Ръководител на новосъздадената опера е Петър Райчев – прочут оперен певец и режисьор, който вече е създал операта във Варна през 1947 г., през 1949 г. подпомага основаването на Русенската опера, а през 1953 г. оглавява трупата в Пловдив. Той е режисьор-постановчик на „Продадена невеста“, художествен ръководител и диригент е Руслан Райчев, сценографията  и костюмите са на Асен Попов, хореограф е Анна Воробьова, която създава и балетната трупа. Хормайстор е Кръстю Марев, който след това става диригент и директор на Пловдивската опера.

15 ноември 1953 г. е неделя, представлението започва в 19.30, а входът е само с покани

В ролите участват: Георги Тимев – Крушина, Дора Цонева – Людмила, Цветана Тонева – Марженка, Константин Костов – Миша, Цветана Михайлова –  Хата, Евгени Копелков – Вашек, Христо Евреинов – Йеник,  Алексей Милковски – Кецал, Иван Вампиров – ръководител на комедиантите, |Мария Сталева – Есмералда, Николай Георгиев – Индианец

В Пловдив за първи път в България се представят и мюзикълите „Моята прекрасна лейди“ на Фредерик Лоу (1965) и „Уестсайдска история“ на Ленард Бърнстейн (1968), както и премиера на много опери от класическия и българския репетоар.

Нина Найденова – директор на Пловдивската опера.

Акценти от юбилейния сезон

С много респект към миналото на нашата институция. От две години чертаем планове за премиери, книги, изложби. Ще направим празника така че и ние и нашата публика да повдигнем духа си, може би не така както го виждахме, но затова път седемдесет и пет годишнината се надяваме да бъда отбелязана в пълния блясък.

На 15 ноември е Гала спектакълът. Това е денят на който през 1953 година е изпълнено първото оперно произведение на сцената на опера Пловдив „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана. Ще започнем с увертюрата на „Продадена невеста“ и ще продължим с нашите артист-солисти, които са свързали името си с опера Пловдив. Едно от тези имена е Красимира Стоянова, която е започнала от оркестъра и е направила тази звездна кариера като певица. Тя ще е наш почетен гост. Кирил Манолов, Иван Момиров, които са наши солисти. Поканихме и Мариана Пенчева, защото в последните години работим доста активно с нея, и естествено всички артисти, хорът и оркестърът на опера Пловдив. Диригенти ще бъдат Диан Чобанов, Лучано Ди Мартино и Григор Паликаров. Поканили сме много гости, много ветерани. Съчетали сме събития покрай тази годишнина, като ще има среща в нашия формат „Опера бутик“ с Красимира Стоянова, която ще бъде на 14 ноември. Ще имаме възможността да изпеем нещо много съкровено – вечерните песнопения на Рахманинов не къде да е, а в катедралния храм на Пловдив на 16.11. Покани ни владиката, така че имаме и духовната подкрепа. Даваме сцена и на най-младите артисти, които заедно с нашите доайени-концертмайстори и изявени имена ще свирят на една сцена. Това са учениците от музикалното училище. Естествено правим и реверанс към историята с кръгла маса, на която ще си говорим за миналото, но с поглед към бъдещето. Всичко това ще се случва в четири поредни дни – от 14 до 17 ноември. Подготвяме изложба, която да бъде във фоайетата на дома на културата „Борис Христов“. Това е само началото.

Май месец ще бъде доста активен. Тогава ще направим много изложбени провокации на различни места в града, както и една огромна гала на открито, подарък за всички пловдивчани под надслова „Операта е тук“. Тук е не само място и пространство, но и тук в сърцето, в емоциите, в нашите мечти, операта като мода за млади, за различни публики. „Операта е тук“ е мотото за нашия седемдесет годишен сезон.

Седем жанра са под покрива на опера Пловдив. Имаме оркестър, който е наследник на емблематичната пловдивска филхармония на Добрин Петков. Нейната годишнина не успяхме да отбележим заради Пандемията. Бяхме подготвили Ленинградската симфония на Шостакович, с която трябваше да гостуваме в София. Длъжници сме на оркестъра ни и ще съчетаем годишнините. Имаме симфоничен цикъл, който е през цялата година. Надяваме се през тази юбилейна година да се върнем в нашата концертна зала, за да може музикантите ни да изпълняват в най-професионалните условия симфоничните си програми. Залата е затворена от седем години.

Премиерите ни с под надслова „Поглед в бъдещето“. Решихме да подадем ръка на млади артисти, затова направихме голямо прослушване в цял свят за операта „Бохеми“. Така отбелязваме и годишнината на Пучини. Имаше изключителен интерес – заявиха се над седемдесет участника. Тече втория тур и трябва от 40 артисти да изберем осем. Разчитаме това да влее нова кръв, да бъде ново начало в нашия театър. Колегите са амбицирани да предават опит. Всеки режисьор, сценограф, диригент ще си има млад асистент. Щастливи сме, че ще бъдем ментори и ще обгрижваме едно ново поколение. Има и много българи в тази артистична селекция. Премиерата ще бъде на 16 декември. Заглавието е подходящо да се изпълнява в навечерието на Коледа.

На 21 октомври излезе новата балетна премиера „Лешникотрошачката“ с хореограф Боряна Сечанова. Балетната ни трупа постоянно се обновява. Тази година имаме пет номинации от професионалната гилдия. Младите ни артисти заслужават да бъдат окуражени, защото те са от цял свят. За нас е важно да направим тази професия привлекателна, че все повече българи да бъдат изкушавани да я изучават, защото тя колкото е красива, толкова е трудна. Не е тайна, че почти няма българи, които се занимават с балетно изкуство. Затова инвестираме много сили в хореографи, в постановки, които да бъдат драматургично верни към цялата стилистика на нашата институция. Не залитаме в неща, които не можем да правим добре. Ориентирани сме към съвременния танцов театър и неокласиката – това което в момента има и публика. Тези спектакли са много реално, действени, но и носят абстракцията, и като че младите хора ги предпочитат.

Преди да навлезем в най-пиковите си месеци в рамките на „Опера опън“ в рамките на четири месеца – от януари до април сме посветили на златната класика. Публиката ни ще види най-емблематичните постановки, които се радват на най-голям успех. Те са тематично подредени, с гостуващи артисти, които привличат вkr;dkre=

Снимка: архив Пловдивска опера – д.р Андрей Ардреев.