей Рахманинов, Мазурки и Ноктюрно №29 от Фредерик Шопен, 15 виртуозни етюда от Мориц Мошковски, соната за клавесин от Доменико Скарлати, Лястовичката от Михаил Глинка.

Документален запис от концерт на 2 март 2021 г. с камерния оркестър на Лозана с диригент Габор Тъкач-Наги, на който Плетньов изпълнява концерта за пиано и оркестър №3 от Лудвиг ван Бетовен.

Много популярни са клавирните ви транскрипции на балетите на Чайковски. Защо ги правите?

Първата беше на „Лешникотрошачката“. Бях шестнайсетгодишен. Някои транскрипции просто ми се е искало да направя, а за други е имало повод. Едва по-късно направих клавирната транскрипция на „Спящата красавица“. Направих я за една пианистка, която искаше да я свири. Помислих си, че е добре да свири тази красива музика. Музиката на този балет не е толкова сложна. На „Лешникотрошачката“ е трудна. Направих и сюити. Чайковски е любимият ми композитор. Направих и на трите му балета.

Но има клавирна транскрипция и на балета „Пепеляшка“ на Прокофиев.

Композиции:

Квинтет за пиано, флейта, цигулка, виола и виолончело, Капричио за пиано и оркестър, Класическа симфония, Концерт за виола, Вариации по тема от Рахменинов, Соната на виолончело, Фантазия Хелветика, Джаз сюита и др.

Плетньов е смятан за един от най-добрите интерпретатори на неговата музика в света: „За да изсвириш Чайковски по начина, по който свири Плетньов, трябва да си бил Чайковски в минал живот“.

„Чайковски е направил толкова много за музиката, колкото Тургенев за литературата“ – смята Плетньов

Кои са хората, които са допринесли за израстването ви като изпълнител?

Те са толкова много и за жалост всички са покойници. Но да ви призная най-много съм се учел от тези, които не свирят добре. От тях научих как не трябва да се свири. Много съм слушал тези, които свиреха ужасно. Сред тях има и известни. Това не трябваше да го правя.

Написали сте много произведения. Какво ви вдъхновява и създавате ли пиеси за някой конкретен музикант?

Различно е. Неотдавна написах концерт за тромпет. За Накаряков го създадох и вече му го изпратих. Написах концерт за цигулка за един музикант, който не можа да го изпълни. Но го изпълни Вадик Репин първо на своя фестивал, а след това в Москва. Видях, че той ще идва тук. Сега със Сергей (Накаряков) трябва да видим къде ще го изпълни.

Дирижирате ли?

Когато имах свой оркестър дирижирах много. Сега се случва по-рядко. Например филхармонията на Токио, където съм главен гост-диригент. Много обичам този оркестър. Често съм в Будапеща. Дирижирам оркестъра на Андраш Келер (Concerto Budapest), дирижирам корейски оркестри. Интересно ми е да дирижирам оркестри, в които музикантите искат да научат нещо. Има състави на които им е все едно. Например германските. Там всички знаят всичко. Тогава на мен не ми е интересно и се отказвам. През целия си живот толкова много неща съм дирижирал, че дори вече не ги смятам

Роден е в Архангелск. Баща му свири на баян, преподава и често дирижира различни концерти, а майка му е пианистка. Първите си уроци вземи с Юлия Шашкина. На тринайсет години е приет в Московската централна музикални училище където преподавател му е Евгени Тимакин, следва Московската консерватория и един от най-добрите преподаватели Яков Флиер и Лев Власенко. На 21 години печели VI конкурс Чайковски в Москва и веднага става търсен и популярен. Близките му отношения с Михаил Горбачов му позволяват да създаде през 1990 г. Руския национален оркестър, първия частна състав, който придобива голяма популярност, изнася концерти в чужбина, записва много, най-вече руска музика. През 2009 г. списание „Грамофон“ включва състава в списъка на двайсетте най-добри световни състава.

Михаил Плетньов 14.04.1957